Какво казва Библията за наследствеността

Версия за печат

“Гос­под е дъл­го­тър­пе­лив и мно­го­ми­лос­тив (и ис­ти­нен). Кой­то про­ща­ва без­за­ко­ни­я­та и прес­тъп­ле­ни­я­та (и гре­хо­ве­те), и не ос­та­вя без на­ка­за­ние, но Кой­то за без­за­ко­ни­е­то на ба­щи­те на­каз­ва де­ца­та до тре­та и чет­вър­та ро­да. ... си­но­ве­те ви пък ще се ски­тат в пус­ти­ня­та че­ти­рий­сет го­ди­ни и ще тег­лят за ва­ше­то блу­до­дейс­т­во, до­ка­то не за­ги­нат те­ла­та на всин­ца ви в пус­ти­ня­та” (Числ. 14:18,33).

“...а ос­та­на­ли­те от вас ще из­т­ле­ят по­ра­ди без­за­ко­ни­я­та си в зе­ми­те на ва­ши­те вра­го­ве и по­ра­ди без­за­ко­ни­я­та на ба­щи­те си ще из­чез­нат. То­га­ва ще из­по­вя­дат сво­е­то без­за­ко­ние и без­за­ко­ни­е­то на ба­щи­те си, за­де­то са вър­ши­ли прес­тъп­ле­ния про­тив Ме­не и са оти­ва­ли сре­щу Ме­не” (Лев. 26:39,40).

“Аз му оба­дих, че ще на­ка­жа до­ма му на­ве­ки за оная ви­на, де­то той зна­е­ше, как си­но­ве­те му без­чес­т­ву­ват, и не ги обуз­да­ва­ше; и по­ра­ди то­ва къл­на се пред до­ма на Илия, че ви­на­та на Или­е­вия дом ня­ма да се заг­ла­ди на­ве­ки ни­то с жер­т­ви, ни­то с хлеб­ни при­но­си” (1Цар. 3:13,14).

“...по­не­же с то­ва (пре­лю­бо­де­я­ни­е­то) ти да­де по­вод на вра­го­ве­те Гос­под­ни да Го ху­лят, то ро­ди­ли­ят ти се син ще ум­ре. На­тан оти­де у до­ма си. И Гос­под по­ра­зи де­те­то, ко­е­то бе ро­ди­ла на Да­ви­да Ури­е­ва­та же­на, и то се раз­бо­ля. (...) На сед­мия ден де­те­то ум­ря, и слу­ги­те Да­ви­до­ви се бо­я­ха да му оба­дят, че де­те­то е ум­ря­ло; за­що­то, ду­ма­ха те, ко­га­то де­те­то бе­ше още жи­во, и ние го при­дум­вах­ме, и той не слу­ша­ше гла­са ни, как ще му ка­жем: “де­те­то ум­ря”? Той ще сто­ри не­що ло­шо. Ви­дя Да­вид, че слу­ги­те му си шеп­нат, и раз­б­ра, че де­те­то е ум­ря­ло, па по­пи­та слу­ги­те си: ум­ря ли де­те­то? От­го­во­ри­ха: ум­ря” (2Цар. 12:13-19).

“...ня­ма да се съ­е­ди­ниш с тях в гро­ба; за­що­то ти ра­зо­ри зе­мя­та си, уби на­ро­да си: пле­ме­то на зло­дей­ци­те до­ве­ки ня­ма да се спо­ме­не. Гот­ве­те кла­не за си­но­ве­те му по­ра­ди без­за­ко­ни­е­то на ба­ща им, за да не въс­та­нат и да не зав­ла­де­ят зе­мя­та и да не на­пъл­нят все­ле­на­та с неп­ри­я­те­ли. И ще въс­та­на про­тив тях, каз­ва Гос­под Са­ва­от, и ще из­т­ре­бя име­то на Ва­ви­лон и це­лия ос­та­тък ­ и син, и внук, каз­ва Гос­под” (Ис. 14:20-23).

“Ба­щи­те ни гре­ши­ха: тях ги ня­ма ве­че, а ние тър­пим на­ка­за­ние за тех­ни­те без­за­ко­ния” (Плач. 5:7).

