Проядената от молци идея за превъплъщения

Версия за печат

За да стане картината окончателно ясна и да не остане никакво съмнение в ясната антихристиянска позиция на „пришълците”, ще разгледаме още една идея, която те се опитват да насадят в съзнанието на почитателите на „пророчицата”. Тази идея е добре известната от дълбока древност и отхвърлена от Църквата лъжлива мисъл за преселението на душите, или реинкарнация. Еретичните възгледи на лелята неволно са разкрити от нейната племенница:

«По въпроса за смъртта и какво остава от човека след нея, тя има други представи, които доста се различават от тези на съвременния човек (по-точно, от съдържащото се в учението на християнската Църква – Иг. N) Ето един записан разговор през 1983 г., когато Ванга казва на един режисьор (П.П.):

- Нали ти казах, тялото като умира, гние и всичко живо като умира, гние. Но част от тялото и душата, дори не знам как да го нарека, не гние...Но това, което не гние от човека, според мен е така: то се развива, за да достигне едно по-висше състояние, но ние не знаем какво е то. Примерно става ето така: умираш прост, после умираш ученик, после висшист, после ставаш учен или заемаш голям пост и т.н.

- Значи, човек го чакат няколко смърти?

- Смъртите са няколко, но висшето начало не умира. Това е душата»

По-нататък Красимира пише за още по-странни откровения на Ванга: «Доста любопитни случаи описва брат ми, Димитър Гайгуров. (племенник на Ванга. - Иг.N): „Искам да разкажа едно невероятно мое преживяване с нея в началото на май 1988 г.

Три дни преди това леля ми мълча, беше унесена и не искаше да разговаря с никого и никой с нищо да не я притеснява. На четвъртия ден ме повика при себе си и ми каза да седна при нея. ... Изведнъж тя се обърна към мен непознат глас, от който ме побиха тръпки, и каза:

- Аз съм духът на Жана д`Арк и идвам много от далече. Тръгнала съм за Анадола, защото там сега се лее много кръв и аз отивам да помогна да настъпи мир.

Настъпи кратка пауза и след това гласът й поде отново:

- Вие в нищо не обвинявайте тази душа, защото тя не е от вас, тя не е от никой. Има свидетел. Това е твоята родителка (сестра й и наша майка – Любка)... Тогава в един миг душата й излезе от нея и в нея се всели друга и тя се съвзе за да продължи земния си живот. Тя не ви е роднина и не може да ви разпознава.»

Читателят не веднъж е имал възможността да се убеди, че съществата от паралелния свят много обичат да се представят за душите на починали хора. Използвайки сензорно-енергетичен метод на въздействие върху съответните отдели на кората на главния мозък, демоните инервират езика и ларинкса на човека, карайки го да говори не със своя глас неща, които той самият не би и помислил да говори. В гореописания случай, включването на „душата на Жана д`Арк” демоните искали да използват като „нагледно пособие”, демонстриращо идеята за преселението на душата, но със сериозно допълнение. То се изразява в това, че душата на умрелия като че ли може произволно да влиза и излиза от човека, като временно овладява мозъка и цялото му тяло, а в някои случаи дори е способна да изгони душата на човека – стопанин и да се всели в него завинаги, което се било случило със сестрата на Ванга – Любка.

Имайки вече някакъв опит, няма да се залъгваме със заявлението на „душата на Жана д`Арк” и други подобни заявления на уж преселили се души. Всички те в действителност са проявления на паралелния свят, където усърдно се трудят на ниво дезинформация, за да овладеят тялото, волята и разума на човека. Всъщност, демоните са много заинтересовани от разпространението на дезинформацията относно множеството земни животи (колелото на самсара – санскр.) защото тя успокоява тези, чиято съвест още не е млъкнала, изобличавайки греховете им. Идеята за реинкарнация позволява на тези хора да се утешават с безпочвената надежда, че в следващото си въплъщение, те най-накрая ще се опитат да започнат борба с тези грехове, на които са били подвластни в настоящия им живот. По този начин, идеята на демоничните същества за реинкарнация, възприета чрез различните медиуми, позволява на човека, не загубил напълно съвестта си да отложи поправянето си „за после” и спокойно да умре, понасяйки със себе си целия товар на извършените през целия му живот грехове. Какво страшно разочарование ще постигне тези души, когато, отделени от земната си обвивка, те, в паралелния свят се окажат в ръцете на тези същества, на чието въздействие и управление са се подчинявали в земния си живот!

