„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Версия за печат

„Ето моята тайна . Много е проста : истински се вижда само със сърцето.” (Екзюпери)

Следвай сърцето си , казват . Вярвай само в него , казват . Само сърцето ти ще те отведе в правилната посока. Но какво ако си следвал сърцето си и точно то те е отвело на дъното? Какво ако тази посока , към която те е насочило е грешна? Кой път да поемеш , какво да следваш , в какво да вярваш?

Хората твърдят , че най – ужасяващият от всички страхове е този да не бъдеш обичан . Или може би е този да бъдеш обичан? Какво нищожно същество е човекът . Страхът завладява живота му , а той дори не се противопоставя . Не се бори, мислейки , че да вярва на сърцето си е слабост . Подвластен на страха си , затваря сърцето си . Поставя стени , изглеждащи непробиваеми за другите . Това , което всъщност остава скрито под стените е истинското му желание – да бъде щастлив , да бъде обичан . Но това е най – трудният , същевременно и най – прекрасният , урок , който човек може да научи през целия си живот.

Светът е пълен с хора , които не вярват в любовта . Такива , които не мислят , че истинските чувства могат да съществуват. Всеки един от нас , който е обичал и е бивал наранен , знае колко силна е болката . Знае и как след предателство не си готов да поемеш нов риск , не си готов да обичаш отново. Но искаш или не , не можеш да се отречеш от желанието си да бъдеш обичан . Защото любовта не е в другия човек , а в теб . Искаш или не, ти носиш любовта със себе си всеки ден и не можеш да я криеш. Можеш да накараш очите си да не гледат това , което не ти харесва. Можеш да накараш ръцете си да не докосват това , което не желаеш . Но не можеш да накараш сърцето си да спре да обича .

На всяка крачка от пътуването , наречено живот , ти се сблъскваш с обичта , дори и да не го забелязваш. И дори и да не разбираш, всичко се върти около любовта , която е здраво вгнездена в сърцето ти.

Но, когато си млад не много неща в живота ти са важни. Мислиш , че предпазваш сърцето си като го лишаваш от любов. Смяташ , че си всемогъщ и сам решаваш дали да обичаш или не. Но точно тук грешиш. Не оценяваш времето . Заблуждаваш се , че имаш цял живот да обичаш . Вярваш , че не в гласът на сърцето си трябва да се слушаш . А всъщност този глас е най – важен .Този глас ти дава обяснения , които нито разумът ти нито някой друг би могъл да разбере .

От биологична гледна точка сърцето представлява кух мускулест орган . Странното е , че точно този орган е изпълнен с най – много емоции . Но емоциите са тези , които карат човек да се страхува да последва сърцето си . Защото никога не знаеш къде ще те отведат тези емоции , не знаеш на къде те води гласът на сърцето . А незнанието те кара да се чувстваш слаб , кара те да се подчиняваш на страха . А той от своя страна сковава сърцето ти . Но дори и тогава то продължава да те насърчава , да ти подсказва пътят . Правилният или грешният , обаче ? Никой освен теб не може да знае дали той е правилен или не . Ти решаваш. Но това , което всеки рано или късно разбира е , че пътят , към който сърцето го тласка е този на щастието . А посоката ли? За всеки е различна . Но важното не е коя посока поемаш , по кой път тръгваш . Най – важното е да преодолееш страха си и да се вслушаш в сърцето си . Никой не твърди , че няма да допускаш грешки . Не значи , че няма да си наранен . Напротив . Сърцето никога не може да те отведе при онази мечтана приказка , в която няма болка . Но това , което аз знам със сигурност е , че не трябва да пазиш сърцето си от любовта . Трябва да го запазиш , но за специални хора . Онези , които те правят щастлив , които те карат да се чувстваш специален , необикновен . Единствената уловка е , че тези хора се откриват най – трудно . Но това пък никак не значи , че трябва да затваряш сърцето си . Както във всичко в живота , така и тук , трябва да откриеш така наречената ‘златна среда‘ . Имаш две възможности – да затвориш сърцето си за всички и да не даваш възможност на никой да достигне до теб или да оставиш сърцето да те води , да му дадеш шанс да намери това , което ти търсиш цял живот , но се страхуваш да намериш . Нито една от двете възможности не е лесна . Първата ти предпоставяш шанс да избягаш от голяма болка . Опитваш се да забравиш за сърцето си , за изворите , които то ти предлага . Опитваш се да забравиш за любовта . Но не правиш нищо освен да залъгваш себе си . Не можеш да избягаш от любовта . Не можеш да заглушиш гласа на сърцето си . А опитвайки се да го направиш , губиш всички ценни уроци , които изворите от сърцето ти , ти предлагат . И по – точно губиш най – ценния от тях - да обичаш и да бъдеш обичан.

