Слово в Неделя 12-та след Петдесетница

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние с вас чухме евангелското четиво, в което богатият юноша задава на Спасителя въпроса, който винаги във всички времена е вълнувал вярващия човек: „Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?” (Мат. 19:16). Тези думи имат най-пряко отношение към всеки от нас, защото ние всички сме се събрали в храма преди всичко, за да се приближим, макар и малко към целта на своя живот.

„Ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите” (ст. 17) - отговаря на въпроса Христос. Този отговор е даден не само на юношата, той звучи за всеки от нас. Неслучайно е, че евангелистът не назовава задаващия въпроса по име – с това е показано, че словото Христово адресирано към всички.

В какво се заключава изпълнението на заповедите? „Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си ... па дойди и върви след Мене” (ст. 18,19,.21). Както виждаме, има цяла програма за действия, чието изпълнение трябва да доведе до желания резултат.

Но ако се подходи към това буквално, могат да възникнат непреодолими трудности. Именно това и имали пред вид учениците, когато „твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно” /ст. 25-26/.

Господ поставя пред нас, както изглежда, неразрешими задачи. За какво? Нали Той знае, че „за човеците това е невъзможно”. Но в това и се заключава домостроителството на нашето спасение, че то не може да се придобива изключително с човешки сили. Затова преди да пристъпим към решението на тази задача, трябва да признаем своето безсилие пред нея.

Изглежда, че тук има някакво противоречие: да се стремиш да се спасиш, знаейки, че това е невъзможно. Но това е само, ако действаш със своите сили. „За Бога всичко е възможно”. В Православната Църква има интересна аритметика: един човек и Бог – вече са мнозинство. Тогава възниква въпросът: как да определим: с Бога ли съм или със самия себе си, къде е истинският критерий за това? Свещеното Писание отговаря просто: "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (1 Петр. 5:5). По такъв начин, ако нашето сърце се окаже съкрушено и смирено, то Бог не ще го презре (ср. Пс. 50:19) и ще ни подаде благодатна помощ в делото на вечното спасение.

Сега ни става ясно, какво означават думите: „за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно”. На практика – това е призив на Господа към покаяние, към отричане от своето гордо „аз”, призив към самоосъждане и смирение. Само по такъв начин ние можем да се надяваме на Неговата милост, благодарение на която имаме възможност да влезем във вечния живот. Не за това ли говори апостол Павел: „не сме под закона, а под благодатта” (Рим. 6:15).

Но нашето самоосъждане не е повод за нарушение на Божиите заповеди. Същият този апостол ги поставя високо, обръщайки се към пасомите: „законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра” /Рим. 7:12/. Затова спасението на душата може да стане само по тесния път (ср. Мат. 7:14), съединяващ в себе си двете страни на духовното дело: външната и вътрешната.

Разбираема е за нас скръбта на юношата, който, видимо, не толкова се опечалил за загубата на имането си, колкото скърбял за трудностите за спасение на душата. Но нека не униваме, с нас е Бог! Той, със Своята Кръстна Смърт, премахнал портите на ада и ни отворил пътя към Небесата. Остава само да тръгнем по него...

Затова да отложим всяка житейска грижа и без леност да пристъпим към делото на спасението на своята душа, за да не се окажем без отговор на страшния съд на Христа нашия Бог, Комуто заедно с Отца и Светия Дух подобава слава, чест и поклонение сега и винаги и във вечни векове. Амин.

Превод: прот. Йоан Карамихалев