От полиелеите струеше приглушена светлина, отблясъци от горящи свещи играеха по стените на храма, въздухът бе изпълнен с аромат на тамян: “Господу помолимся!“ – Възгласяше свещеникът. – “Господи помилуй!” – Отговаряше хорът. Правех усилия да вникна в смисъла, опитвах се да се присъединя към певците. Това беше втората Литургия, която посещавах като осъзнат християнин, като човек търсещ връзка и общение с Бога.
