„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Версия за печат

Животът е тържество. На тържество ни е се радваме. За да се радваме на живота е нужно голямото ни топло сърце. Хората пътуват сред живота, но е нужно да отворят  сърцата си,       за да се радват на пътуването. Насладата на живота не зависи от обстоятелствата. Това е отношението на сърцето. Да пазим най-много сърцето си, защото в него са изворите на живота. Да вземем решение да се насладим на живота, защото всички неща, дори малките, видимо незначителните, са част от “голямата картина” на живота.

“Крадецът идва, за да открадне, да убие и да унищожи. Аз идвам, за да имат живот и да му се наслаждават и той да бъде изобилен.” (Йоан 10:10).

Няма нищо по-трагично от това да си жив и да не се наслаждаваш на живота. Самото зараждане на живота започва с биенето на самото сърце. Защото след зачатието си човек е само сърце. Колко интересно! Едно сърце представлява целият човек.  И едва след това се появяват останалите неща от нашия организъм. Изводът е: сърцето -  това сме ние. И животът ни спира единствено и само тогава, когато спре нашето сърце. А докато живеем, то постоянно работи.  Ако искаме да се наслаждаваме на тържеството живот, е нужно да спечелим свободата си и още по-решени да я запазим. Всичко това го чувстваме и проявяваме с нашето сърце. Нужно е да го опазим, за да сме живи (в пряк и преносен смисъл). Хората са най-ценното творение. И имат сърце да го разберат и почувстват. Вещите могат да се посменят, можем и без тях дори; но да сме живи и да не се наслаждаваме на живота от сърце, е истинска трагедия. Всеки възрастен е нужно да съхрани детето у себе си. Това е възможно само като опази своето сърце. Всички започваме като деца, но докато израстваме, трябва всячески да опитваме да запазим детето вътре в нас. Божието Слово казва, че сме Негови възлюбени чада и че Бог ще ни благослови в начинанията ни (Втор. 28:8). Но не бива никога да смятаме, че стойността и ценността ни идва от това, което правим. Нужно е да знаем, че работата ни би трябвало да има стойност, защото именно ние я вършим, а не обратното. Защото ние имаме сърце. И то е в основата на живота ни. Бог е отделил време и енергия да създаде такъв красив свят за нас. И каква трагедия е ние да не отделяме време да му се порадваме.

Умелото използване на мисловната енергия е ключът към ватрешната сила. А умелото използване зависи изцяло от сърцето – как сърцето реагира на тази мисловна енергия. Самото разбиране и трансформиране на природата на собствената ни мисловна енергия създава “огън в сърцето”. Този огън е трансформираната същност на мисловната енергия, която вече е готова да бъде разумно използвана чрез нашите емоции, намерения и действия. С нейната сила можем да творим чудеса в ежедневието си. Тук са изворите на живота. Начинът на мислене оказва влияние върху всичко, което човек прави. Ето защо, научавайки се да мислим разумно (което включва да опазим сърцето си), ще можем да създаваме нови модели на поведение и да направим живота си емоционално и духовно богат. Всичко това са основите на живота, които тръгват от самото наше сърце. Чрез нашето сърце ние обичаме. Любовта е живот. Здравето, под каквато и да е форма, е лъч мисловна енергия, произтичащ от любовта. Тя е най-съвършеното лекарство и най-ефективната лечебна сила, която съществува. Любовта лекува всичко. Любовта е в нашето сърце. В нашето сърце можем да поберем всички и всичко, което обичаме. Сърцето ни е безгранично. Да не забравим, че в самото си зачатие ние сме самото сърце. Мисловната енергия на любовта можем да усетим, да изживеем единствено чрез нашето сърце. Тази любов е необятна, приспособяваща се, мъдра и достъпна, лична и универсална, весела и строга, детинска и древна, невинна и същевременно мъдра. Тази любов е това, което сме, което можем да бъдем и ще бъдем.

През целия си съзнателен живот търсим смисъла на нашето съществуване. Така е, защото малко по малко, несъзнателно сме се откъснали от детето в себе си. Защото отговорът на този въпрос е в самите деца. И днес, ако искаме да предскажем бъдещето, е нужно просто да го погледнем през очите на детето. Детето се радва на живота. Липсват обремененостите на грижите. Умеем ли и ние да се радваме на живота, постигаме смисъла на нашето съществуване. Търсим равновесието в себе си, за да се осмислим. За да постигнем идеалното равновесие, не е нужно да се придържаме към строга програма и да се лишаваме от нещата, които ни носят удоволствие. Напротив, това означава да можем да им се наслаждаваме. Както правят това децата. За да се чувства човек добре, е нужно да води живот, който му харесва. Отговорът и проверката на това е в нашето сърце. Не случайно се казва: “Послушай сърцето си. То никога не лъже”. Най-голямата истина, правда и съвест е в нашето сърце. Да водим живот, който ни харесва, означава да се забавляваме. Отново питаме сърцето си: “Забавлявам ли се?”. И отговорът на сърцето е самата истина. А това е животът. Да отделим време, за да живеем. Една от големите измами на сатаната е, че не можем да се наслаждаваме на живота, когато обстоятелствата са неприятни. Само ако разгледаме живота на Иисус, ще видим доказателство за обратното. Същото се открива и от живота на св. ап. Павел и на много други. Всъщност те са знаели, че радостта е духовна сила, която ще им помогне да преодолеят проблемите си. Нужно е да се обърнем към нашето сърце и да открием, да освободим тази сила в самите нас. Изворитe на живота са в нашето сърце. Затова е нужно да го опазим.