ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печат

Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията” /Лука 24:45/. Няма такъв език на земята, на който да не е било преведено Свещеното Писание. Няма ни един писател, поет, учен, философ, няма нито една книга, която да е издавана толкова пъти, колкото Свещеното Писание. Милиарди хора на земята четат Свещеното Писание. Но да четеш е едно, а да разбираш – съвсем друго.

Писанието може да се разбере, само ако се започне да се изпълнява това, което изисква от човека. Свещеното Писание – това е ръководство в живота: как да живееш, как да мислиш, какво да говориш. То изправя ума на човека, повреден от греха. Господ е дошъл в света не да ни накаже, а да ни призове към покаяние; за да се замисли човек и да си каже: аз живея неправилно. Да разбере, че той е грешник.

Когато пристъпваме към изповед и се разкайваме за някакъв грях, свещеникът може да не види, искрено ли се каем или не, но Господ вижда нашето сърце, и ние получаваме опрощение на греховете. А ако човек не се кае, то, колкото и молитви да прочете над него свещеникът, той опрощение на греховете няма да получи. Затова опрощението на греховете зависи от нашето покаяние: колкото по-дълбоко се каем, толкова по-дълбоко Господ ни прощава греховете ни. У този, който не вярва, не знае Христа, няма покаяние, няма къде да хвърли тази тежест, и грехът в душата му расте, докато планината от греховете му напълно не го смаже. А християнинът, който е повярвал в Христа, повярвал е, че Господ има власт да му прости, трябва само да проси това прощение, - може да получи опрощение на греховете. Ето каква голяма власт има Църквата – власт да прощава греховете, дадена и от Бога.

Господ е казал: „Вие сте свидетели за това; и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре” /Лк 24:48-49/. Иерусалим е свещен град; в него бил единственият на цялата земя истински храм, в който хората принасяли жертва на Бога. И ето ако ние пребиваваме в Божия храм, то също ще можем да се облечем в сила свише. Силата свише – това е Дух Свети. След десет дни идва празникът на Света Троица, или Слизането на Светия Дух над апостолите, Петдесетница. Всеки от нас при кръщението също е получил Светия Дух, но ние със своите грехове Го изгонваме от сърцата си. И не е важно, малко ли сме съгрешили, много ли, средно ли. На практика малки грехове няма. Е кой грях е по-голям – да удариш човека по бузата или да го заплюеш? Еднакво болно, еднакво обидно е за човека. Затова убил ли си някого или просто не стъпваш в храма, всичко е грях. Ако ти си убил човек, извършил си грях и против Бога, защото си убил Божие чадо. А ако в църква не ходиш – също е грях, защото ти си равнодушен към Бога. Господ за тебе кръвта Си е пролял, а ти не ходиш да Му се молиш. Значи, ти също пренебрегваш Бога, както и човекоубиецът, както и крадецът, само формата е друга.

Не е така важно в какво греши човекът, а важното, че той въобще греши. Не е така важно от какво ще умре човек. Може да умре и от инфаркт, и от порязване на палец; може да умре от инсулт, може и от рак на черния дроб. А може и от чаша вода да се задави. Каква е разликата? Главното е самото събитие – човек е умрял. Също така е съвършено неважно от какъв грях е погинала душата ти: от това, че ти не се молиш, от това, че осъждаш, или от това, че проклинаш хората. Няма малки грехове. Окачи на човека камък на гърдите, хвърли го във вира – той ще потъне. А вземи милион малки песъчинки, напълни чувал, окачи го на шията и го хвърли във вира – също ще потъне. Тежестта на камъка на гърдите и на чувала с пясъка е една. Защото безчисленото множество така наречени малки грехове, които са облепили душата ни, също я погубват.

Човек пристъпва към кръста и Евангелието, кае се за своите грехове, произнася някакви думи – видно е, като че ли сърцето му се очиства? Не, не е видно. Свещеникът го покрива с епитрахила, чете над него молитва. Външно най-обикновено действие, а какво става невидимо в този момент? Ако човек назовава греховете, но не се кае за тях, то както е дошъл с черно сърце, така и си е тръгнал. Ако човек е дошъл с пет гряха, а се разкаял само за един, значи, тази чернота едва-едва се е намаляла. Ако човек е дошъл с пет гряха, четири е изповядвал, а петият е утаил съзнателно – тази чернота се е увеличила двойно. Едно дело не се изповядва поради забрава, поради неразбиране – изпаднало е от главата на човека или той не може да се разкае, не чувства грях, - а друго, ако човек съзнателно скрива греха, по разни причини: стеснява се, бои се, още поради някакви глупави негови съображения. В такъв случай грехът става двоен, увеличава се. И всичко това става невидимо за очите.

Колкото повече се кае човек, колкото покаянието му е по-сериозно и по-дълбоко, отговорно пред Бога, неформално, с това той повече придобива Божията Благодат. Ако пък покаяние е формално, а в живота си човек ни най-малко не се изправя, то това не е покаяние, а само хула против Бога. Господ дошъл на земята и колко ходил, учил, проповядвал, изцелявал; какви издевателства, заплювания, побоища претърпял; кръста смърт претърпял, полагане в гроб! А когато възкръснал – тогава не оставил ,учениците Си, и им се явявал, и отново ги учил. После се възнесъл на небето и човешката плът възнесъл до самото небе, към престола на Небесния Отец. Но това е малко – пратил Своя Дух Утешител, за да пребивава Светият Дух в Църквата. И ако след това добро и благодат, които Бог дал на грешника, човек още има наглостта да живее така грешно, още има дързостта да не се кае за греховете си, още има такава леност, че не ходи на празник в храма, не спазва постите – какво се получава? Това е пълно отхвърляне на Бога.

Ето купуваме в ювелирен магазин скъпо брилянтно колие и го надяваме на прасенце. Е какво разбира то от брилянти? Скоро ще побегне нанякъде и всичко по храстите ще изпогуби. Защо? Защото то е прасенце, защото то няма съзнание, че са му дали висок дар. Така и човекът. Този дар, който сме получили – кръщението, - с нищо не може да се сравни, но ние някак си оставаме вън от този дар. А от всяко посещение в храма бихме могли да придобием такава Божия благодат, която просто даже е невъзможно да си представим. Помогни ни, Господи, по-скоро да разберем това. Амин.

Превод със съкращения: прот. Йоан Карамихалев