Вход
ПРИМЕРЪТ НА РОДИТЕЛИТЕ
Версия за печат
Да поставят детето си на твърдата почва на християнските заповеди, могат само тези родители, които сами се стараят да живеят по тези заповеди. На разрушителния дух на времето родителите трябва да противопоставят светостта на живота в Църквата и в семейството (малката църква), за да може малкото детенце да почувства, че тук е хубаво, а когато порасне, да си спомня: там беше хубаво.
Истинската вяра не се доказва, а се показва. Най-силната противоотрова срещу пошлостта на падналия свят е примерът на хората, които продължават да живеят заедно, в единство и любов въпреки упадъка на този свят. Още повече, ако тези хора са родителите.
Ние не бива да забравяме, че децата постоянно ни наблюдават и ни подражават. Въпреки своята привидна неосъзнатост, те забелязват всичко: как стоим в храма, как се молим вкъщи, как общуваме с хората или какво говорим за тях, на какво се радваме, и какво ни огорчава...
Колкото повече пораства детето, толкова по-критично става то към нас. Толкова по-добре вижда къде делата ни се разминават със словата ни, но и по-добре може да оцени нашите усилия да живеем по Божиите заповеди.
Как да научим детето да се моли? Молитвата не бива да се превръща в досадно задължение, в мъртво правило, което трябва бързо да се изчете. Много родители са разбрали колко важен в това отношение е собственият пример. Те се молят и децата ги виждат и чуват. Малкото дете не може да бъде заставено да седне и да слуша, ако иска да си играе, но родителите са намерили подходящото време преди сън, когато децата вече са легнали в леглото. Много дечица заспиват с родителската молитва.
Децата с особено внимание се вглеждат и вслушват в молещите се възрастни, възприемайки техния опит. Старецът схиархим. Гавриил (от Спасо-Елеазаровската пустиня) си спомнял как майка му в детството му го упреквала за лудориите, а когато се повтаряли започвала да се моли.
Застане, разказва старецът, на колене пред иконите и започне със сълзи и на глас да се жалва на Бога от мен и да се моли: “Господи, ето аз измолих от Тебе син, а той постоянно прави бели, не ме слуша. Какво да правя с него?
И сам може да погине, и мен да погуби... Господи, не го изоставяй, вразуми го да не върши повече лудории!” И все в този дух, моли се на глас, плаче. А аз стоя до нея, притихнал, слушам жалбите є. Става ми срамно, пък и за майка ми ми е жал. “Майчице, майчице... аз повече няма”, шепна є плахо. А тя все моли Бога за мене. Аз пак обещавам да не върша лудории и сам започвам да се моля заедно с нея.
Трябва да добавим, че децата са особено чувствителни към неискреността не дай си, Боже, детето да забележи, че майката се моли заради него, на показ! Като следствие може да се появи скептицизъм и дори озлобеност. Целта на такава гласна молитва може да бъде само самата молитва.
Един възрастен човек цял живот, до дълбока старост, помнел как неговите родители през нощта оставяли на масата в детската стая иконка с горящо пред нея кандилце, за да защитят детето от нощните страхове и колко радостно и спокойно му било, когато се събудел и видел иконата, осветена от пламъка на кандилото. Един-два такива спомена несъмнено действат благотворно на душата, защитават я в периоди на изкушения. А в наши дни на децата са особено нужни добри, душеполезни впечатления, защото съвременният свят буквално залива детската душа със страшни и греховни образи. От родителите зависи добрите впечатления да са повече.
Спомените за поклонението при преподобния Сергий, за вечерните разходки с бащата, за това как майка му се е молела край леглото, може да се окажат за подрастващия и за възрастния човек подобни на това кандило, което разгонвало обкръжаващата го греховна тъмнина. Защитата на детската душа от вредното влияние на този свят не е толкова невъзможно дело. Преди всичко кръстеното дете има защитници, безкрайно по-могъщи от неговите родители: това е Ангелът пазител, това е светецът, чието име носи. И Сам Господ, е казано, пази младенците, и Божията Майка няма да ги изостави, и нагръдният кръст е оръжие непобедимо. Трябва само детето да помни за своите небесни защитници и да се обръща към тях с молитва. Затова е толкова важно детето да се научи да се моли не да изчита сутрин и вечер сбор от непонятни за него думи, а да се моли на Бога, да говори с Него, да измолва Неговата защита и помощ.
Съвременният християнски писател А. Доброволски има разказ “Кремъл” за това как две малки братчета се заблудили из многолюдните московски улици и все повече се отдалечавали от къщи. И как ги спасило чудо Божие по молитвата на едното от децата, което си спомнило урока на баба си: “Саша, ако заболееш, ако изгубиш нещо или сам се загубиш, заблудиш или изплашиш моли се на Бога, и Той ще ти помогне!” Спомняйки си за това, изплашеното дете вървяло по улицата, държейки брат си за ръка и непрестанно се молело: “Господи, помогни ми. Господи, заведи ме вкъщи”. И искрената детска молитва била чута. Господ изпратил на момченцата водач
неизвестна светица в образа на стара монахиня, която им показала пътя.
Когато обясняваме на детето как падналият свят действа на душата му, как демоните беседват с нея чрез лошите помисли и откъде се вземат те, навярно си струва да му кажем, че дори великите подвижници не могли със собствени сили да се противопоставят на тези бесовски нападения. Но виждайки своята немощ, те знаели, че невъзможното за човеците е възможно за Бога (Лука. 18:27); обръщали се към Бога с молитва и Той ги защитавал. Тяхната задача се заключавала в това да бъдат внимателни към себе си и да се молят. Това е урок и за нас, и за нашите деца, които в трудните минути на изкушение могат да се помолят на Бога, за да получат бърза помощ.
Съвременните родители не могат да заключат своето дете като в кула, за го изолират напълно от душевредните влияния на света. Пък и това би било проява на твърде неразумна родителска любов. Разумната любов е смирена и знае, че не може всичко. Но невъзможното за човеците е възможно за Бога. Затова първото задължение на родителите християни във всички времена остава молитвата за детето. Тя е основа на цялото семейно възпитание.
Търсене
Православна ли беше Ванга
