Не съм достоен да влезеш под покрива ми - слово в Неделя 4-та след Петдесетница

Версия за печат

В името на Отца и Сина, и Светия Дух! На всяка Божествена литургия Светата Църква ни предлага да изпием от източника на водата, „която тече в живот вечен” (Ин.4:14) т. е. с внимание да изслушаме откъса от Евангелието. Ето и днес ни се предлага зачало, посветено на изцелението на слугата на стотника (Мат. 8:5-13). Но за да разберем по-добре за какво се говори в този фрагмент, да си представим обстоятелствата, при които е станало това чудесно събитие.

В това време Палестина се намирала съвсем не в епицентъра на световната история, а, по-скоро, в задния й двор. Тя била далечна римска провинция, където най-често били назначавани на служба провинили се чиновници от центъра. Управител на провинцията бил римлянин, римляни били всички военачалници, а значи и описания днес стотник.

И ето този стотник подхожда към неизвестния проповедник от Галилея и моли неговия слуга да бъде изцелен: ”Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда” (Мат. 8:6). Когато пък Спасителят казва: „Ще дойда и ще го излекувам” /ст.7/ , стотникът отговаря „аз не съм достоен да влезеш под покрива ми” (ст.9).

Евангелието говори твърде пестеливо, но ние, сякаш виждаме този горд римлянин, който проси помощ от странстващия Проповедник. За местния елит това би могло да изглежда нечувано, но на стотника не му е било до «общественото мнение». Той бил движен от гореща любов към своя ближен, придружена от непоколебима вяра във всемогъществото на Иисуса Христа. На нас не ни е известна достоверно по-нататъшната съдба на стотника, но ние виждаме, че Господ приел неговото намерение и удовлетворил горещата му молба.

Нещо повече, обръщайки се към Своите ученици, Христос казва „истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра”(ст. 10). Тук под Израил се разбира, естествено, не географската територия, а народа Божи, тези, на които било поверено знанието за Истинския Бог. И тези думи звучат тогава още по-странно.

Нима Петър, Първовърховният апостол, наричан Кифа, което значи камък (Ин.1:42) не притежавал такава вяра? Нима Иаков, брат на Спасителя по плът, не би толкова твърд? Нима Иоан, любимият ученик Христов, не бил така неколебимим? Но думите на Христа са нелъжовни, а значи работата, навярно, е в нещо друго.

А сега да оставим този въпрос открит и да се пренесем в наше време. Да погледнем света около нас. Не се ли оказва, че всичко, което ни заобикаля, в много случаи е подобно на езическото римско общество от началото на нашата ера. Същият култ към развлечения, същата груба сила и чувственост, и редом – малко стадо (Лк.12:32) православни християни. Затова, да съхраним вярата в съвременното секуларизирано общество е много пъти по- сложно, отколкото да останем верни, намирайки се зад църковната ограда. Затова и Спасителят възхвалява вярата на стотника, прекрасно разбирайки, колко трудно му е да повярва в истинския Месия, намирайки се в съвършено чужда на християнството среда. Апостолите три и половина години се намирали редом с Христа, те видели със своите очи дивните Му дела и чудеса, слушали Неговите проповеди и притчи, а стотникът, може би, видял Спасителя няколко пъти, но, до глъбините на сърцето си, повярвал в Него.

Да се върнем в наши дни. Да погледнем нашите близки, които носят своя кръст също при не най-благоприятни условия. Да не ги осъждаме, но да им съчувстваме. Може би и те, подобно на стотника ще възкликнат към Христа в свое време: „Кажи само дума и слугата ми ще оздравее” (ст.8). Нали, както казва апостол Павел: „кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него (1 Кор. 2:11). Затова днешното Евангелие ни учи на неосъждане. То ни учи да виждаме във всеки човек това добро, което е вложил в него Създателят.

Светите отци ни учат: осъждай греха, но не осъждай човека. Затова да бъдем нетърпими към греха, но да се изпълним с любов към ближните, да осъждаме себе си и да снизхождаме към немощите на другите, да вярваме, да се надяваме на Божията милост и да пазим себе си в чистота, прославяйки Отца, и Сина, и Светаго Духа, на Които подобава всяка слава и чест сега и винаги и во веки веков. Амин.

Превод: прот. Йоан Карамихалев