„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Версия за печат

Спомням си последната зима. Беше сковала земята така, че дори душите на хората изнемощяваха от студ. Но след нея дойде пролетта. Топлият вятър от юг започна да стапя снеговете и те се превръщаха във вода. Водата се изливаше от високите места към долините и подхранваше житните посеви. И те порастнаха и дадоха плодовете на времето си.

Мисля си колко много човешкото сърце прилича на извиращата вода. От него извират добрите и лошите мисли, думи и дела, още дори преди да сме ги извършили. Затова Бог ни е предупредил да го пазим, защото от него са изворите на живота. Но какво би се случило, ако задухат студените ветрове на грехове, съмнения и предрасъдаци? И те вледенят сърцата ни? В Библията вледенетото сърце е наречено още закоравяло сърце. Тогава само Божията любов и топлина могат да смегчат сърцата ни.

Човешкото сърце наистина е като извор. То е, което отприщва добродетелите и милосърдието. От него може да потекат такива извори, че дори човек да посвети живота си на Господ Иисус Христос. Също както Майка Тереза. Тя определено е имала живо сърце, защото Иисус е живял в него. Мисля, че на всеки човек, когато е бил в нужда, поне веднъж му се е случвало да опита от милосърдието на нечий извор. А блажено ще е сърцето, чрез което Божията подкрепа е стигнала до чадата му! Писано е: ,,Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Матей 5:8). Вярвам че такива добри сърца - чисти извори, ще се влеят един ден в Божието царство.

Но за съжаление не всички хора са като Майка Тереза. Свидетели сме, че в света има хора, които вършат зли дела. Като например насилие, убийства, прелюбовейства, злоупотреби. За да не вършим такива неща нашият Творец ни е предупредил: „Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота” (Притчи Соломонови 4:23). Защото ако злодеите дълго останат в греховете си, те закоравяват сърцата си в греха. Най-лошият момент, според мен е, когато Бог изобличава греха, но човек не обръща внимание на изобличението му и продължава да върши грехове. Закоравялото сърце е решено до край да се съпротивлява на Бога! Също както и египетският фараон, който не пускаше израилтяните да отидат в Ханаанската земя. Бог толкова пъти го предупреди чрез Моисей, но той се закоравяваше повече и повече. Толкова много язви се изсипаха върху Египет (жаби, скакалци, огън, смърт), но и те не трогнаха сърцето на фараона. Тогава върху Египет се изля много горчивина. Само фараонът навреме да беше отворил сърцето си!

Истина е, че всяка река има извор, откъдето извира. Живота на човека също има свой извор и това е сърцето му. Който се смири и слуша гласа на Господа, „Той ще бъде като дърво, посадено при потоци водни, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва, и всичко, което върши, ще преуспява” (Псалми 1:3).