БОГООТКРОВЕН НРАВСТВЕН ЗАКОН

Версия за печат

 Бог не се е ограничил само с това, че сътворил човека, Той като благо Отец го и възпитава, а възпитанието предполага влияние върху възпитавания отвън. Затова, като дал на човека естествения или вътрешния нравствен закон, Бог го допълвал според нуждата с положителния или външния закон, който се нарича Откровение. И следователно, между първия и втория закон не само, че няма противоречие, но те дори се предполагат и изискват един друг.

  Нуждата от откровен или положителен нравствен закон се явила особено след грехопадението. Ако грехопадението не бе помрачило душата на човека, той би могъл безгрешно и твърдо да направлява своя жизнен път по указанията на своята съвест, в която се изразява вътрешният нравствен закон. У съгрешилия човек били повредени не само ума, сърцето и волята, но и съвестта се помрачила и нейният съд и глас загубили своята безусловна яснота и сила. Съвестта се оказала недостатъчна да насочва човека да живее и действа според волята Божия.  Явила се необходимост от външен ръководител, от външен богооткровен нравствен закон. Необходимостта от богооткровен нравствен закон се допуска и предполага от самия грях. “Защо е даден законът?” – задава въпрос св. ап. Павел в посланието си до Галатяни и заключава:”Той биде прибавен поради престъпленията”/Гал.3:19/, т.е. законът е даден вследствие грехопадението. Когато човешката съвест потъмняла и се повредила, тогава на помощ и е даден закон чрез Мойсей, в който е изразена волята Божия като в ясно огледало.

  Естественият и богооткровеният  нравствен закон по същество, по съдържание са един и същ вечен закон. Този единен и вечен нравствен закон по начина на своето откриване на нравственото съзнание и по обема, съвършенството и авторитетността на своето съдържание се проявява като естествен и богооткровен. Естественият нравствен закон обхваща нравствените норми, които човек по един или друг начин осъзнава и познава чрез своите естествени способности като вложен в собствената му духовно-нравствена природа. Богооткровеният нравствен закон пък обгръща тези нравствени норми, които са доведени до съзнанието на човека чрез свръхестественото откровение. Богооткровеният нравствен закон не отрича естествения нравствен закон, а го предпоставя; той гради върху него и го допълва. Богооткровеният нравствен закон съдържа в себе си онези нравствени понятия и норми, до които човек би могъл да се издигне чрез своето нравствено съзнание, ако не беше го помрачил грехът. Съдържанието на вложения в човешката духовно-нравствена природа нравствен закон се разкрива в пълнота, обосновава се всестранно и най-главното – потвърждава се неговата истинност, ценност и валидност с Божия авторитет в богооткровения нравствен закон:”Тая заповед, която днес ти давам, не е тежка за тебе, нито е далечна;… но това слово е твърде близо до тебе: то е в устата ти и в сърцето ти, за да го изпълняваш” /Второз.30:11:14/. Същото е потвърдено от св.ап. Павел за новозаветния богооткровен закон:”Но какво казва Писанието:”Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце, сиреч словото на вярата, която проповядваме” /Римл.10:8/.

  Вследствие на богоподобието на човешката духовно-нравствена природа и на изявата на Божията воля в естествения нравствен закон, богооткровеният нравствен закон по същество не е чужд на човека, а е близък нему.

  Богооткровеният нравствен закон не е чужд не само по съдържание, но и  по начина на неговото възприемане, усвояване и изпълняване от страна на човека. Бог предлага откровения нравствен закон на отслабналия и изнемощял от греха в познанието на истината и доброто човек и го приканва доброволно да го възприеме и изпълнява в живота си. Бог н налага откровения нравствен закон нито по принудителен начин напр. чрез чудеса, нито въз основа на Своя авторитет, а го предлага на нравственото съзнание за свободна преценка и за свободно одобряване, възприемане и изпълняване, т.е. след като се е убедил човек в неговата ценност и спасителност. Мойсей, след като възпроизвежда дадените чрез него заповеди от Бога на израилския народ, прибавя:”Ето, аз днес ти предложих живот и добро; смърт и зло… Живот и смърт ти аз предложих, благословия и проклятие. Избери живота, за да живееш ти и потомството ти” /Второз.30:15,19/. Иисус Христос е предлагал божественото Си учение на Своите слушатели, като ги е приканвал свободно да Го следват. Много Свои проповеди Той завършвал със стереотипната фраза:”Който има уши да слуша, нека слуша”/Мат.13:9/. Христо систематически избягвал да върши чудеса там, където не била предварително налична вяра, за да не наложи външно, механическо възприемане на учението си. Той също така не налагал Своето учение, използвайки авторитета на Бог-Отец или на Себе Си като Син Божи, а оставял всеки лично да се убеди в неговата истинност и божественост и тогава го възприеме. Той казва:”Който иска да върши волята Му, ще разбере дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря” /Иоан 7:17/. Ясно е, че богооткровеният нравствен закон и в това отношение не може да счетен за чужд, защото той се възприема и придобива валидност само чрез съзнателното и свободно убеждаване на човека в неговата вътрешна истинност и ценност. Чрез това боготкровеният нравствен закон, бидейки по начина неговото възвестяване външен и исторически, става най-съкровено притежание на човека, собствен закон на неговото сърце и воля, чиято истинност, ценности и валидност е утвърдена и чрез личен опит. В него човек вижда съвършен израз на своята духовно-нравствена природа и чрез неговото осъществяване той реализира своето житейско предназначение.

  Подчинението на Божия закон не е срамно за човека и не го прави роб, защото този закон е разкритие на богоподобното в човека; вследствие на това в осъзнаването и в свободното изпълняване на Божия закон се състои истинската автономия на човека, което издига личното му достойнство и го прави истински свободен.