ПРОТИВ БОГОМИЛИТЕ – ХИЛЯДА ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Димитър ХАДЖИТОДОРОВ

"Ти, Болгарино, не прелщайся...” Св. Паисий Хилендарски

Богомилството, един странен факт в нашата история, след Втората световна война става елемент на активна атеистична пропаганда. Последователите на тази разрушителна ерес невярно започват да се представят като борци за социална справедливост. Официалната църква, напротив, е заклеймявана като защитник на експлоататорите. През отминалите 45 години бяха направени значителен обем изследвания в тази област и „романтичната” тема за богомилството намери място и в художественото творчество.

По силата на инерцията и на конюктурни съображения, все още продължава необективното и неправилно пропагандиране на богомилското вероизповедание. Апологетите на полуграмотното и посредствено учение изпадат в умиление, когато в някоя средновековна ерес, в Западна Европа или в Русия, намират „българска следа”, намират, че тя има за корен богомилството.

Богомилството възниква в резултат концепции, пренесени от Близкия Изток и използвани за политически интриги. Националните елементи – местни суеверия и езически обряди – наблюдавани в тази еклектична доктрина, не я правят по-малко деструктивна.

Преносителите на ереста се появяват в Тракия два–три века преди покръстването на българския народ. Те са преселени насилствено по заповед на византийските императори от границата с Персия, която по това време е размирен регион. В Тракия се появяват упорити във възгледите си общности манихеи и павликяни. Двете учения се опират на древния персийския дуализъм, който приравнява Бог - Отец сътворител с възгорделия се дух на злото. Богомилството възприема това идейно клише. На Запад – в Италия и Южна Франция - то е проповядвано като оригинална българска концепция, а последователите му са наричани обобщаващо „бугри”.

Официално ереста се появява през Х в. сл. Хр., при свети цар Петър, внук на равноапостолния покръстител на българите. Най-вероятно, причина за масово й разпространение е военната епоха, наложена от Симеон Велики. Неприязънта към чуждата земя се изповядва от еретиците няколко века, в затворените им общини. Противно на официалната църква, която се стреми да обхване всички страни от битието на българина, чуждестранната доктрина възпитава във вражда и призовава към деструктивни деяния. Ромейските императори и някои български царе организират репресии срещу богомилите, за да преодолеят икономическите последици от непримиримото им поведение. Османската агресия унищожава ненавистните за богомилите християнски държави и на практика осъществява отколешната мечта на еретиците. Мнозина от тях изоставят ненужното вече учение и приемат религията на завоевателя. По-късно техните потомци помагат верноподанически на властта срещу всяка свободолюбива проява на поробените народи.

В Европа няма доказателтва, че богомилството е допринесло с нещо за научния и културен напредък на западната цивилизация. Историята съобщава, че в Италия и във Франция цели области, заедно с управляващите, са обхванати от ереста, за чийто източник се сочи България, но това всъщност е претекст за западните барони да се противопоставят на тоталитаризма на Ватикана. Днес се изказва мнението, че след изчерпване възможностите на учението на „бугрите”, бунтуващите се владетели усвояват други доктрини, които залягат в мирогледа на протестантските вероизповедания.

Някои изследователи подчертават учението за светлината, разработено уж неповторимо в богомилската ерес. Но не казва ли проповедника: „Внимавай, да не би твоята светлина да се окаже тъмнина”? И каква друга светлина, освен тази на Светата троица, може да бъде по-силна?

Няколкото подробности, скицирани по-горе, са достатъчни, за да пояснят, че богомилството е друг вид мироглед, смесващ еклектично елементи от евангелската проповед с езичеството. Тезата, че то е опит за връщане към първоначалните ценности на християнството е поредната лукава атака срещу Църквата. Това тенденциозно понятие, изкристализирало в трудовете на съвременни агитатори, не е съществувало през средновековието.

Ето защо, въпреки изтъкването на оригиналния принос в съкровищницата на мисълта, аз не се гордея с факта, че името на българите се свързва с еретическото учение, проповядвано в Европа. Това е равносилно да се гордея днес, че България лежи на пътя на световния наркотрафик, заливащ Запада с тонове смъртоносна дрога.