СЛОВО ЗА ПЪРВАТА СЪБОТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Целта на живота за човека се заключава в това да извърши обратното на това, което е направил Адам. Ако Адам прекъснал общение с Бога и се отказал от Него, пожелал да живее вън от Божия закон, по своята воля, то задачата на всеки човек се заключава в това да се върне към общение с Бога и да се съедини с Него дотолкова, доколкото е възможно. Ако в основата на греха на Адам лежало непослушанието на Божията воля, на Божия замисъл за човека, то в основата на нашия живот трябва да лежи послушанието на Божията воля.

Ние знаем, че тази воля е открита за нас. Божественото откровение, Словото Божие отправят към нас конкретни изисквания, които, ако човек ги изпълнява, може да живее в съответствие с Божия замисъл. Това Божествено откровение се съхранява в Църквата, в общината на съмишленици, в която живее и действа Светият Дух. Силата на Светия Дух, на Божественото откровение, на Словото Божие се съхранява в Църквата неповредена, и никакви обстоятелства на времето, никакви човешки мъдрувания не са способни да разрушат това Слово или да го изопачат, доколкото то се охранява зад свети стени в духовна крепост – охранява се не от човешка сила, а от силата на Светия Дух.

Но в Църквата ние не само узнаваме волята Божия. В Църквата ние встъпваме в особено общение с Бога чрез молитвата. В Църквата ни се дава възможност, сравнявайки своите постъпки и мисли със Словото Божие, да видим, доколко се отклоняваме от курса, доколко вярно или невярно постъпваме. И в този случай, ако постъпваме или мислим невярно, имаме възможност да принесем покаяние на Бога и да изправим своя житейски курс.

В Църквата става и още нещо много важно: ние не само се научаваме на Словото Божие, ние не само можем да коригираме живота си, но с Божествената сила ние можем реално да разрушаваме своя грях. А ако грехът е единствената преграда между човека и Бога, то чрез това разрушение ние можем да влизаме в непосредствено общение с Бога, да се съединяваме с Него. Как е възможно това? Как може да се разруши бездната, издълбана от нашите грехове? Как може да се изпепели цялото наше беззаконие? С каква сила може да се обнови човека? Ние добре знаем, че даже най-съвременните средства на медицината са неспособни да обновят човека - те могат да се справят с недъга, но не могат да върнат на човека младостта, не могат да удължат живота толкова, колкото дълго човек би искал да живее.

С каква сила се опразват тези страшни духовни болести, които присъстват в нас и разрушават нашата душа? С Божествената сила. Това става в Тайнството на Църквата. Свети апостол Павел наричал Църквата тайнствено Тяло Христово /вж. Еф. 1:22-23/. Трудно ни е да разберем какво означава това, но е ясно, че това не е просто образ. Тялото Христово - това не е метафора, това е реалност. И когато Църквата, общността на вярващите хора, се събира заедно със своя епископ или свещеник и заедно извършват Тайнството на Тялото и Кръвта Христови в Светата Евхаристия, когато с благодатта на Светия Дух, по молитвите на Църквата, хлябът и виното стават вместилище на невместимия Бог, тогава по видим начин се явява Тайнството на Църквата – Тайнството на Тялото и Кръвта на Господа и Спасителя. Ето защо свети Симеон Нови Богослов, великият византийски мислител, нарекъл Светата Евхаристия Тайнството на Светата Църква.

В Църквата небесното се съединява със земния непостижим за нашия ум образ. Физически хлябът и виното стават Тяло и Кръв на Спасителя. Подобно на това, както в Богочовешката Личност били съединени човешката и Божествената природи, така в Църквата се съединяват Божественото и човешкото, земното и небесното, временното и вечното. И Църквата - това не е само човешко съобщество, но това е Богочовешки организъм. И когато ние, научени в Църквата на Словото Божие, съединени с Господа с молитвата, очистени чрез покаянието, вкусваме Тялото и Кръвта Христови, то се разрушават нашите грехове, защото в Тайнството Свето Причастие се извършва очистване на душите ни. Ние се причастяваме „за опрощаване на греховете и за вечен живот”.

В течение на цялата първа седмица на Великия пост ние сме се молили, размишлявали, слушали назидателните думи на псалмите и другите молитвословия, принасяли сме своето покаяние пред Бога. Днес много хора ще пристъпят към Светата Чаша, защото подвигът на въздържание, на молитва, на покаяние трябва да завърши с участие в Най-Святото Тайнство - Евхаристията. В това Тайнство ние се освобождаваме от греха, чрез това Тайнство се възстановява това, което е разрушил Адам, и ние, немощни и слаби, влизаме в реално общение с Бога, докосваме се до Божественото Царство. И когато ние произнасяме Божествените думи за това, че Църквата е „стълб и утвърждение на истината” /1Тим.3:15/, ние свидетелстваме за реалността, чиито участници ставаме именно чрез съединението с Бога, и в нашия живот се утвърждава истината, Божествената правда, Божествената воля, която Адам не успял да изпълни.

Но в църковното общение става още нещо важно. Ние не пристъпваме в самота към Господа. Ние предстоим пред Него като молеща се община, и когато се причастяваме от Единия Хляб и Чаша, ние, както казва св. Василий Велики, се съединяваме един с друг в единия Дух на причастието. Църквата е не само място за среща на човека с Бога, но и място на особена среща с хората. Чрез причастяването с Единия Хляб и от Едната Чаша ние ставаме едно цяло, и в това тайнствено единство на хората се преодоляват всички съществуващи различия - социални, имуществени, национални, политически. Ако светът е за нас пример на разделения, които само се множат с течение на историята, то Църквата е място за обединение на хората, място на съвместно предстоене пред Бога, а значи, и място, където по тайнствен, но реален начин се преодоляват или могат да се преодоляват човешките разделения.

Ето защо ние казваме, че без Църквата няма спасение. Това е справедливо по отношение към всяка личност, но това е справедливо и към цялата човешка история. Независимо от това, статистически какво място заема Църквата в съвременния човешки род, само в това стадо, голямо или малко, се извършва тайната на спасението, и великата тайна на съвместното предстоене на човешкия род пред Божието лице.

Нека Господ в отговор на нашата молитва, скромна и смирена, в отговор на нашето покаяние, често непълно и несъзнателно, по Своята милост, чрез най-святото Тайнство на Църквата да дарува на всички нас спасение и вечен живот. Амин.

Превод: прот. Йоан Карамихалев