Душата е вечност сред стени на тление

Версия за печат

Душата е вечност сред стени на тление,

едничка надежда за възкресение,

а как жално се моли за нашето прозрение

в този свят на мъртво утешение.

И не чуват повечето съществуващи,

сърца студени и със смърт пируващи.

И не виждат, те са някак отсъствуващи,

лениво в свойто ежедневие зимуващи.

Ах, дано озари ги слънцето на Любовта

и ги изкопчи от сегашната тъма

преди прегръдката тежка на Смъртта

да ги удави в дълбините на света.

Дано, защото има винаги надежда една,

а безбройни и различни са нейните лица.

Понякога всичко започва с подадена ръка

и щастливо завършва с покайна сълза...