БОГОСЛУЖЕНИЯ В ДЕНОНОЩНИЯ КРЪГ

Вечерня
Денонощният богослужебен кръг започва с вечернята, понеже според древното църковно леточисление денят започва от вечерта.
Главната мисъл, която е прокарана във вечернята, е сътворението на света и на човека, както и началото на човешката история.
Вечернята започва с 103 псалом „Благославяй, душо моя, Господа...“, наречен предначинателен псалом. Този псалом ни дава пълна картина на творението във всичкото му разнообразие в небето, на земята и в необятните морски предели. Ние славословим Бога за безпределната Му мъдрост и величие „Колко многобройни са делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро“. А на всенощно бдение по време на предначинателния псалом се пее припевът: „Слава Ти, Господи, Който си направил всичко“.
След предначинателния псалом дяконът или свещеникът произнася Велика ектения. В нея се молим за мир и плодородие, за добруването на народа, за духовната власт, за страдащите в света и пр.
След великата ектения се пее 140 псалом „Господи, воззвах к Тебе...“ (Господи, викам към Тебе, чуй ме!). Пеят се стихири, т.е. песни от октоиха и минея или триода, които са във връзка с деня или празника.
Срещу празник след стихирите се прави т.нар. вход: свещеникът, с кадилница в ръка обхожда св. Престол, излиза през северната врата на св. Олтар, идва на средата на църквата, прекадява и, обърнат към изток, възглася: „Премудрост, прости!“ (Изслушайте с внимание премъдростта!)
Чете се или се пее древнохристиянският химн „Свете тихий...“, в който се възпява Христос като Син Божи и Св. Троица. Свещеникът влиза в олтара. Следва сугуба ектения. Прочита се кратко вечерно славословие „Сподоби, Господи...!“, изпяват се още няколко песни, наречени „стиховни стихири“, чете се или се пее вдъхновената песен на стареца Симеон Богоприемец: „Нине отпущаеши...“, следва „Св. Боже... Пресвета Троице... Отче наш...“, изпяват се празничните и дневните тропари и се дава отпуст, т.е. заключителна молитва.
На храмови и други празници на вечернята се извършва и петохлебие, т.е. благословение на пет хляба, на пшеница, вино и елей.
Полунощница
Тая служба се извършва в полунощ. Тя е израз на духовно бодърстване и очакване на Христа, подобно на петте мъдри девици в Христовата притча, които посрещнали младоженеца със запалени светилници.
При духовното бодърстване нашата съпротивителна сила срещу пристъпите на лукавия е по-голяма.
Има няколко вида полунощница: ежедневна, съботна, неделна и празнична.
Днес полунощницата се извършва само в някои манастири.
Утреня
Утренята изразява зората на новозаветното време. Тя започва с 19 и 20 псалми. Следва кратка сугуба ектения. След възгласа „Слава Святей, единосущней и животворящей и нераздельней Троице...“ започва четенето на шестопсалмието, т.е. на шест псалми (3, 37, 62, 87, 102 и 142), които се изслушват с дълбоко внимание и при загасени свещи.
След шестопсалмието се казва велика ектения. Свещите отново се запалват и се пее четири пъти: „Бог Господ и явися нам“. (Бог е Господ и ни се яви. Благословен е Идещият в името Господне!) Пеят се тропарите на празника и деня. След малка ектения се пеят песни, наречени седални. Така се наричат, защото се свързват с четенето на Катизмите, т.е. чтения от Псалтира, през време на които се позволява на стари и немощни богомолци да поседнат или да се облегнат в троновете (седалищата). Думата „катизма“ (гр.) значи седален.
В празнични дни се прочита утринно Евангелие. След него се чете т.нар. канон, т.е. девет песни, в които е разказана историята на празника или е изложен животът и подвигът на чествания Божи угодник. След канона се пее хвалебната песен на св. Богородица. В празнични дни се пее „Всякое дихание...“ (Всичко, що диша, да хвали Господа!) със стихове от 148, 149 и 150 псалми и стихири в чест на празника.
Утренята завършва със славословие, в което се възхваля Господ Иисус Христос като Божие Агне, и Св. Троица. В празнични дни се пее велико славословие. Произнасят се сугуба и просителна ектения. Ако след утренята няма св. Литургия, в края се четат литургийните апостолско и евангелско четива.
Часове
Часовете се състоят от по три псалома, с тропари, четене на „Св. Боже“, кондаци, молитвата „Иже на всякое время...“ и заключителната молитва.
Всеки час изразява една идея или е възпоминание на някое новозаветно събитие. Така например първият час, който обхваща времето от 6 ч. до 9 ч. сутрин, изразява началото на нашата ежедневна работа, почването на трудовия ден. Ние молим Бога да чуе молитвата ни в този ранен час и да насочи стъпките ни към изпълнение на Божието слово. Третият час (9-12 часа) напомня за слизането на Св. Дух над апостолите, станало в същия този час. Ние молим Бога да обнови в нас Св. Дух. Шестият час (12-15 ч.), е в спомен на Христовото разпятие, а деветият (15-18 ч.) на кръстната смърт на Господа.
Когато се служи всенощно бдение, утренята завършва с първия час, а третият и шестият се четат на другата сутрин преди св. Литургия.
Деветият час се чете вечер, преди вечернята. У нас часовете обикновено се четат в манастирите.
Има три вида часове: обикновени или ежедневни, великопостни и царски. Последните се четат само в дните преди Рождество и Богоявление и на Велики петък.
Изобразителни
Те се състоят от два псалома (102 и 145), блаженствата, Символа на вярата, Отче наш, тропари и кондаци, молитвата „Всесвятая Троице...“ и заключителен псалом (33). Изпълнява се след часовете (1, 3 и 6), когато няма св. Литургия.
СВ. ЛИТУРГИЯ – разгледана е в следващата тема
ПРЕЖДЕОСВЕЩЕНА СВ. ЛИТУРГИЯ – разгледана е в следващата тема