ЧУДНА ИЗЯВА НА ИСТИНСКА ЛЮБОВ КЪМ БОГА - слово за св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов

Версия за печат

„Показали се като най-свещени клонки на честната София - Вяра, Надежда и Любов с благодат посрамиха елинската мъдрост, и като пострадаха, явиха се победоносици, увенчани с нетленен венец от Владиката на всички Христос.”

Братя и сестри, ние живеем във време, когато християнството не е подложено открито на гонения и всеки християнин може без страх, открито и свободно да изповяда вярата си в Спасителя. Но изкушенията, съблазните и заблужденията са станали много повече. Те връхлитат нас и нашите деца отвсякъде. Как да се противопоставим на тези съблазни и изкушения и как да предпазим от тях нашите деца, как да ги научим на духовна твърдост и мъдрост, как да им вдъхнем самоотвержена любов към Бога? Църковната история и житията на светиите ни посочват немалко примери. Днес пред нас се извисява величавият подвиг на живота и смъртта на светите мъченици София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов. Вяра, Надежда и Любов били възпитани от своята майка София в духа на основните християнски добродетели, чиито имена носели.

Църков­ната история отнася тяхната мъченическа кончина към 137 година. Това станало в Рим по време на управлението на импера­тор Адриан, време известно със своите гонения срещу Църквата Христова. Когато те били заловени от управителя на областта и изправени преди императора, той отначало дълго ги уговарял да се отрекат от Христа и да принесат жертва на езическите идоли. Но, след като се сблъскал с тяхната твърдост във вярата в разпнатия Спасител, той решил да подложи на мъчения пред очите на майката нейните дъщери. Най-голямата от тях - Вяра била на 12 години, Надежда на 10, а Любов на 8.

Майка им София се държала противно на здравия смисъл, обратно на обичайната човешка логика. Тя ги уговаряла да търпят всички мъчения и даже като че ли желала тяхната мъчени­ческа смърт. И това не бил, както биха казали някои, религиозен фанатизъм. Не! Това била истинска мъдрост /а «София» в превод от гръцки означава «премъдрост»/, тази мъдрост, която се простира във вечността, а не се заключва в краткия миг на земния живот. Тази мъдрост, която сама не търси скърбите, но когато те са дошли, ги приема като воля Божия... Вяра, Надежда и Любов претърпели най-жестоки мъчения и накрая били обезглавени.

Неща­стната майка взела телата на дъщерите си и ги погребала на висок хълм извън града. След три дни тя предала Богу дух край техния гроб. Такъв е печалният край на земния живот на мъчениците Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София. Но Църквата, година след година про­славяйки тези светици, възпява техния подвиг и проси тяхното молитвено застъпничество. Истинска чудна изява на християнска нравствена сила представляват по себе си страданията, претърпяни от светите мъченици София и нейните малолетни дъщери:Вяра, Надежда и Любов.

От една страна поразява духовната зрялост на децата, които в такава ранна възраст вече дотолкова били твърди в своята вяра с тази сила, която действа в човешката немощ, че не се поколебали пред най-страшните мъчения, способни да сломят даже укрепнали, възмъжали хора. Не по-малко поразява, от друга страна и твърдостта на майката, не отстъпила пред изтезанията на своите деца даже до тяхната смърт. Кой може да измери степента на болката, раздираща сърцето на майката, пред страданията и смъртта на нейните деца?… Тя е неизмерима по никаква скала. Болката е отстъпила пред безпределната любов към Христа, на Когото тя е отдала сърцето си и Той го изпълнил със Своето присъствие и я укрепил с непоколебима твърдост.

В тази истинска любов към Бога е и обяснението за чудната висота и душевна сила, проявена от тези немощни същества, в чиито немощи могла да се прояви Божията сила, защото те възлюбили Христа с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си разум. София била не само по име, а и по дела християнка, тя била преизпълнена не с външно, показно благочестие, а с благочестие, изразяващо се в добри дела, с примера от които възпитала тя своите деца. Възраствайки при майка - истинска християнска, самите те станали истински християнки от най-ранна възраст.

Братя и сестри, за съжаление, мнозина от нас само по име са християни. Да, влезли сме в Църквата, но с какво се различаваме от тези, които са извън от църковната ограда, когато внасяме в Църквата своите грехове и пороци: гняв, осъждане, злоречие, охулване, завист, гордост, самопревъзнасяне... Как да възпитаме своите деца в основните християнски добродетели, когато самите ние не сме ги придобили?

Надеждата ни едва крета върху патериците на оскъдната ни вяра, а любовта – има ли я между нас? Тази любов, която благо­душ­но понася всич­ки неп­ри­ят­нос­ти, ос­кър­б­ле­ния и кле­ве­ти, тази любов, която не за­виж­да ни на да­ро­ва­ни­я­та, ни на вън­ш­но­то бла­го­със­то­я­ние, ни на ус­пе­хи­те на дру­ги­те. Тази лю­бов­, която не се пре­въз­на­ся ни­то с ду­ми, ни­то с де­ла, не тър­си ни­то пох­ва­ли, ни­то наг­ра­ди за сто­ре­но­то от нея доб­ро. Тази лю­бов­, която не се гор­дее, не се на­ду­ва ка­то балон, която не мис­ли за се­бе си, че е по-доб­ра от дру­ги­те. Тази лю­бов, която не без­чин­с­т­ва, не се гну­си от ни­що, която пра­ви всич­ко въз­мож­но, за да по­мог­не. Тази лю­бов­, която не тър­си сво­е­то, а го отдава на другия. Тази любов, която не мис­ли зло, са­ма не пра­ви ни­що ло­шо и не по­до­зи­ра по от­но­ше­ние на се­бе си съ­що ни­що ло­шо. Тази лю­бов­, която не се рад­ва, ко­га­то дру­ги­те стра­дат от ня­как­во нрав­с­т­ве­но зло, а се рад­ва за пре­ус­пя­ва­щи­те в доб­ро­де­те­ли­те. Тази любов, която всич­ко пок­ри­ва с доб­ри ду­ми и от­но­ше­ния: и оби­ди­те, и огор­че­ни­я­та, и гре­хо­ве­те, и не­дос­та­тъ­ци­те на другите. Тази любов, която бла­го­душ­но по­на­ся всич­ки неп­ри­ят­нос­ти и всич­ки труд­нос­ти при­е­ма охот­но. Тази любов, която ни­ко­га не прес­та­ва, ос­та­ва пос­то­ян­на и не от­с­лаб­ва.

Нека, като имаме пред духовния си взор подвига на св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, да просим тяхното молитвено застъпничество пред Бога да ни просвети със Своята премъдрост, да ни утвърди във вярата, да ни подкрепи в надеждата, да ни помогне да се издигнем до висотата на любовта, която никога не отпада. Амин.