СЛОВО В НЕДЕЛЯ НА САМАРЯНКАТА

Версия за печат

Възлюбени братя, Христос воскресе! Днес, както и в миналата неделя, пред Вас се разкрива картина с дълбок смисъл, и отново тя ни пренася в съвременността. Христос седи край древния кладенец. Към кладенеца идва за вода самарянка. Господ й предлага жива вода, водата на живота, която утолява жаждата навеки, учи я, как да получи тази вода на живота. После край кладенеца се появяват учениците, събира се народ, и Учителят на живота на всички обилно дарява водата на живота.

Братя, тази образна картина ни пренася в съвременността. Да разкрием нейния смисъл. Кладенецът е източник на живот. Хората поддържат своя живот, хранейки се от такива източници. Има разни кладенци. Господ седял, например, край древния кладенец на Иаков.

Край такъв кладенец седите и вие. Това е също така древен кладенец, съдържащ неизчерпаем източник на живот. Този кладенец е Църквата. Вие сте в оградата на Църквата и, значи, вие седите край древния кладенец, поддържащ живота със силата на Божията благодат.

Но има и други кладенци. Хората, незнаещи или непризнаващи Църквата, се задоволяват с други странични кладенци. Нима от вас всички и винаги съзнават, че се намират край едниствения кладенец на живота? Нима и вие не бягате да черпите живот от други кладенци? Разбира се, бягате настрана.

Хората черпят от кладенеца на увлеченията, удоволствията, от кладенеца на тщеславието, гордостта, самообожанието, от кладенеца на дълга по отношение на семейството, на службата, на работата. Някои черпят от кладенеца, хранещ ума – кладенеца на любознателността и знанието или от кладенеца, хранещ чувствата на изкуството от всякакъв род. А други се стремят към кладенеца на любовта, дружбата...

Много, много са кладенците в живота, ту дълбоки, ту плитки. В тях има различна по степен на „полезност” вода – от замърсена и мътна до вредна и отровена.

Хората бягат от кладенец на кладенец, и измамността на водата в кладенците ги заставя да бягат. Попие човек от един, от друг кладенец, а няма удовлетворение, няма живот, не прибавя сила. Само повече се разпалва жаждата, слабее изнемощялото тяло. Безплодното черпене е безкрайно, а жаждата неумолима...

Отново очите търсят нов и нов източник на жива вода. И хората бягат от кладенец към кладенец...

Вие седите край единствения източник на истинския живот. Не сте ли щастливци? Но, братя, пребиваването край кладенеца на живота задължава и задължава към много.

Първо, вие самите напили ли сте от него? Удовлетворена ли е жаждата; бият ли във вас струите на живота, и процъфтява ли животът под Христовата благодат? Не се ли подхвърляте на двойно осъждане за това, че сте знаели, къде е истината и силата на живота и сте ги пренебрегнали? Не се ли подхвърляте на двойно осъждане за това, че вашето безплодно седене край кладенеца хвърля сянка и върху жизнеността на Светата Църква, че заради вашето нехайно отношение към Църквата тя ще бъде упрекната в безсилие? Затова пребиваването край кладенеца е много отговорно за вас, преди всичко по отношение към самите себе си.

Второ, то е отговорно по отношение на вашите братя-християни, които още не са се утвърдили във вярата. Това са хора, пребиваващи в Църквата, но още обезсилени от греха и поради това равнодушни, или пък това е младежта, още малко проникната от знанието и от величието на вярата. Примерът на вашата безплодност може ли безследно да премине покрай тях? Мислете за отговорността си за тях!

Накрая, вашето пребиваване край кладенеца възлага върху вас отговорност по отношение и на самаряните. Самаряните – това са лица, намиращи се вън от Църквата. Случва се, те да идват към вас, както самарянката отишла към Христа. Те жадуват да се напият от тази вода на живота, която вие знаете. Какво ще им отговорите?

Едни от самаряните, предполагайки, че вие самите вече сте се приобщили към източника на живота, ще ви умоляват да ги доведете до живителните струи, тъй като те нямат сили да черпят от безводните източници и не искат да се връщат към тях.

Други ще идват като изпитващи. Те ще признават, че са следвали миражи и житейските им търсения са били безплодни, но те ще поискат да се уверят, че вие действително ще им дадете живот. Те ще поискат не само да слушат вашите думи за живота, но със своите очи да видят във вас живота, водещ към вечността. Какво ще им отговорите? Какво ще им покажете?

Не е ли ясно, че отговор може да бъде даден само в този случай, когато вие сами сте се напоили от кладенеца на живота и когато вечният живот пребивава във вас. Само тогава вие ще смогнете да кажете на самаряните думите, казани от Христос на жената, беседвала с Него: „Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем...” /Ин. 4:22/.

