ЗВЕНИГОРОД И САВИНО-СТОРОЖЕВСКИЯ МАНАСТИР

Версия за печат

Звенигород е един от най-древните градове в Подмосковието, славещ се с красотата на природния ландшафт и с най-ценните паметници на древноруската архитектура. Най-напред той се упоменава  в духовната грамота на московския княз Иван Калита около 1339 г., но е известно, че още в XII в. тук се намирало укреплено селище. Съществува предположение, че градът бил основан по време на князуването на княз Юрий Дългоръки. Няколко града със същото название съществували в домонголския период в Киевското и Черниговското княжества. Дошлите от там преселници наричали възникващите поселения с имената, с които са свикнали, в памет на старата родина. Вероятно и Звенигород е получил така своето название. Съществува още една много красива версия за названието на града, която е по-скоро измислица: че той със своите звънарни предпреждавал Москва за приближаващи опасности.

В древността на града била отредена ролята на страж на Московската земя. Неговият разцвет настъпва по време на управлението на княз Юрия Звенигородски, втория син на княз Дмитрий Донски. В първата четвърт на XV в. Звенигород станал крупен търговски център. Даже печатал свои монети. През XVI-XVII в. Звенигород представлявал твърде добре благоустроен град.

През XIX в. Звенигород, останал настрана от търговските пътища, железницата и новите промишлени центрове, започнал да придобива черти на тихо вилно градче. Прекрасното местоположение, богатството на природния край, чистият въздух способствали за превръщането на Звенигород в курортна зона. Не случайно го наричали «Руската Швейцария». Пейзажите в околностите на Звенигород привлекли много известни художници. Тук работели Исак Левитан, Иля Репин и др. В Звенигород живял известният руски писател, философ и публицист Александър Херцен, посещавал го е светоизвестният руски оперен певец Фьодор Шаляпин. През 1883 г. в Звенигород пребивавал писателят Антон Чехов, а година по-късно започнал да работи като лекар в местната болница.

Освен с природните си красоти Звенигород привлича многобройни пътешественици и със своите забележителности. Мнозинството туристи започват запознаството си с града с неговия исторически център, където бил разположен княжевският дворец. Недалеко от него бил построен белокаменният Успенски събор, съхранил се до наши дни. Неговите стени се украсяват от фрески, за чийто автор се счита най-великият руски иконописец преп. Андрей Рубльов.

На два километра от гр. Звенигород, на живописната планина Сторожа е разположен Савино-Сторожевския манастир. Обителта е основана през 1398 г. от преп. Сава, един от първите ученици на преп. Сергий Радонежски, който бил духовен старец на княз Юрий Звенигородски, син на княз Дмитрий Донски, и бил повикан от него. Мястото за строителството на манастира било избрано на възвишението, носещо названието «Сторожа» / в домонголската епоха тук се намирало неголямо селище – стражев пост/. От названието на местността и от името на първия игумен произлязло и названието на обителта. В началото била построена дървена църква „Рождество Богородично” и малка килия за преподобния. Слухът за големия подвижник, поселил се на планината Сторожа, се разнесъл по всички околни села и градове. Постепенно числото на желаещите да се подвизават на това място значително нараснало, и на планината се образувал голям манастир.

През 1405 г. със средства на княз Юрий Дмитриевич в обителта бил построен белокаменен събор „Рождество Богородично” – ярък паметник на ранномосковската архитектура. През 50-те години на 17 век за Рождественския събор бил изписан от царски иконописци петреден иконостас. В края на XVI в. към събора пристроили страничен олтар в чест на канонизацията на преп. Сава Сторожевски. Там била поставена дъбова гробница, в която се намирали мощите на преподобния. Тяхното намиране станало през в 1652 г. През 1680 г. мощите на светеца били положени в сребърен саркофаг.

В началото на XVI в. в обителта били построени от кирпич върху белокаменни основи църквата над входа на манастира „Св. Сергий Радонежски” и трапезната църква. От втората половина на XVI в. обителта става обект на поклонение от страна на царския двор. Тя винаги се ползвала с благоволението на руските владетели и заемала първенствуващо място сред околните духовни житници. Тук идвали да се поклонят на мощите на преп. Сава цар Иван IV Грозни, със съпругата си Анастасия Романовна.
През 1591 г. в манастира идвал да се моли техният син цар Фьодор Иванович, който се отличавал с особено благочестие. Той ставал в четири часа сутринта, при него идвал духовник със светена вода и с икона на светеца, чиято памет се празнувала на този ден. Царят четял на глас молитви, след това заедно с царицата отивал на

утреня, а после приемал близки лица, особено монаси. Цар Фьодор много обичал камбанения звън и сам понякога биел камбаните. Често той ходел пеша до московските манастири.

В началото на XVII в. манастирът бил разорен от полско-литовските окупатори. Обителта започнала да се възражда при цар Михаил Фьодорович Романов. За време на разцвет на манастира може да се счита втората половина на XVII в., когато обителта става извънградска резиденция на цар Алексей Михайлович Романов, който се отличавал със своята религиозност. В понеделниците, средите и петъците на всички пости той нищо не ядял и пиел, и ревностно спазвал всички църковни установления.