ДА СЕ НАМЕРИШ...

Версия за печат

     Нещо недвусмислено умира,

     Секундите изяждат всеки порив,

     Животът се изплъзва, дъхът спира,

     Mисли за абстрактното се борят...

     Умората от вчерашното утре,

     протегнала ръце да ме прегърне -

     Минутите, разцепени в очакване,

     Отлитат безпризорно...незагърнати...

     Чувствата размекващо се стапят

     в бледожълти восъчни следи,

     отмерено безсилието им капе

по покрива на идващите дни...

Отварям пак самотната си стая

Въздухът е тежък...всичко спи

Не мога и нощта да прилаская -

омръзна и от задух... и сълзи.

Лягам...уморих се да руша...

Омразата.... оставих я на прага.

Вината със любов ще заглуша -

превръщам се във рицар

...но без шпага...

И странно...някой сякаш ме видя -

изхвърлена отломка...разрушена...

Прошепна като в сън: „Не си сама!

Стига да поискаш...си спасена!”

Усетих как от пръст ме съживи,

докато във молитва се изплаках...

„Прости ми, Боже, моля те, прости,

че с толкова малко вяра те дочаках...“