От хиляди векове насам човечеството открива различни мъдрости . Всяка в различна сфера . Но никой досега не е могъл да намери точните думи за любовта . Мъдростта не се крие в разума на човек . Мъдростта е заложена в сърцето . Трябва да пазим сърцето си , да се грижим за него . Само там има достатъчно отговори , има достатъчно обяснения . На всеки му се иска да е достатъчно смел и да разчита единствено на чувствата си . Но не всеки е достатъчно смел да потърси или открие мъдростта , заложена в сърцето си . Най – лесно би било да поставиш всички свои чувства в един буркан . И от там да избираш това , което искаш . Но в живота рядко се случва както искаш . В повечето случаи си мислиш , че следването на сърцето ти те е довело до дъното . Не откриваш смисъл да му вярваш. Не откриваш смисъл да следваш пътя , който то ти показва . Но точно , когато си на дъното , или поне си мислиш , че си стигнал до там , те чака голяма доза надежда , голяма доза вяра и още по – голяма доза любов . Но единствения начин да ги откриеш е да се поровиш в изворите на сърцето си . Защото сърцето не ти подсказва само как да намериш любовта . То ти показва как да преоткриеш живота си. Любовта може би е началото , но не е единственото , на което сърцето ти може да те научи . Ако се вслушаш в него ще разбереш , че това не те прави слаб , а точно обратното .

Да позволиш на сърцето си да ти разкрие своите извори е най – смелата постъпка . Но да го опазиш е дори по – смела . Защото да пазиш сърцето си не значи да поставяш непробиваеми стени . Ако искаш да запазиш сърцето си трябва просто да повярваш в негови глас . И несъмнено ще правиш грешки . Но трябва да дадеш шанс на хората . Това е ползата на съмнението . Хората могат да те разочароват . Те могат да те накарат да изпиташ ужасна болка . Но точно толкова вероятно е и да те изненадат . Да се окажат добри , а решението да им повярваш да се окаже най – доброто , което някога си взимал . Но не се заблуждавай . Никога не можеш да прозреш какъв в действителност е човек , освен ако не използваш сърцето си . Защото , както е казал Екзюпери , същественото е невидимо за очите .

Да отвориш сърцето си не е лесно . Да го затвориш също. Това , което е най – трудно е да успееш да го опазиш за тези , които си заслужават. Хората биват наранявани всеки ден . Няма да можеш да намериш човек , който да не ти причини болка никога . Но истинската история всъщност се крие в болката . Тя е най – добрия учител . А следвайки сърцето си ти имаш и най – истинските извори на живота в ръцете си . Не ти е необходимо нищо друго освен да повярваш . Да повярваш , че единственото , което трябва да правиш е никога да не се отказваш от сърцето си . Никога да не го предаваш . Винаги да следваш гласа му . Защото това е единственият начин да го предпазиш . Не би могло да има по – добра защита от вярата . Защото ако вярваш в него , можеш да повярваш и че този който те е наранил не е бил човекът , за когото си пазил сърцето си . А вярата ти дава сили да продължиш да търсиш .

Хората твърдят , че най – ужасният страх е да не бъдеш обичан. Други вярват , че най – ужасният страх е да бъдеш обичан. Но всъщност няма нищо по – плашещо от това да бъдеш достатъчно смел , за да вярваш , слушаш и пазиш сърцето си . Човекът може и да е нищожно същество . Той се оставя на страха да го завладее . Но това , което прави човека съвършен е способността му да обича . Да обичаш и да бъдеш обичан те прави отговорен за чувствата на другите , за живота им . Затова и мнозина се страхуват . Но успееш ли да повярваш в сърцето си страхът вече няма значение . Защото това , което наистина те интересува са изворите , които сърцето ти предлага.

Спри да мислиш , че имаш време за всичко . Спри да вярваш , че ще имаш време да обичаш . Спри да търсиш определения на любовта . Спри да се съмняваш в сърцето си . Просто обичай. Вярвай в гласа на сърцето си . Пази го с вярата си и не поставяй стени , там където не са необходими . Знам , че не е лесно . Но истината е , че единственият начин да бъдеш щастлив е да се опиташ да вярваш и да опазиш сърцето си . И никога не си позволявай да помислиш , че това те прави слаб ! Защото истинската цел на живота ти е възможността да следваш сърцето си .