БУДИТЕЛИ И ЗАВЕТИ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Свещ. Йоан Карамихалев

"Помнете вашите наставници” /Евр. 13:7/.

Сред всеки народ Бог поставя личности, чиито дарования и способности надвишават обикновените. Те са повикани със свои­те дела и живот да издигнат множеството на по-високо стъпало в духовното му развитие. На тях Бог дава всички необходими лични качества, влага в сърцата им насока и цел, дава им Сво­ето благословение и подкрепата, и наставленията на Светия Дух, за да изпълнят високото си призвание.

Днес ние честваме паметта на всички народни будители, известни и безименни, възхваляваме техния подвиг и делото им. А делото им е пробуждането на българския народ, на българско­то народностно самосъзнание. Делото им е възстановяване на прекъснатата връзка с историческото минало - политическо, църковно и духовно-културно, възстановяване реалната приемст­веност на една отминала епоха - епохата на Преслав, Охрид, Търново.

Но кой дух роди това дело, кой дух осени избрани синове на българския народ, за да станат апостоли и вестители на пробуждането? Това бе българският народен дух, съхраняван в недра­та на народа и живо възгарян в огнищата на народната ни свяст - в манастирите и в храмовете. Там започна пробуждането, от там са излезли първите подтици за възраждане. И това е било дълго преди чутовният светогорец отец Паисий Хилендар­ски да е написал своята "История славяноболгарская" и да е издигнал наставническия си и пророчески глас из българските земи; преди св. Софроний, епископ Врачански да е започнал сво­ето мъченичество и своите неуморни трудове на учител, проповедник и книжовник; преди йеромонах Неофит Бозвели да стане пламенен смутител на народната душа с образа на измъчената и изтерзана "Мати Болгария"; преди да се явят още много други титани на духа, чиито имена са наша гордост. Преди тях, в прикътаните в планински усои манастири, в пустини на святост и родолюбие са горели неугасими огньове на българска свяст. Но може да се посочи времето, в което тези огньове са били за­палени. Историческите сведения са оскъдни, за да проникнем в това минало, забулено с мрак и с неведение. Но, навярно, те не са били запалени в епохата на робството, а са от по-далечните времена на свободата.

Това са огньовете на Преслав, на Охрид, на Търново, запале­ни от св. княз Борис, от славния владетел Симеон, от св. Кли­мент и от св. Наум Охридски чудотворци, от св. Йоан Рилски, от Асеновци, от св. Теодосий Търновски, от св. Патриарх Евтимий и от други знайни и незнайни наставници и будители.

Всички тези народни първоучители родолюбиви творци - будители са ни оставили свои свещени завети. Заветът на равноапос­толите светите братя Кирил и Методий гласи, че нашата народ­на просвета трябва да бъде винаги в хармония с вярата и православието, че в основата на тая просвета и в живота на народа трябва да бъде положено учението на Христа, нашия Бог и Спа­сител. Заветът на св. Климент Охридски изисква същото, с при­бавка, че младежта и целият народ трябва да бъдат възпитава­ни във вяра и родолюбие, да живеят в християнски мир и братолюбие. Също тъй и св. Йоан Рилски завещава на своите учени­ци и на целия български народ да се просвещават във вяра и правда, да се украсяват с евангелските добродетели, да живеят чист живот, да пазят своето духовно богатство и да увеличават своите морални ценности. В това тези народни великани виждали силата за самобитно съществуване на българския народ; виждали условието зa лична и обществена свобода; в тази нравствено - религиозна здравина виждали двигателя на духовното и културно творчество на народа.

Народните дейци-будители през епохата на възраждането, бяха преизпълнени с благородни чувства на вяра и съвест, на правда и  родолюбие. Това бяха техните мощни сили, с които те водеха величавата борба за възраждане и възстановяване правата и сво­бодата на поробения си народ. Те истински носеха в сърцата си заветите на родните ни светци-просветители и от тях се ръково­деха в дейността си. Пътят, по който те вървяха и по който во­диха тогавашната интелигенция, беше път на спасение, път към културен и национален подем. Знаят се резултатите. Те бяха блестящи. Ето защо, чествувайки паметта на народните ни дейци-наставници, будители и просветители, нека им подражаваме във всяко отношение, но най-вече във вярата и родолюбието. Посоче­ният от тях път е изпитан, той води към духовен и културен възход.

Да помним заветите на будителите и да следваме техния пример!