“Спом­ни си за ме­не и пог­лед­ни ме ми­лос­ти­во: не ме на­каз­вай за мо­и­те гре­хо­ве и за заб­луж­де­ни­я­та мои и на ба­щи­те ми, с ко­и­то са съг­ре­ши­ли пред Те­бе! За­що­то те не пос­лу­ша­ха Тво­и­те за­по­ве­ди, и Ти ни пре­да­де на раз­г­раб­ва­не, плен и смърт и в прит­ча за укор пред всич­ки на­ро­ди, меж­ду ко­и­то сме пръс­на­ти. И, на­ис­ти­на, мно­го и пра­вед­ни са Тво­и­те съд­би да вър­шиш с ме­не спо­ред мо­и­те гре­хо­ве и гре­хо­ве­те на мо­и­те ба­щи, за­що­то не из­пъл­ня­вах­ме Тво­и­те за­по­ве­ди и не пос­тъп­вах­ме по прав­да пред Те­бе” (Тов. 3:3,5).

“И де­ца­та є ня­ма да по­ми­лу­вам, по­не­же те са де­ца от блуд­с­т­во. За­що­то май­ка им блуд­с­т­ву­ва, ос­ра­ми се оная, ко­я­то ги за­че­на, по­не­же каз­ва­ше: ще тръг­на по­дир лю­бов­ни­ци­те си, ко­и­то ми да­ват хляб и во­да, въл­на и лен, дър­ве­но мас­ло и пи­ти­е­та” (Ос. 2:4-5).

“Же­ни­те им (на не­ра­зум­ни­те) са нес­мис­ле­ни и де­ца­та им ло­ши, прок­лет е ро­дът им” (Прем. 3:12).

“Де­ца­та на пре­лю­бо­дей­ци­те ще бъ­дат не­съ­вър­ше­ни, и се­ме­то от без­за­кон­на пос­те­ля ще из­чез­не” (Прем. 3:16).

“...за­що­то ужа­сен е кра­ят на неп­ра­вед­ния род” (Прем. 3:19).

“А пло­до­род­но­то мно­жес­т­во не­чес­тив­ци не ще при­не­се пол­за, и пре­лю­бо­дей­ни­те из­дън­ки не ще пус­нат дъл­бо­ки ко­ре­ни и не ще стиг­нат до твър­да ос­но­ва; и ма­кар за мал­ко вре­ме да се раз­зе­ле­ня­ват по кло­ни­те, но ка­то ня­ма твър­дост, ще се раз­к­ла­тят от вя­тъ­ра и от на­по­ра на вет­ро­ве­те ще бъ­дат из­ко­ре­не­ни; крех­ки­те кло­ни ще се пре­чу­пят, и пло­дът им ще бъ­де без­по­ле­зен, не­уз­рял за хра­на и не­го­ден за ни­що; за­що­то де­ца, раж­да­ни от не­за­кон­ни съ­жи­тел­с­т­ва, са сви­де­те­ли на раз­в­рат про­тив ро­ди­те­ли­те при раз­пи­та им” (Прем. 4:3-6).

“Си­но­ве­те на си­но­ве­те са ве­нец на стар­ци­те, и сла­ва за де­ца­та са ро­ди­те­ли­те им. (У вер­ния има гра­мад­но бо­гат­с­т­во, а у не­вер­ния ня­ма ни обол.)” (Притч. 17:6).

“Де­ца­та є (за­че­на­ла­та от друг мъж) не ще хва­нат ко­рен, и кло­ни­те є не ще да­дат плод” (Сир. 23:34).

“По­том­ци­те на не­чес­тив­ци не ще ум­но­жат кло­ни­те, и не­чис­ти­те ко­ре­ни са вър­ху стръм­на ска­ла” (Сир. 40:15).

“Де­ца­та на греш­ни­ци би­ват от­в­ра­ти­тел­ни де­ца и об­щу­ват с не­чес­тив­ци. Нас­ле­ди­е­то на де­ца­та на греш­ни­ци ще за­ги­не, и за­ед­но с пле­ме­то им ще се раз­на­ся по­зор. Не­чес­тив ба­ща ще бъ­де уко­ря­ван от де­ца­та, за­що­то за­рад не­го те тър­пят по­зор” (Прем. Ис. син Сир. 41:8-10).

