Доброто е непобедимо

Версия за печат

Марина реши да прекара лятото при любимата си баба на село. Една сутрин песента на птичките я събуди рано. Ведра и засмяна, тя наплиска лицето си със студена вода, прекръсти се пред иконостаса, каза  утренната си молитва, закуси и отиде при любимото си козленце. То пъргаво подскачаше край нея. Тя се опита да му се закани,но то наостри рогцата си, готово да я прободе. Тя разбра това и престана да го дразни. След това отиде да си играе със съседските деца. След час се върна разплакана. В миг спря тракането на шевната машина. Баба й вдигна глава и остана изненадана.

-         Марина, какво се е случило?

-        Бабо, едно дете ме блъсна силно. Паднах, ударих си ръката и си изцапах роклята.

-         Елена, нали? Да не си я предизвикала?

-         Не, бабо, тя ме блъсна без причина. Преди това все ме обиждаше, но аз си мълчах. Много ми е мъчно, защото козлето,когато се държа добре, не ме напада, а нали хората са по-умни от животните.

Баба й свали очилата, отстрани дрехата, която шиеше, и започна мъдро да я поучава:

-         Слушай, детето ми! Ще ти дам за пример нещо много по-лошо от това и ти сама ще си обясниш постъпката на Елена. Чувала ли си за Свети Йоан Кръстител?

-         Да, по вероучение учихме за него.

-         Къде живеел той?

-         В пустинята.

-         С какво се хранел?

-         С акриди и див мед.

-         Там имало ли е диви зверове?

-         Не зная. Сигурно е имало.

-         Имало е и те били много свирепи, но никога не нападали светеца, защото той бил много добър. Но не всички хора го обичали, защото в проповедите си той изобличавал греховете им.

-         Да, бабо, зная, че той бил затворен в една крепост.

-         Тя била в двореца на цар Ирод. Най-много го намразила царица Иродиада, защото тя била незаконна жена на царя и живеела в грях. На едно пиршество в двореца дъщеря й играла много хубаво и царят й обещал да я награди. Майка й я посъветвала да поиска главата на свети Йоан.

-         Ах, бабо, колко е жестоко това! Сигурно са били пияни.

-         Не само за това, а защото грехът на Иродиада бил изобличен. А сега можеш ли да си обясниш защо Елена постъпи така с теб?

-         Но аз не я изобличих. Нито думичка  не съм й казала.

-        С доброто си поведение без думи ти си я изобличила по-силно.

-         Как тогава трябва да постъпвам?

-        Ще й простиш и победата ти ще бъде двойна.Първо ще запазиш душата си от грях , и второ – може да й въздействаш да се засрами. Ти знаеш ли как е завършила живота си Иродиада? Слушай! След време,когато веднъж вървяла по леда, той се счупил, паднала във водата и едно ледено парченце прерязало гърлото й. Всяко зло,направено без причина се наказва.

-         Бабо – възкликнала Марина, - аз ще помогна на Елена да осъзнае грешката си, за да не я накаже Бог.

Баба й започнала пак да шие, а Марина остана замислена. Иродиада умряла от жестока смърт и до днес останал споменът за грешния й живот, а свети Йоан Кръстител и до днес се почита и празнува в Църквата. Доброто е велика сила. То е непобедимо!