ЗА “ИЗГУБЕНАТА ОВЦА”, В ТЪРСЕНЕТО НА КОЯТО НАМИРАМЕ СЕБЕ СИ - разговор за усилията за приобщаване на нечуващите към Православната църква

­- Та­зи прит­ча ли е от­го­во­рът на въп­ро­са, кой­то мно­зи­на ще си за­да­дат: стру­ва ли си за­ра­ди та­ка­ва не­го­ля­ма гру­па хо­ра да се по­ла­гат тол­ко­ва уси­лия?

­- Спо­ред ме­не ­ да. Та­зи прит­ча ни раз­к­ри­ва ес­тес­т­во­то на пра­вос­лав­на­та пас­тир­с­ка гри­жа, ко­я­то е на­со­че­на към все­ки от­де­лен чо­век ка­то към из­к­лю­чи­тел­но це­нен за Бо­га, гри­жа, на­со­че­на към вся­ка ду­ша по­от­дел­но, с ней­ни­те спе­ци­фич­ни осо­бе­нос­ти и нуж­ди.

И ако за ед­ни та­зи “изгу­бе­на ов­ца”, в тър­се­не­то на ко­я­то на­ми­ра­ме се­бе си, са де­ца­та, ко­и­то всич­ки без Бо­га са си­ра­ци, за дру­ги ­ нар­ко­за­ви­си­ми­те, зат­вор­ни­ци­те, въз­рас­т­ни­те хо­ра... та­зи или она­зи лич­ност, то Ди­ми­тър при­е­ма ка­то свое лич­но приз­ва­ние от Бо­га гри­жа­та за не­чу­ва­щи­те хо­ра.

­ То­ва е ин­ди­ви­ду­ал­но приз­ва­ние, та­ка го чув­с­т­вам ­ каз­ва той ­ и аз имам ре­ши­мост­та да нап­ра­вя за та­зи гру­па хо­ра всич­ко как­во­то ми е по си­ли­те и как­во­то Бог да­де ка­то въз­мож­нос­ти. Бог си при­зо­ва­ва в оп­ре­де­ле­но вре­ме от­дел­ни ду­хов­ни­ци и ми­ря­ни, на ко­и­то въз­ла­га оп­ре­де­ле­но слу­же­ние.

­- На ра­бот­на­та сре­ща се чу­ха уп­ре­ци, че Цър­к­ва­та не се е ан­га­жи­ра­ла до­се­га с то­зи проб­лем, то­ва та­ка ли е?

­- Как­во е Цър­к­ва­та? То­ва сме всич­ки ние, ко­и­то сме кръс­те­ни в Хрис­та и се об­ли­ча­ме в Хрис­та. Та­ка че Цър­к­ва­та се ан­га­жи­ра с то­зи, и с все­ки друг проб­лем, до­кол­ко­то аз, ти, той, тя се ан­га­жи­ра­ме с не­го. Кон­к­рет­ни хо­ра се сблъс­к­ват с то­зи проб­лем и го при­поз­на­ват ка­то свое приз­ва­ние.

