„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Версия за печат

От най-дълбока древност човекът търси опознаване и обяснение на света и заобикалящия го Космос. Това непрестанно търсене е в основата на всички митове, религии, култури и науки, тоест на всичко, свързано с еволюцията на личността и съзнанието. Самият прогрес е резултат от това постоянно усъвършенстване и обогатяване на познанието, от неговото прилагане и развитие.

Оказва се, че въпреки материалния свят, който всячески пленява и експлоатира умовете и душите ни, Вселената е подчинена на определени космически закони, които трябва да изследваме и да се научим да спазваме, ако искаме да оцелеем. В природата нищо не се губи, защото всичко е свързано. Същото е и в живота - всяко нещо, което се случва, е било предизвикано и всъщност е следствие от нашите мисли, чувства и действия. Научните изследвания също са категорични, че мисълта е вълна с огромна енергия, която се излъчва от мозъчните клетки и се отправя в посоката, която зададе мозъкът. А според законите на Нютон всяко действие има противодействие равно по сила в обратната посока. Следователно това, за което мислим, се осъществява в отговор на сигналите, които ние самите сме подали на Вселената. Въпросът е как осъществяваме обратна връзка, как разбираме за нейния отговор и как решаваме дали да се случи дадено събитие или не. Знаем, че всяка частица и система имат свое ядро, център, без който тяхното съществуване е немислимо. Слънцето е центърът на нашата галактика, планетата ни си има ядро, клетките, които изграждат всеки жив организъм също имат ядра, растенията си имат корени, които развиват и поддържат живота. А ние, хората, си имаме сърца,  наша собствена малка частица от необятния Космос, в която се съдържат енергията и първопричината на всичко случващо се. Чувствата ни са отражение на начина, по който гледаме на света и реалността, която самите ние сме създали. От друга страна чувствата пораждат мислите и ето как се осъществява нашата комуникация с Вселената. В сърцата ни се таи един своеобразен извор на живота, който трябва да слушаме, защото това е вътрешният глас на Вселената, гласът на нашия Създател, тайната на вечния кръговрат.

Искрено вярвам, че във всяко човешко сърце са заложени три много важни неща: вяра, надежда и любов. Тези добродетели поддържат сърцето живо и подхранват изворите на живота. Няма нищо непреодолимо, ако носиш тези три неща в сърцето си: вяра, за да имаш смелостта да преследваш мечтите си, надежда, за да преодоляваш премеждията, които излизат на пътя ти и силна любов, която да дарява топлина и светлина на живота ти. Единствено сърцето е в състояние да различи доброто от злото, истината от лъжата, само то не може да бъде заблудено. В него има по-дълбока памет, отколкото в ума и корените му са по-древни. То, със неговите страсти, разпалва ума и му дава път за развитие, това непрестанно търсене на познание и съвършенство. Не случайно последният му удар сигнализира края на живота във физическия смисъл на понятието. Но знаете ли кое истински ме изумява? Онова чувство, което любовта ти дава, онзи момент, в който сякаш напълно си се слял с друго човешко същество. Нивото на комуникация, което любовта развива, е изумително. И най-важното - сърцето сякаш има способността да влиза в неразрушима от никакви обстоятелства връзка с обичаното, някак си да запазва неговата енергия и да я използва чрез мислите обратно в кръговрата на природата дори след като то вече не присъства физически. За сърцето не съществуват време и разстояние, в него се преплитат минало, настояще и бъдеще, чрез неговата съзидателна, но понякога и разрушителна сила живеем живота си на тази планета. Сърцето е ключът към способността ни да бъдем едно цяло.

Пази сърцето си, защото от него са изворите на живота. Това е най-ценното умение, което трябва да развиеш като човек – да слушаш и разбираш неговите сигнали, да се подчиняваш на волята му и винаги да търсиш пътя към истината. Да пазиш вярата, надеждата и любовта и да носиш тяхното послание през целия си житейски път. Умението да създаваш се крие само в добрите, красивите сърца, в тях е тази божествена искрица, която променя света. Пазейки сърцата си съхраняваме живота и неговите корени, пазим доброто и развиваме познанието. Пазейки сърцата си се молим за спасение и прошка. Пазейки сърцата си душите ни стават достойни да бъдат част от Вечността.

И както е казал Екзюпери: „- Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“