БОГОСЛУЖЕНИЯ В ДЕНОНОЩНИЯ КРЪГ

Версия за печат

Вечерня           

Де­но­нощ­ни­ят бо­гос­лу­же­бен кръг за­поч­ва с ве­чер­ня­та, по­не­же спо­ред древ­но­то цър­ков­но ле­то­чис­ле­ние де­нят за­поч­ва от ве­чер­та.

Глав­на­та ми­съл, ко­я­то е про­ка­ра­на във ве­чер­ня­та, е сът­во­ре­ни­е­то на све­та и на чо­ве­ка, как­то и на­ча­ло­то на чо­веш­ка­та ис­то­рия.

Ве­чер­ня­та за­поч­ва с 103 пса­лом ­ „Бла­гос­ла­вяй, ду­шо моя, Гос­по­да...“, на­ре­чен пред­на­чи­на­те­лен пса­лом. То­зи пса­лом ни да­ва пъл­на кар­ти­на на тво­ре­ни­е­то във всич­ко­то му раз­но­о­б­ра­зие в не­бе­то, на зе­мя­та и в не­о­бят­ни­те мор­с­ки пре­де­ли. Ние сла­вос­ло­вим Бо­га за без­п­ре­дел­на­та Му мъд­рост и ве­ли­чие ­ „Кол­ко мно­гоб­рой­ни са де­ла­та Ти, Гос­по­ди! Всич­ко си нап­ра­вил пре­мъд­ро“. А на все­нощ­но бде­ние по вре­ме на пред­на­чи­на­тел­ния пса­лом се пее при­пе­вът: „Сла­ва Ти, Гос­по­ди, Кой­то си нап­ра­вил всич­ко“.

След пред­на­чи­на­тел­ния пса­лом дя­ко­нът или све­ще­ни­кът про­и­з­на­ся Ве­ли­ка ек­те­ния. В нея се мо­лим за мир и пло­до­ро­дие, за доб­ру­ва­не­то на на­ро­да, за ду­хов­на­та власт, за стра­да­щи­те в све­та и пр.

След ве­ли­ка­та ек­те­ния се пее 140 пса­лом ­ „Гос­по­ди, воз­звах к Те­бе...“ (Гос­по­ди, ви­кам към Те­бе, чуй ме!). Пе­ят се сти­хи­ри, т.е. пес­ни от ок­то­и­ха и ми­нея или три­о­да, ко­и­то са във връз­ка с де­ня или праз­ни­ка.

Сре­щу праз­ник след сти­хи­ри­те се пра­ви т.нар. вход: све­ще­ни­кът, с ка­дил­ни­ца в ръ­ка об­хож­да св. Прес­тол, из­ли­за през се­вер­на­та вра­та на св. Ол­тар, ид­ва на сре­да­та на цър­к­ва­та, пре­ка­дя­ва и, обър­нат към из­ток, въз­г­ла­ся: „Пре­муд­рост, прос­ти!“ (Из­с­лу­шай­те с вни­ма­ние пре­мъд­рост­та!)

Че­те се или се пее древ­нох­рис­ти­я­н­с­ки­ят химн „Све­те ти­хий...“, в кой­то се въз­пя­ва Хрис­тос ка­то Син Бо­жи и Св. Тро­и­ца. Све­ще­ни­кът вли­за в ол­та­ра. След­ва су­гу­ба ек­те­ния. Про­чи­та се крат­ко ве­чер­но сла­вос­ло­вие „Спо­до­би, Гос­по­ди...!“, из­пя­ват се още ня­кол­ко пес­ни, на­ре­че­ни „сти­хов­ни сти­хи­ри“, че­те се или се пее вдъх­но­ве­на­та пе­сен на ста­ре­ца Си­ме­он Бо­гоп­ри­е­мец: „Ни­не от­пу­ща­е­ши...“, след­ва „Св. Бо­же... Прес­ве­та Тро­и­це... От­че наш...“, из­пя­ват се праз­нич­ни­те и днев­ни­те тро­па­ри и се да­ва от­пуст, т.е. зак­лю­чи­тел­на мо­лит­ва.

На хра­мо­ви и дру­ги праз­ни­ци на ве­чер­ня­та се из­вър­ш­ва и пе­тох­ле­бие, т.е. бла­гос­ло­ве­ние на пет хля­ба, на пше­ни­ца, ви­но и елей.

По­лу­нощ­ни­ца

Тая служ­ба се из­вър­ш­ва в по­лу­нощ. Тя е из­раз на ду­хов­но бо­дър­с­т­ва­не и очак­ва­не на Хрис­та, по­доб­но на пет­те мъд­ри де­ви­ци в Хрис­то­ва­та прит­ча, ко­и­то пос­рещ­на­ли мла­до­же­не­ца със за­па­ле­ни све­тил­ни­ци.

При ду­хов­но­то бо­дър­с­т­ва­не на­ша­та съп­ро­ти­ви­тел­на си­ла сре­щу прис­тъ­пи­те на лу­ка­вия е по-го­ля­ма.

Има ня­кол­ко ви­да по­лу­нощ­ни­ца: ежед­нев­на, съ­бот­на, не­дел­на и праз­нич­на.

Днес по­лу­нощ­ни­ца­та се из­вър­ш­ва са­мо в ня­кои ма­нас­ти­ри.

Ут­ре­ня

Ут­ре­ня­та из­ра­зя­ва зо­ра­та на но­во­за­вет­но­то вре­ме. Тя за­поч­ва с 19 и 20 псал­ми. След­ва крат­ка су­гу­ба ек­те­ния. След въз­г­ла­са „Сла­ва Свя­тей, еди­но­сущ­ней и жи­вот­во­ря­щей и не­раз­де­л­ь­ней Тро­и­це...“ за­поч­ва че­те­не­то на шес­топ­сал­ми­е­то, т.е. на шест псал­ми (3, 37, 62, 87, 102 и 142), ко­и­то се из­с­луш­ват с дъл­бо­ко вни­ма­ние и при за­га­се­ни све­щи.