Г-жа Сил­ва­на Пав­ло­ва от 4 го­ди­ни во­ди не­дел­но учи­ли­ще за глу­хи де­ца ­ до­кол­ко­то самата тя, Со­фийс­ката мит­ро­по­лия, све­щен­с­т­во­то и ми­ря­ни­те към ено­ри­я­та на храм “Св. Ки­рил и Ме­то­дий” са се ан­га­жи­ра­ли с та­зи гри­жа, до­кол­ко­то ръ­ко­вод­с­т­во­то на Бо­гос­лов­с­кия фа­кул­тет на СУ, пре­по­да­ва­те­ли­те и сту­ден­ти­те са при­е­ли при­сър­це то­зи проб­лем и там се во­ди курс, по вре­ме на кой­то сту­ден­ти­те ус­во­я­ват жес­то­ми­мич­ния език, за да мо­гат да об­щу­ват с не­чу­ва­щи хо­ра, до­кол­ко­то аз и све­щен­с­т­во­то на хра­ма при Рус­ко­то под­во­рие се чув­с­т­ва­ме съп­ри­час­т­ни ­ до­тол­ко­ва и Цър­к­ва­та се е ан­га­жи­ра­ла с то­зи проб­лем. Ве­че е факт и реч­ник на ре­ли­ги­оз­ни­те тер­ми­ни в бъл­гар­с­кия жес­то­ми­ми­чен език, та­ка че пре­веж­да­не­то на св. Ли­тур­гия на жес­то­ми­ми­чен език и пъл­но­цен­но­то учас­тие на не­чу­ва­щи­те в бо­гос­лу­же­ни­е­то е прос­то след­ващ етап на то­ва слу­же­ние, за кой­то ми се стру­ва, че е наз­рял мо­мен­тът. Пре­во­дът би бил ед­но доб­ро по­ма­га­ло и би улес­нил слу­же­ни­е­то на оне­зи све­ще­ни­ци, ко­и­то ре­шат да при­е­мат не­чу­ва­щи в сво­я­та ено­рия, сред сво­и­те па­со­ми.

­-  На ка­къв етап е то­зи пре­вод и пред­вид на то­ва, че той ка­сае бо­гос­лу­же­бен текст, как­ва е га­ран­ци­я­та, че да­де­на сис­те­ма от жес­то­ве, ми­ми­ки и ар­ти­ку­ла­ции ще от­ра­зя­ва точ­но оп­ре­де­ле­ни ве­ро­ви ис­ти­ни и бо­гос­лов­с­ки по­ня­тия?

­-  Пре­во­дът на ли­тур­ги­я­та на жес­то­ми­ми­чен език, кой­то аз съм нап­ра­вил, вър­ви па­ра­лел­но на цър­ков­нос­ла­вян­с­ки, но­во­бъл­гар­с­ки и на жес­то­ми­ми­чен език, кой­то е на ба­за­та на но­во­бъл­гар­с­кия. За да ста­не мак­си­мал­но ко­рек­тен и съ­щев­ре­мен­но дос­тъ­пен за не­чу­ва­щи­те хо­ра, той тряб­ва да бъ­де пре­ци­зи­ран от раз­лич­ни стра­ни ­ да е съв­мес­т­но де­ло меж­ду сур­до­пе­да­го­зи и бо­гос­ло­ви. Тек­с­тът тряб­ва да е ед­нов­ре­мен­но ко­рек­тен бо­гос­лов­с­ки и да бъ­де при­ет от об­щ­ност­та на глу­хи­те. За да до­бие окон­ча­те­лен вид и да вле­зе в упот­ре­ба, тряб­ва да бъ­де раз­г­ле­дан от ек­с­пер­ти от Съ­ю­за на глу­хи­те и да бъ­де одоб­рен от Све­тия Си­нод.

­- А как ще се про­це­ди­ра с бо­гос­лов­с­ки по­ня­тия, с ду­ми, ко­и­то лип­с­ват в бъл­гар­с­кия жес­то­ми­ми­чен език, ка­то “бо­го­въп­лъ­ще­ние”, “Прис­но­де­ва”, “али­луия”, “ог­ла­ше­ни” и т. н.?

­- Не че в бъл­гар­с­кия жес­то­ми­ми­чен език ня­ма по­доб­ни жес­то­ве или ком­би­на­ции от жес­то­ве, но в тях лип­с­ва сак­рал­ни­ят еле­мент, кой­то ние вла­га­ме в те­зи по­ня­тия. Нап­ри­мер “мит­ра” се из­ра­зя­ва от тях ка­то ко­ро­на, ук­ра­се­на със скъ­по­цен­ни ка­мъ­ни, но без та­зи ко­ро­на да се увен­чае с кръст, тя гу­би сво­е­то зна­че­ние ка­то част от бо­гос­лу­жеб­но­то об­ла­че­ние и сим­вол на ар­хи­е­рейс­ка­та власт.

