„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Версия за печат

Сърцето ни е най-ценното съкровище , което притежаваме. То е огледало на нашата същност , то крие онова , което за хората около нас е невидимо. Същевременно сърцето ни е и най-голямата загадка даже и за нас самите. То е най-чувствителната струна , която имаме и тя е тъй нежна , че ако не я пазим , може да се скъса. Но как да опазим сърцето си , когато всеки миг да бъде наранено , да бъде посадено в него някое пагубно за нас чувство? Да опазиш сърцето си е едно от най-големите предизвикателства , защото от него са изворите на живота. Ако то е наранено , огорчено и озлобено , тези извори секват и потичат водите на злото , а те не носят живот , те носят само духовна смърт. Всеки знае , че неговото сърце е извор на живот. Всеки е усещал това. Наш основен стремеж трябва да бъде желанието да извират от сърцата ни само водите на любовта , мира , прошката , смирението и надеждата. Ако те текат в нас , значи живеем достойно.

Как Бог иска от нас да пазим сърцето си и от какво да го пазим? Отговорите биха били много и различни. Смятам , че заобикалящият ни свят най-силно ни наранява и между него и нас трябва да се изгради защитна преграда. Светът желае да следваме нормите му , ако не го сторим , биваме неоснователно отхвърляни от голяма част от хората. А когато си отхвърлен , си наранен. Бог иска да пазим сърцата си от всяко нещо , с което светът може да ни нарани и уязви. Господар на този свят е дявола. Щом е така извори на живот не могат да потекат от света към нас. Светските критерий не съвпадат с Божиите. Дяволът иска сърцето ни да бъде наранено , а Бог желае да е опазено. Не се изгражда лесно преграда между света и нас. Ние живеем така или иначе в него , но целта ни трябва да не се огъваме пред него по начин, който Бог няма да одобри. Колко често сме били обиждани , отхвърляни , огорчавани , разочаровани , изоставяни , поради света. Колко пъти сърцата ни не са били опазвани и са страдали. Къде са били изврите на живот , които може би някои от нас са дирили в света с надеждата да ги открият , а след това са се чувствали излъгани? Но Бог винаги е до нас , за да превърже и излекува наранените ни сърца, за да ни измъкне от заблудата и отново да ни покаже , че Той и Словото му са истинските извори на живота и ако ги следваме , сърцата ни ще са опазени.

Сърцето ни е предназначено да бъде храм на Бога. В нашето сърце пребивава нуждата ни за Бог , усещането за Него , със сърцето си чувстваме любовта Му и в сърцето на всеки има място за Бог. Но това , че има място за Него , не винаги означава , че абсолютно винаги отдаваме сърцето си на правилната личност и правилните приоритети. Когато Бог живее в сърцето ни , ние сме защитени , тъй като сме осъзнали на кого трябва да служим и Този Някой винаги прави най-доброто за нас. Бог е Пътят , Истина и Животът. Ако Той обитава в нашия вътрешен храм наречен сърце , ще знаем кой път да следваме , ще познаем истината и ще имаме в себе си неспиращите извори на вечния живот. Всяко друго нещо , което бихме поставили пред Бога в сърцата си , не би ни дало и частица от онова , която носи Божието присъствие. С Бога в себе си сърцата ни ще са винаги опазени.

Какво се случва , когато не опазим сърцето си? Болката , която се загнездва там носи силно страдание. Когато се скъса най-нежната струна , която имаме , изпадаме в отчаяние , а отчаянието пречи да погледнем напред , да повярваме в добрия изход на нещата , колкото и трудни да са. Губим почва под краката си , лутаме се между различни ограбващи душата ни състояния , духът ни е сломен , кърви и ридае. Не вярваме , че сърцето ни ще бъде утешено и излекувано от болката. За жалост понякога сме тъй небрежни в запазването на това тъй скъпо за нас съкровище. Но щом Бог ни е дал скъпоценност , как би допуснал вечно да остане в подобно състояние , как би ни оставил сами без да се притече на помощ? Той знае най-добре колко лесно можем да тръгнем в грешна посока и какво би ни донесло това. Затова Той винаги е до нас , за да ни изправи щом сме паднали , за да обнови изворите на живота в сърцата ни и за пореден път да ни покаже колко ценни и обичани сме за Него. Иисус не би бил назидателен в такъв момент , а любящ и грижовен и ще направи така , че да разберем , че е нужно да пазим усърдно сърцето си.

Неслучайно в Словото си Бог ни съветва : „Най-много пази сърцето си , защото от него са изворите на живота. В зависимост от това какво таим в сърцето си и какво извира от него можем да съдим за това как живеем и дали наистина живеем в смисъла , който Бог е заложил в тези думи. Колкото повече опазваме сърцето си , толкова повече ще блика от нас живота с най-красиви краски. Неопазеното и наранено сърце е мъртво сърце , което не може да съществува нито за себе си , нито за другите , нито и за Бог.

Нашето сърце е нашият личен храм на Бога , а Бог сам по себе си е извор на живот , така че трябва да опазим този храм чист , за да се леят неспирно изворите на живота. Пред мъдрия ум стои това прозрение , което води човека към духовни висоти. Пазим ли най-ценния си дар даже ние самите ще сме извори на живот. Винаги ще се случват събития , които ще се опитват да пропукат това наше виждане, но твърдата вяра в Христос и следване на Словото Му , биха възпрели това. Извисени над лъжите , пороците , омразата и устремени към правдата , любовта и мира ние ще съумеем да опазим сърцата си.