ПАСХА

Версия за печат

„Защо търсите Живия между мъртвите?” (Лк. 24: 5)

С настъпването на пролетта цялата природа се събужда за нов живот. Това, което сякаш е умряло през зимата, се пробужда и възкръсва. Разлиства се зеленината, а след нея и цветя. Така и за нашите души Пасхата Христова е начало на нашето пробуждане за живот. Христос възкръсна и затова ние трябва да се възродим душевно и да обновим в себе си вярата в бъдещото възкресение.

Жените мироносици, които в ранното утро дошли на Гроба Господен, търсели Тялото Иисусово и не Го намирали. Той вече бил възкръснал. Затова и те чули думите на ангела: „защо търсите Живия между мъртвите?” (Лк. 24: 5). Тези слова укрепили още несъвършената вяра на Христовите ученици. А след срещата с възкръсналия Господ тяхната вяра станала вече безсъмнена, тя станала непоколебимо знание. Всеславното Възкресение Христово изцяло ги променило. Техните души се разлистили за нов живот, украсили се с цветовете на благовестието, принесли на Христа плодовете на апостолския труд.

С възхищение гледаме на това велико чудо – възкресението на Христос от мъртвите, защото в него се състои всичката наша вяра, надежда и любов. В деня на Възкресението Господне се изпълнило всичко онова, за което Христос говорил на Своите ученици. Кръстното възхождане се увенчало с триумф. „Няма Го тук” (Мт. 28: 6; Лк. 24: 6) – това е неопровержимото ангелско свидетелство за извършеното Възкресение Христово. Ще се опитаме да отговорим на въпроса какво означават за нас тези думи? Следваме ли Господа, изпълнени с вяра и любов, готови ли сме не само да побеждаваме с Него, но и да умираме? Можем ли и ние заедно със св. апостол Петър да кажем: „Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт” (Лк. 22: 33).

Св. апостол Павел пише до коринтяните: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра” (1 Кор. 15: 14). Мястото на този, който не вярва във Възкръсналия Иисус като в Син Божий, е сред злобните клеветници, които отишли след погребението Христово при Пилат и казвали: „Господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна. Затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата” (Мт. 27: 63-64). Никой от нас не би искал да сподели тяхната участ, защото мястото им е в геената огнена.

Денят на Христовото Възкресение ни открива съдържанието на цялото Евангелие в две думи: „Христос Воскресе!”. Възкръсна Христос, истинският Бог, който има властта да прощава нашите грехове и който отне от смъртта властта й над човека; всесилният Бог, който повелява на бурите и възкресява мъртвите; Бог, който на кръста обеща на разкаялия се разбойник: „днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лк. 23: 43).

„Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна” (Лк. 24: 5-6). В тези думи се чувства упрек: как можете да Го търсите на място, където има смърт? Нима вие не разбрахте, докато Той беше с вас, че вашият Небесен Учител е въплъщение на живота? Пред Него изчезваше „всяка болест и всяка немощ у народа” (Мт. 9: 35). По Неговата дума четиридневният Лазар излезе от гроба. От Него излизат лъчите на истинския живот и само Той беше наистина жив сред мъртви.

Вярата може да укрепва в човека по видим начин, както това било съдено да се случи с апостол Тома. Но Господ казва: „блажени, които не са видели, и са повярвали” (Ин. 20: 29), и вярата може да пламне в душите ни дори само с една дума на Възкръсналия Христос, Който влиза в душата, обхваща разума ни, желанията ни и възнася цялото наше същество към Твореца.

Не хора, а ангели Божии възвестяват възкресението на Христа. Тази вест идва от небесата, не като мъдрост човешка, а като благ дар на Божествения промисъл.

Възкресението Христово е победа над греха, тържество на живота над смъртта и дявола, надежда за това, че ще живеем, макар и да умрем; надежда за обновление на целия свят. И всичко това се събира в две думи: „Христос Воскресе!”.

Ето, сред нас е Изворът на Вечния Живот, а се оплакваме от маловерие. Има ли между нас поне едно сърце, което да гледа на света с вяра, защото там живее Христос? Като верни ученици не трябва да Го търсим между мъртвите, а сред живите. И всички нас Христос призовава към дело. Очаква ни борба със злобата на тоя свят, от всички страни викат страдащи души. Нима няма да се намери никой, който в име Господне да тръгне по пътя на Христовия труд? Този, в чието сърце пролетта на буди стремеж към труд на нивата, не е земеделец. И този, за когото Пасхата Господня не е призив към Христов труд, не е Христов ученик. Не в безполезни разсъждения, оплаквания и вопли, а в труд, жертва и търпение се състои нашето служение.

Всемогъщата сила Христова, Неговата Любов може да направи от нас – немощните и съмняващи се – мъжествени и непоколебими във вярата ученици на Господа.

Обични, стоейки пред гроба на Лазар, Христос – Победителят на смъртта – се обръща към Марта: „не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?” (Ин. 11:40). Това обещание ни изпълва с радост, укрепя нашата вяра и ни подтиква към дела, към преодоляване на трудностите. Тези думи ни изпълват с надежда за възкресение, с надежда, че започва нов живот, в който любовта ще ни направи едно с Христа. Амин!

Превод: Енчо Тилев

Източник: „Митрополит Савва (Грыцуняк). Слова и проповеди”. Варшава, 2004