Непрекъсната дезинформация

Много важно свидетелство, потвърждаващо изводите на изследователите на НЛО за това, че съществата от паралелния свят постоянно дезинформират своите контактьори, представяйки се за душите на починали, намираме в писмата на известния медиум и екстрасенс, основателка на Теософското общество на Е.П. Блаватская (1831-1889). Ето какво е писала Елена Петровна, без дори да разбира, че по този начин изобличава лъжовността на тези същества, с които съзнателно е сътрудничила през целия си живот.

„В течение на, примерно, шест години (на възраст от осем до петнадесет години) при мен всяка вечер идваше някакъв стар дух, за да предаде чрез ръката ми различни писмени съобщения. Това ставаше в присъствието на моя баща, леля и много наши приятели, жители на Тифлис и Саратов. Този дух (жена) наричаше себе си Текла Лебендорф и разказваше подробно за живота си. Родила се е в Ревел, омъжила се е. Разказва за децата си: завладяващата история на по-голямата й дъщеря З. и на сина й Ф., който се е самоубил. Понякога синът й идва и разказва за своите посмъртни страдания. Старата дама каза, че е виждала Бога, Дева Мария, тълпи от ангели. Двама от ангелите, тя представи на всички нас и, за голяма радост на родителите ми, ангелите обещаха да ме пазят и т.н., и т.н. Тя сама описа смъртта си, посочи адреса на лютеранския свещеник, който й е дал свето Причастие. Разказваше и за някакво искане , което е предала на цар Николай, и аз записах текста му дума по дума, но не със своя детски почерк.

Така писах в течение на около шест години, с ясен, старинен почерк и на немски език (език, който никога не съм учила и който и сега слабо говоря), и на руски. Всичко това би направило десетки томове <...>

Един от моите чичовци замина за Ревел и разбра, че там действително някога е живяла богата жена, Текла Лебендорф. Заради разпътния живот на сина си, тя се разорила и заминала при роднините си в Норвегия <...> Когато чичо ми се върна в Петербург, той проучи в министерския архив за споменатото искане на Лебендорф и го сравни с написаното от мен. Оказа се, че двата са идентични, включително и бележката на царя, която аз репродуцирах с абсолютна точност, като изкусен гравьор или фотограф <...>

Около година след пристигането на чичо ми в Санкт-Петербург, когато възбудените умове се успокоиха, Д., офицер, служещ в полка на моя баща, пристигна в Тифлис. Той ме познаваше още от петгодишна, поигра си с мен... А веднъж помоли да разрешат на нас, децата да му отидем на гости. Заминахме заедно с гувернантката. Над бюрото му аз видях миниатюра на неговата леля – моя дух!

- Това е моят дух! – възкликнах аз поразена. – Това е мисис Текла Лебендорф.

- Разбира се, това е моята стара леля...

- Аз искам да кажа, че виждам вашата починала леля, ако това е ваша леля, всяка нощ вече няколко години, тя идва и пише чрез мен.

- Починала? – усмихна се той. – Но тя не е починала. Аз току-що получих от нея писмо от Норвегия, - и започна подробно да ми разказва за нея.

В този ден моите лели посветиха Д. в тайната на моя медиумизъм. Трудно е да се предаде изумлението на Д. и удивлението на моите почтени лели, превърнали се в несъзнателни спиритици.

След това се изясни не само това, че неговата леля не е умряла, но и че синът й Ф, умствено болен, само се опитал да се самоубие, но раните му били излекувани и понастоящем работи в някаква кантора в Берлин.

Но кой тогава беше този, който диктуваше, който даваше такива точни сведения, например, за своята смърт, за страданията на сина след самоубийството и т.н.? Независимо от пълната идентичност, това не са духове на достопочтената мисис Текла Лебендорф или на неуравновесения й син Ф., защото и двамата все още са живи.

- Това е дявола, - казаха набожните ми лели.

- Разбира се, че е дявола, - потвърди свещеника”

Следва

Превод: Десислава Шаркова