ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ АНТИПАСХА

Версия за печат

Христос воскресе! Днес ние възпоменаваме евангелското събитие, случило се осем дни след Христовото Възкресение. Когато Господ за първи път се явил на Своите ученици, сред тях не бил Тома. И когато учениците му казали, че видели Господа, то Тома не им повярвал и казал: ако аз сам не видя, и не вложа своите ръце в Неговите язви, не докосна раните, които Господ е получил на кръста, то няма да повярвам.

И ето след осем дни Господ отново се явил на учениците, и вече там бил Тома. Господ се обърнал към Тома и казал: протегни ръката си и докосни раните Ми, и сложи ръката си в ребрата Ми, и не бъди невярващ, а вярващ. И Тома, даже без да ги докосне, възкликнал: Господ мой и Бог мой. Господ му казал: ето, ти повярва, защото ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.

Това евангелско четиво се повтаря няколко пъти в продължение на църковната година, и всеки път в него се вижда някаква много жива картина, живи хора. В нашето църковно съществуване има някаква тенденция да свеждаме отношенията с Бога към нещо схематично, много външно праведно, много законническо… ето ние сме прочели правилото - Бог ни е кимнал от небето, не сме го прочели - Бог се е отвърнал от нас... Разбира се, правилата и дисциплината са важни, но не тях Евангелието поставя на първо място.

От днешното четиво ние виждаме: ето Тома, един от най-близките ученици, едно, може би, от най-горещите, вярващи сърца, се усъмнил - и Господ не за- почнал да го ругае, даже не го укорил, но му казал: ако искаш, провери. Тома не поискал, достатъчни му били думите на Господа. И ние виждаме в това някаква житейска правда: Господ не се гневи на искреното движение на сърцето, нека то ни се струва грешно или, може би, даже "греховно" от формална страна. Той милостиво приема нашите съмнения, когато това се случва с нас. Немилостив е Господ към друго - към лицемерието, фарисейството, немилосър-дието.

За съжаление, нерядко се получава така, че животът на хрис- тияните, на нашата общоцърковна община е насочен не в евангелска посока, а в посоката на това, което наричаме фарисейство. Не трябва да бъде така с нас. Църквата ни предлага и пасхалните празници и Великия пост, и посещенията на бого- служения не, за да изпълним чрез това своите религиозни задължения, за да ни отметнат някъде на небесата в графата „плюс”; а за да се учим на евангелски живот. А евангелският живот е именно живот, в него има място и за съмнение, и умора - но за всичко това нас ни среща милостивият Господ, който не ни укоряват за това, защото ни обича, както майка децата си.

И когато Тома с голяма вяра възкликва: Господ мой и Бог мой - той говори това именно от излишък на живот, от срещата с Господа, а не от това, че той, взел молитвеника и четейки утринните молитви, продекламирал: Вярвам в единия Бог Отец Вседержител… и т. н. Разбира се, много добре е да четем Символа на вярата, укрепвайки в себе си изповеданието на Църквата, това е прекрасно. Но много по-прекрасно е възклицанието: Господ мой и Бог мой, което се ражда в живата човешка душа от съприкосновението с Бога. И в този пасхален ден ми се иска да пожелая и на себе си, и на всички вас, нашите души да се срещнат с Бога, нашият църковен живот да не стане казионен и рутинен. Да пожелая да възхождаме към живия Бог и всецяло да Му отдадем сърцата си. Воистину воскресе Христос!

Превод: прот. Йоан Карамихалев