“Гор­ко вам, книж­ни­ци и фа­ри­сеи, ли­це­ме­ри, за­де­то зи­да­те гроб­ни­ци за про­ро­ци­те, ук­ра­ся­ва­те па­мет­ни­ци­те на пра­вед­ни­те и каз­ва­те: да бях­ме в дни­те на на­ши­те ба­щи, не щях­ме да ста­нем тех­ни съ­у­час­т­ни­ци в про­ли­ва­не кръв­та на про­ро­ци­те; с то­ва са­ми про­тив се­бе си сви­де­тел­с­т­ву­ва­те, че сте си­но­ве на ония, ко­и­то са из­би­ли про­ро­ци­те; до­пъл­не­те, про­чее, и вие мя­ра­та на ба­щи­те си! За­то­ва, ето. Аз пра­щам при вас про­ро­ци, и мъд­ре­ци, и книж­ни­ци; и ед­ни ще уби­е­те и раз­пи­е­те, а дру­ги ще би­чу­ва­те в си­на­го­ги­те си и ще из­гон­ва­те от град в град, за да пад­не вър­ху ви всич­ка­та кръв пра­вед­на, про­ля­на на зе­мя­та, от кръв­та на пра­вед­ния Авел до кръв­та на За­ха­рия, син Ва­ра­хи­ин, ко­го­то убих­те меж­ду хра­ма и жер­т­ве­ни­ка. Ис­ти­на ви каз­вам: всич­ко то­ва ще пад­не вър­ху тоя род” (Мат. 23:29-35).

“Пи­лат, ка­то ви­дя, че ни­що не по­ма­га, а се усил­ва смут­ня­та, взе во­да, та уми ръ­це пред на­ро­да и ре­че: не­ви­нен съм за кръв­та на Тоя Пра­вед­ник; вие му мис­ле­те. И це­ли­ят на­род от­го­во­ри и ре­че: кръв­та Му не­ка бъ­де вър­ху нас и вър­ху че­да­та ни” (27:24,25).

“...да се изис­ка от тоя род кръв­та на всич­ки про­ро­ци, про­ля­на от съз­да­ние ми­ра, от кръв­та на Аве­ля до кръв­та на За­ха­рия, убит меж­ду жер­т­ве­ни­ка и хра­ма. Да, каз­вам ви, ще се изис­ка от тоя род” (Лу­ка. 11:50,51).

“Аз съм Гос­под, Бог твой. Бог рев­ни­тел, Кой­то, за гре­ха на ба­щи­те, на­каз­вам до тре­то и чет­вър­то по­ко­ле­ние де­ца­та, ко­и­то Ме мра­зят, и Кой­то по­каз­вам ми­лост до хи­ля­ди по­ко­ле­ния към ония, ко­и­то Ме оби­чат и па­зят Мо­и­те за­по­ве­ди” (Вто­роз. 5:9,10).

“Слу­шай и из­пъл­ня­вай всич­ки тия ду­ми, ко­и­то ти за­по­вяд­вам, за да бъ­де доб­ре на те­бе и на тво­и­те де­ца след те­бе во­ве­ки, ако вър­шиш доб­ро и угод­но пред Гос­по­да, твоя Бог” (12:25,28).

“В тях­но­то се­ме пре­бъд­ва доб­ро нас­лед­с­т­во; тех­ни­те по­том­ци са в за­ве­ти­те; се­ме­то им ще ус­тои, и де­ца­та им ­ по­ра­ди тях; се­ме­то им ще пре­бъ­де до­ве­ка, и сла­ва­та им не ще се из­т­ре­би” (44:10-12).

“Но Гос­под не ще ос­та­ви ми­лост­та Си и не ще раз­ру­ши ни ед­но от де­ла­та Си, не ще из­т­ре­би по­том­ци­те на Своя из­б­ра­ник и не ще из­ко­ре­ни се­ме­то на оно­го­ва, кой­то Го е въз­лю­бил” (47:24).

“Бла­жен е оня чо­век, кой­то се бои от Гос­по­да и кой­то креп­ко оби­ча Не­го­ви­те за­по­ве­ди. Не­го­во­то се­ме ще бъ­де сил­но на зе­мя­та; ро­дът на пра­вед­ни­те ще бъ­де бла­гос­ло­вен” (Пс. 111:1-2).

“...за­що­то Гос­под оби­ча прав­да­та и не ос­та­вя Сво­и­те све­тии; те веч­но ще бъ­дат за­па­зе­ни; (а без­за­кон­ни­ци­те ще бъ­дат из­х­вър­ле­ни) и по­том­с­т­во­то на не­чес­ти­ви­те ще бъ­де из­т­ре­бе­но” (36:28).