За­то­ва за по-ко­рек­т­но­то пре­да­ва­не на хрис­ти­ян­с­ки­те тер­ми­ни мо­же да се съз­да­дат но­ви жес­то­ве, но мо­жем и да за­им­с­т­ва­ме та­ки­ва от Рус­ка­та, или от дру­га пра­вос­лав­на Цър­к­ва, в ко­я­то ве­че се во­дят та­ки­ва бо­гос­лу­же­ния за глу­хи. Впро­чем бъл­гар­с­ки­ят жес­то­ми­ми­чен език мно­го при­ли­ча на рус­кия та­къв, а сми­съ­лът, кой­то ние ка­то пра­вос­лав­ни вла­га­ме в бо­гос­лов­с­ки­те по­ня­тия ­ съ­що.

­- За да се въ­ве­де в ня­кой храм та­ка­ва ли­тур­гия, дос­тъп­на за не­чу­ва­щи хо­ра, как­во дру­го, ос­вен из­да­ва­не­то на то­зи пре­вод, е не­об­хо­ди­мо?

­- Све­ще­ник да ус­вои то­зи жес­то­ми­ми­чен език, да има пре­во­дач, кой­то да пре­веж­да ду­ми­те на кли­ра и на хо­ра, т. е. на­ро­да. Прак­ти­ка­та мо­же би ще на­ло­жи да се вклю­чи и още един пре­во­дач за тек­с­то­ве­те на еван­ге­лското и апос­то­лското четиво, ко­и­то по­ня­ко­га са дос­та дъл­ги и за един пре­во­дач би би­ло из­то­щи­тел­но и не­по­сил­но да по­е­ме пре­во­да на ця­ло­то бо­гос­лу­же­ние. “Ве­ру­ю­то” и “От­че наш”, ко­и­то се каз­ват от всич­ки вяр­ва­щи, би мо­гъл да пре­веж­да и ня­кой от са­ми­те не­чу­ва­щи.

­- Кол­ко вре­ме е не­об­хо­ди­мо, за да ус­вои све­ще­ни­кът ези­ка на глу­хи­те?

­- Кур­сът, кой­то аз из­ка­рах, про­дъл­жи 9 ме­се­ца. Ако чо­век ак­тив­но из­пол­з­ва то­зи език и  об­щу­ва ре­дов­но с глу­хи, мно­го бър­зо би нап­ред­нал.

­- Пре­во­да­чи­те, за ко­и­то го­во­риш, за­дъл­жи­тел­но ли тряб­ва да имат бо­гос­лов­с­ко об­ра­зо­ва­ние?

­- Тряб­ва да е вяр­ващ чо­век, кой­то поз­на­ва доб­ре ос­нов­ни­те ис­ти­ни на пра­вос­лав­на­та вя­ра, ре­да и сим­во­ли­ка­та на бо­гос­лу­же­ни­е­то, да е на­яс­но как­во се случ­ва по вре­ме на св. Ли­тур­гия, за да мо­же да го пре­да­де и на дру­ги­те хо­ра в хра­ма. Ина­че пре­во­дът би бил бук­ва­лен и про­фа­ни­ран, би се за­гу­бил ду­хът на бо­гос­лу­же­ни­е­то, не­го­ва­та мис­тич­на стра­на.

­- Све­ще­ни­кът и пре­во­да­чът на­и­зуст ли тряб­ва да зна­ят жес­то­ми­мич­ния пре­вод, или ще пол­з­ват по­ма­га­ло­то, ко­е­то, дай Бо­же,  пред­с­тои да се из­да­де?

­- Ако я има книж­ка­та, ня­ма да има нуж­да да се учат на­и­зуст. Пък и книж­ка­та би мог­ла да се пол­з­ва и от бо­го­мол­ци­те. Впро­чем един вяр­ващ чо­век би мо­гъл да се спра­ви с та­къв пре­вод и са­мо гле­дай­ки но­во­бъл­гар­с­кия текст на Ли­тур­ги­я­та.

