СЛОВО ЗА НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри, вие прекрасно помните и знаете думите на песнопението, звучащо по време на светата литургия: „Един свят, Един Господ Иисус Христос...” Следователно, няма човек, когото бихме могли да назовем в пълния смисъл на думата свят, защото съвършенството е същност на Бога. Човек отстои от това съвършенство на такова огромно разстояние, че то може да бъде наречено непреодолима бездна.

Между безграничното Божие съвършенство и ограниченото човешко съвършенство също има непреодолима разлика. Затова под святост на човека ние трябва да разбираме някакво негово относително уподобяване на Бога. Божиите угодници са святи в сравнение с нас, защото обичат Бога и с всички сили се стремят към него, подтиквайки себе си към изпълнение на Неговите заповеди. Те са святи още и защото съзнават своята греховност и ограниченост, и поради това винаги пребивават в покаяние и търсят Божията благодатна помощ.

В безграничното богатство на Личността на Богочовека Христос всеки народ съзира черти на святост, които са особено близки до неговото сърце, които са по-разбираеми за него и по-осъществими. Днес от цялото дивно многообразие на светостта, ние отбелязваме паметта на всички светии, просияли по българските земи: хора, които са ни близки по кръв, чийто живот се е преплитал с най-решаващи събития от родната ни история, хора, които са разнесли славата на земята ни, хора, които се явяват богати, прекрасни плодове на Христовата сеитба.

В днешното евангелско четиво вие чухте как Господ Иисус Христос призовал Своите ученици: Андрей, Петър, Иаков и Иоан. Как минавал край Галилейското езеро и видял рибарите Андрей и Петър, и им казал: „Вървете след Мене!”, и как те оставили своята лодка и своите мрежи и тръгнали след Него. Чухме и как, като отишъл по-нататък видял другите братя: Заведеевите синове Иоан и Иаков – и ги призовал, и как те оставили баща си и тръгнали след Господа.

Господ призовава всеки човек към спасение, всекиго зове след Себе Си. Но един Му казва: сега не мога, Господи, имам да свърша още малко работа, трябва да съградя дом, да изуча децата си, да ги оженя, по-късно може и да Те последвам. Друг пък остава безучастен към този призив, той минава покрай ушите му, не го чува от хорската врява, от включения телевизор, от погълналия го компютър и суетни грижи.

Какво ни пречи да се отзовем на призива на Спасителя? Един монах попитал преподобни Серафим Саровски: „Защо днес няма такива подвизи, както в древността?” А преподобният му отговорил: „Решимост няма!” Няма решимост! – ето защо оставаме така безучастни към призива на Спасителя.

Пропити от потребителския дух на съвременното ни общество, малцина от нас са склонни да оставят своето земно благополучие, своя житейски комфорт, а още повече да пожертват своя живот заради вярата си в Христа, както това направили новопросиялите български светци – Баташките и Новоселските мъченици.

Братя и сестри, светците на Църквата са наши помощници и ходатаи пред Бога в продължение на целия ни земен живот, затова честото обръщане към тях е естествена потребност на всеки християнин. Нещо повече, обръщайки молитвения си взор към българските светци, ние имаме още по-голямо дръзновение, тъй като вярваме, че нашите святи сродници никога не забравят своите потомци, отбелязващи с любов техния светъл празник.

Нека почитаме българските светци не само като небесни покровители на многострадалната ни родина, но и да търсим в тях вдъхновение за нашия собствен духовен път. Внимателно да се вглеждаме в техните подвизи и "имайки пред очи свършека на техния живот", да се стараем, с Божия помощ, "да подражаваме на вярата им" (Евр. 13:7), та Господ и занапред да не оставя нашата земя без Своята благодат. Амин.