Добре е, че сте дошли тук и търсите вода в древния кладенец, водата на живота. Досега вие гонехте миражи, искахте да се напоите там, където е пустиня. Вашите кладенци са безводни, а истината е само в Божието учение. Водата на живота – само в кладенеца на Иаков. Черпете от него и бъдете живи, и ще забравите за безводните миражни кладенци!

Това е достоен отговор, но трябва да имаш право на него. Трябва отначало сам да се напоиш, трябва сам да избереш в себе си водата на живота. Ето колко отговорно е седенето край кладенеца.

Братя, самите вие пиете ли? Живи ли сте или седите край кладенеца, а сте изнемощели от жажда до водата без вода, до благодатта без благодат? До източника на живота, а сами – мъртви? Напоили ли сте? Нали кладенецът е дълбок и трябва да умеете да се доберете до водата, а затова трябва да имате черпало.

Братя, как да стане това? Как да се напиете с водата на живота, за да не се окаже безплодно нашете седене край древния кладенец? Разказът за беседата на Христа със самарянката посочва, как може да се напоите.

Преди всичко трябва край кладенеца да бъде Христос. Савмото наличие на древния кладенец още не гарантира приемането на живота. И за кладенеца на Иаков Господ казва на самарянката: „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее” /ст. 13/. Това значи, че може да бъдеш при Църквата и като че ли да черпиш от нейната благодат, но да оставаш празен, не напоен, а жаден.

Защо става така? Защото Църквата не е спасяващ автомат. Всеки трябва да срещне в Църквата живия Бог. Разбира се, Господ, по Неговото слово, - винаги е в Своята Църква, но трябва да срещнеш Христос, да Го почувстваш, някак си да го осезаеш, за това обръщането към Църквата трябва да стане живо, както обръщането към Самия Христос, невидимо присъстващ в нея. Нали обръщането към Църквата е станало сега някаква бездушна формалност. Мислят, че щом веднъж човек е дошъл в храма и се е кръстил, и се кланя, то той вече всичко е направил, и Бог е длъжен да го слуша и да изпълнява неговото желание. Ако човек е приел тайнството, той вече е е уверен, че си е гарантирал задължителна помощ от Христа. Това е грешка, братя.

„Не всеки, който Ми казва: „Господи, Господи!”, ще влезе в Царството Небесно”. Може да бъдеш в Църквата и да останеш без Христа. Може да се молиш и да се кръстиш – и нищо да не се получи. Може да приемеш в себе си тайнството – и да навлечеш на себе си още по-голямо осъждане.

Повтарям, Църквата не е спасяващ автомат. В Църквата е живият Бог, и когато ти Му послужиш с жива душа, тогава ще бъдеш чут и ще се докоснеш до източника на Живота и ще ти се подадат благодатни сили.

Значи, твоето съприкосновение с Църквата трябва да бъде не само пространствено пребиваване в нея, а да осезаваш в нея присъствието на живия Бог, и не само да извършваш телом известни действия: кръстни знамения, поклони, а да влагаш в служението на Христа жива душа. Когато твоето служение бъде такова, то не се съмнявай: при кладенеца на Църквата седи Христос и чрез Него ти ще почерпиш водата на живота, своето освещаване.

Така се обезпечава достъпът към водата на живота. Пътят към нея е само чрез Христа. Този път на освещаване чрез Христа бил посочен от Господа на самарянката. Той е и това почерпало, с което се черпи водата на живота.

Братя! Сега вие знаете как да почерпите жива вода от кладенеца на Иаков. Христос седи при кладенеца... Почерпете благодатната влага на живота. Сам Господ я раздава чрез Църквата и досега звучи Неговият зовящ глас: „Който е жаден, да дойде при Мен и да пие”.

Почерпете благодатната влага! Не седете безплодно при водата без вода, при кладенеца на живота като мъртви. Пазете се да не паднете под осъждане за това, че сте направили християнството безплодно, сами не сте напоили и със своя лош пример сте отвратили другите жадуващи. Пазете се да не останете безотговорни пред самаряните, които ви питат: къде е вашият истински живот? Какво ще им отговорите – ще им покажете своите напукани устни като знак за неутолена жажда? Внимавайте, за да не паднете под двойно осъждане!

Датова насищайте се, братя, с водата на живота, елате при Христа – нейния източник – елате в „дух и истина”. Цялото ваше пребиваване в Църквата, участието в нейните тайнства пронизвайте с участие в техния дух, за да не останат вашите поклони и кръстни занамения само пуста форма, за да се спуснат те дълбоко в кладенеца на живота и да достигнат до живата вода.

И ще заискри живот в очите ви, унинието ще се смени с песен на радост и хвала, и тогава самаряните ще подхванат заедно с вас ликуващата песен към Бога: „Господи! Напой жадуващата ми за благочестие душа с водите”. Амин.

Превод със съкращения: прот. Йоан Карамихалев