А има ва­­ри­­ант и на ек­­­ран, пос­­­та­­вен на под­хо­дя­що мяс­то в хра­ма, да вър­ви жес­то­ми­мич­ни­ят пре­вод, сти­га въ­веж­да­не­то на та­ко­ва тех­ни­чес­ко сред­с­т­во да не сму­ти ос­та­на­ли­те вяр­ва­щи.

Бо­го­мол­ци­те в Бъл­га­рия са свик­на­ли с оз­ву­чи­тел­ни­те сис­те­ми в хра­мо­ве­те, ка­ме­ри­те и про­жек­то­ри­те на те­ле­ви­зи­и­те. Свик­на­ли са и с жес­то­ми­мич­ния пре­вод на но­ви­ни­те, кой­то от го­ди­ни вър­ви на те­ле­ви­зи­он­ния ек­ран.

­- Вие нас­ко­ро бях­те на Меж­ду­на­род­на кон­фе­рен­ция за при­об­ща­ва­не на не­чу­ва­щи­те хо­ра към Пра­вос­ла­ви­е­то, ко­я­то се със­тоя в Ки­ев, Ук­рай­на. В кои стра­ни се ра­бо­ти в та­зи на­со­ка?

­- Мос­ков­с­ка­та пат­ри­ар­шия от на­ча­ло­то на 90-те го­ди­ни ра­бо­ти с не­чу­ва­щи хрис­ти­я­ни, ка­то през го­ди­ни­те те­зи ено­рии се уве­ли­ча­ват и се­га поч­ти във вся­ка епар­хия, осо­бе­но в по-го­ле­ми­те гра­до­ве, има по­не един та­къв храм, спе­ци­а­ли­зи­рал се за ра­бо­та с та­ки­ва хо­ра. В Мос­к­ва до­ри има глух йе­рей и теж­ко­чу­ващ дя­кон (виж ЖМП 4,2010). Уси­ле­но се ра­бо­ти в Ру­сия, Ук­рай­на, Бе­ло­ру­сия, в Ру­мъ­ния, във Вар­ша­ва, в Гър­ция се пра­вят опи­ти...

Прак­ти­ки­те са раз­лич­ни. Нап­ри­мер в Пло­ещ, Ру­мъ­ния, бо­гос­лу­же­ни­е­то се во­ди без го­вор, са­мо на жес­то­ми­ми­чен език, но та­ка глу­хи­те си ос­та­ват изо­ли­ра­ни, без да се ин­тег­ри­рат. На­вяр­но не нав­ся­къ­де в Ру­мъ­ния е та­ка, не знам как­ва е прак­ти­ка­та в Бу­ку­рещ и Яш. Но спо­ред мен е по-доб­ре ено­ри­и­те да са сме­се­ни и бо­гос­лу­же­ни­я­та да са об­щи за чу­ва­щи и не­чу­ва­щи, как­ва­то е прак­ти­ка­та на Мос­ков­с­ка­та пат­ри­ар­шия.

­- Кои са греш­ки­те, ко­и­то ние бих­ме мог­ли да из­бег­нем бла­го­да­ре­ние на тех­ния мно­го­го­ди­шен опит във во­де­не­то на бо­гос­лу­же­ния за глу­хи?

­- Там всич­ко е ста­ва­ло спон­тан­но, раз­ре­ша­ва­ли са проб­ле­ми­те при пре­во­да в дви­же­ние, по­е­ди­нич­но, без един­но приз­на­то по­со­бие и през го­ди­ни­те вся­ка ено­рия е раз­ра­бо­ти­ла свой пре­вод на бо­гос­лов­с­ки­те тер­ми­ни. Се­га на прак­ти­ка, ако един не­чу­ващ оти­де в дру­га епар­хия, би се зат­руд­нил с раз­би­ра­не­то.