След шес­топ­сал­ми­е­то се каз­ва ве­ли­ка ек­те­ния. Све­щи­те от­но­во се за­пал­ват и се пее че­ти­ри пъ­ти: „Бог Гос­под и яви­ся нам“. (Бог е Гос­под и ни се яви. Бла­гос­ло­вен е Иде­щи­ят в име­то Гос­под­не!) Пе­ят се тро­па­ри­те на праз­ни­ка и де­ня. След мал­ка ек­те­ния се пе­ят пес­ни, на­ре­че­ни се­дал­ни. Та­ка се на­ри­чат, за­що­то се свър­з­ват с че­те­не­то на Ка­тиз­ми­те, т.е. чте­ния от Псал­ти­ра, през вре­ме на ко­и­то се поз­во­ля­ва на ста­ри и не­мощ­ни бо­го­мол­ци да по­сед­нат или да се об­лег­нат в тро­но­ве­те (се­да­ли­ща­та). Ду­ма­та „ка­тиз­ма“ (гр.) зна­чи се­да­лен.

В праз­нич­ни дни се про­чи­та утринно Евангелие. След не­го се че­те т.нар. ка­нон, т.е. де­вет пес­ни, в ко­и­то е раз­ка­за­на ис­то­ри­я­та на праз­ни­ка или е из­ло­жен жи­во­тът и под­ви­гът на чес­т­ва­ния Бо­жи угод­ник. След ка­но­на се пее хва­леб­на­та пе­сен на св. Бо­го­ро­ди­ца. В праз­нич­ни дни се пее „Вся­кое ди­ха­ние...“ (Всич­ко, що ди­ша, да хва­ли Гос­по­да!) със сти­хо­ве от 148, 149 и 150 псал­ми и сти­хи­ри в чест на праз­ни­ка.

Ут­ре­ня­та за­вър­ш­ва със сла­вос­ло­вие, в ко­е­то се въз­х­ва­ля Гос­под Иисус Хрис­тос ка­то Бо­жие Аг­не, и Св. Тро­и­ца. В праз­нич­ни дни се пее ве­ли­ко сла­вос­ло­вие. Про­и­з­на­сят се су­гу­ба и про­си­тел­на ек­те­ния. Ако след ут­ре­ня­та ня­ма св. Ли­тур­гия, в края се че­тат ли­тур­гий­ни­те апос­тол­с­ко и еван­гел­с­ко че­ти­ва.

Ча­со­ве

Ча­со­ве­те се със­то­ят от по три пса­ло­ма, с тро­па­ри, че­те­не на „Св. Бо­же“, кон­да­ци, мо­лит­ва­та „Иже на вся­кое вре­мя...“ и зак­лю­чи­тел­на­та мо­лит­ва.

Все­ки час из­ра­зя­ва ед­на идея или е въз­по­ми­на­ние на ня­кое но­во­за­вет­но съ­би­тие. Та­ка нап­ри­мер пър­ви­ят час, кой­то об­х­ва­ща вре­ме­то от 6 ч. до 9 ч. сут­рин, из­ра­зя­ва на­ча­ло­то на на­ша­та ежед­нев­на ра­бо­та, поч­ва­не­то на тру­до­вия ден. Ние мо­лим Бо­га да чуе мо­лит­ва­та ни в то­зи ра­нен час и да на­со­чи стъп­ки­те ни към изпълнение на Божието сло­во. Тре­ти­ят час (9-12 ча­са) на­пом­ня за сли­за­не­то на Св. Дух над апос­то­ли­те, ста­на­ло в съ­щия то­зи час. Ние мо­лим Бо­га да об­но­ви в нас Св. Дух. Шес­ти­ят час (12-15 ч.), е в спо­мен на Хрис­то­во­то раз­пя­тие, а де­ве­ти­ят (15-18 ч.) ­ на кръс­т­на­та смърт на Гос­по­да.

Ко­га­то се слу­жи все­нощ­но бде­ние, ут­ре­ня­та за­вър­ш­ва с пър­вия час, а тре­ти­ят и шес­ти­ят се че­тат на дру­га­та сут­рин пре­ди св. Ли­тур­гия.

Де­ве­ти­ят час се че­те ве­чер, пре­ди ве­чер­ня­та. У нас ча­со­ве­те обик­но­ве­но се че­тат в ма­нас­ти­ри­те.

Има три ви­да ча­со­ве: обик­но­ве­ни или ежед­нев­ни, ве­ли­ко­пос­т­ни и цар­с­ки. Пос­лед­ни­те се че­тат са­мо в дни­те пре­ди Рож­дес­т­во и Бо­го­я­в­ле­ние и на Ве­ли­ки пе­тък.

Изоб­ра­зи­тел­ни

Те се със­то­ят от два пса­ло­ма (102 и 145), бла­жен­с­т­ва­та, Сим­во­ла на вя­ра­та, От­че наш, тро­па­ри и кон­да­ци, мо­лит­ва­та „Всес­вя­тая Тро­и­це...“ и зак­лю­чи­те­лен пса­лом (33). Из­пъл­ня­ва се след ча­со­ве­те (1, 3 и 6), ко­га­то ня­ма св. Ли­тур­гия.

СВ. ЛИ­ТУР­ГИЯ – разгледана е в следващата тема    

ПРЕЖ­ДЕ­О­С­ВЕ­ЩЕ­НА СВ. ЛИ­ТУР­ГИЯ – разгледана е в следващата тема