"Иконописта е призвание, дарба, мисия"

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
интервю на Георги Чочев

Би ли се представила накратко?

- Казвам се Катерина Куманова, студентка съм 4 курс в АМТИИ Пловдив, специалност църковна живопис. Живея в семейство, в което се почитат християнските ценности и добродетели. От малка посещавам Господния храм и участвам в св. Литургия.

 

Защо реши да учиш иконопис?

 

- Още в художествената гимназия имахме часове по иконопис и това много ми хареса. По-късно взех решение рисуването на икони да е моята основна професия, защото ме доближава до Бога.

 

Може ли човек да се издържа с иконопис или това е призвание, което трябва да последваш, независимо от трудностите?

 

- На първо място иконописта е призвание, дарба, мисия. За мен е дори вид богослужение! Не може невярващ човек да бъде иконописец. Колкото до това дали човек може да се издържа с рисуване на икони, аз знам, че Бог е милостив и помага във всичко. Нали е казано „Търсете Божието царство и всичко това ще ви се придаде”

 

Какво за теб е православната икона?

 

- Православната икона е особен вид самоизразяване и саморазкриване на църквата. От гледна точка на християнската догматика иконата е свидетелство за това, че Синът Божи е станал Син Човечески, че Божествената ипостас е станала Богочовешка, Личностноконкретна и неповторима. Бог завинаги е възприел природата на човек, за да му открие пътя на безкрайното изкачване към Себе Си, да направи Своето творение съучастник в свободата и съвършенството на абсолютното битие. От гледна точка на учението за спасението иконата ни открива бъдещото преображение на света, новите свойства на материята и веществото, одухотворени в огъня и светлината на несътворената Божия благодат.

 

Какво е нужно на човек, за да рисува икони?

 

- Освен личните качества на иконописеца, необходимо е и боговдъхновение. Призванието и дейността на иконографа могат да се сравнят с призванието и служението на свещеника: единият преподава Тялото и Кръвта Христови, а другият ги изобразява.

 

Наскоро имаше твоя изложба. Разкажи ни накратко за нея.

 

- Изложбите бяха три на брой и се проведоха по проект на Академията под надслов „Създаване на нови творчески възможности за художествени изяви” на студенти от АМТИИ със специални образователни потребности. Проведоха се в Пловдив, Казанлък и София. Бяха съвместно участие на три незрящи момичета със свои концерти и изложба „Икони”. И в трите града събитието премина при голям интерес, с много посетители и изключително вълнуващо. Иконите предизвикаха искрен интерес у хората, задаваха ми много въпроси относно техниката на рисуване и библейските личности, изобразени на тях.

 

Какви са твоите намерения в професионален план?

 

- Искам да се развивам чисто технически, все още има какво да науча. Желанието ми е да творя икони, които да пресъздават това, което е в сърцето ми. А иначе ми предстои дипломиране и най-вероятно -магистратура.

 

Какво е да си православен младеж в 21в.? Православният начин на живот пречи или помага на човека в днешно време?

 

- Да водиш православен живот е въпрос на личен избор. И в 21в. вярата трябва да е център на живота ни и път, който да ни заведе до Бог. Православният начин на живот обуздава страстите и дава възможност да видим цялата преходност на света, да осъзнаем истинските ценности и да даряваме хората около нас с любов. Очите на християнина са отворени за духовната реалност. Умът и разбиранията на православния младеж са заети със съзерцание на небесното и вечните блага.

 

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?

 

- Пожелавам на всички да се докоснат живо до иконописта, защото тя е свидетелство за общението и любовта между хората в църковната общност. Поклонението пред иконата не е обикновено религиозно задължение, а изразява любовта на вярващите към изобразените светци.