Та­зи го­ди­на Мос­ков­с­ка­та пат­ри­ар­шия сви­ка в Ки­ев кон­фе­рен­ция и пос­лед­ва­ла я ра­бот­на сре­ща на ан­га­жи­ра­ли­те се с та­зи ми­сия, за да спо­де­лят своя опит и да опи­тат да се ко­ор­ди­ни­рат в раз­ре­ша­ва­не­то на въз­ник­на­ли­те проб­ле­ми. До­кол­ко­то знам, го­ля­ма кон­фе­рен­ция на та­зи те­ма се е със­то­я­ла и на 13.11.2010 г. в Санкт Пе­тер­бург.

Ние, в Бъл­га­рия, има­ме шан­са да за­поч­нем в об­ра­тен ред, ка­то пър­во из­ра­бо­тим та­ко­ва по­со­бие, и та­ка да из­бег­нем раз­ми­на­ва­ни­я­та в пре­во­ди­те в раз­лич­ни­те ра­йо­ни на стра­на­та.

­- Аз оба­че си мис­ля, че до­ри да бъ­де раз­ра­бо­тен пер­фек­тен във вся­ко от­но­ше­ние пре­вод, не­чу­ва­щи­те пак ще имат проб­ле­ми с раз­би­ра­не­то на бо­гос­лу­же­ни­е­то, точ­но как­то и чу­ва­щи­те имат такива зат­руд­не­ния.

­- Не­из­беж­но, ако не се ка­те­хи­зи­рат и не се са­мо­об­ра­зо­ват бо­гос­лов­с­ки, ако не се стре­мят да на­у­ча­ват все по­ве­че и по­ве­че за пра­вос­лав­на­та вя­ра.

­- И ако не я жи­ве­ят.

­- Да. Сту­ден­ти­ бо­гос­ло­ви, ко­и­то са пре­ми­на­ли кур­са на обу­че­ние по жес­то­ми­ми­чен език, би­ха мог­ли да по­е­мат как­то пре­во­ди­те по вре­ме на бо­гос­лу­же­ние, та­ка и ка­та­хи­за­тор­с­ки кур­со­ве за не­чу­ва­щи.

­- Ня­ма­те ли опа­се­ни­е­то, че всичко необходимо ще бъде направено и ще започне такова богослужение, а ще се ока­же, че ня­ма ин­те­рес от стра­на на не­чу­ва­щи­те към бо­гос­лу­же­ни­е­то?

­- Не. Аз и се­га, до­ка­то про­да­вам све­щи и по­ма­гам в хра­ма, виж­дам не­чу­ва­щи, ко­и­то вли­зат ре­дов­но в хра­ма, мо­лят се, па­лят све­щи и се зас­то­я­ват. Но ка­то не раз­би­рат служ­ба­та ­ из­ли­зат. Гу­бят ин­те­рес.

Все­ки чо­век има ду­хов­ни тър­се­ния, има ду­хо­вен глад и жаж­да по Бо­га. Всич­ки сме съз­да­де­ни от Бо­га и то­ва, че има­ме един или друг не­дос­та­тък, не оз­на­ча­ва, че пъ­тят на спа­се­ни­е­то е зат­во­рен за нас.

Да, на­ис­ти­на ня­ма га­ран­ция, че ако в Со­фия има 2 или 3 хи­ля­ди не­чу­ва­щи, всич­ки те ще вля­зат в хра­ма и ще се въз­цър­ко­вят, но и 10 да са, пак би си стру­ва­ло уси­ли­я­та. С ко­е­то пак се връ­ща­ме на прит­ча­та за Доб­рия пас­тир, кой­то и да има сто ов­ци, тръг­ва да тър­си изгу­бе­на­та, “а ка­то я на­ме­ри, вди­га я на ра­ме­не­те си ра­дос­тен” (вж. Лу­ка. 15:4,5).