ЗАВЕТЪТ НА СВ. ЙОАН РИЛСКИ И НИЕ

Версия за печат

"Oснова на покаяние, пример на умиление, образец на утешение и на духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобни, като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи. Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!" (Тропар на празника)

Братя и сестри, хората, които са се възкачили на най-високото стъпало на духовно-нравствената лествица, а именно светците, считали себе си за най-окаяни между човеците, изострените им нравствени сетива долавяли и ги укорявали за най-незначителни простъпки. Такова съзнание за греховност имал и чествания днес молитвен застъпник и покровител на българския народ св. Йоан Рилски, което проличава от завета, който ни е оставил.

„Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята” – така започва завета си най-големият български подвижник. А мнозина от нас се ублажават колко са праведни, колко са напред във вярата и от висотата на своите мнима праведност и натрапчиво, показно благочестие си позволяват да хулят и осъждат другите.

„Благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди”. А ние можем ли да претърпим заради Бога телесни и душевни неудобства, не треперим ли постояно за своя душевен и телесен комфорт?

„И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а Христовата сила, която е в мене - защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва”. Въздаваме ли ние на Бога благодарност за безграничното Му търпение и милост към нас, грешните, или бързо забравяме, че всичко, което сме постигнали до този момент дължим на Него, а не на своите слаби човешки сили, мъдрувания и умения?

„Намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та, като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий”. Някои, може би, ще кажат: но св. Йоан Рилски е отправил своя завет към тези, които са пожелали да тръгнат по пътя на монашеството, а ние сме светски хора, заветът му едва ли се отнася до нас? Всички ние сме призвани да напредваме в добродетелния живот, а независимо дали ще изберем пътя на монашеството или на живота в света, това не означава, че сме освободени от задължението да придобиваме добродетели.

„Завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения”. Спазваме ли завета на Рилският светец или нашата вяра е с примеси на суеверия, онаследени езически традиции и вяра в магичното? Мнозинството от народа ни тъне в незнание на божествените истини. Често чуваме оправданието: „Няма или /нямаше/ кой да ни научи”. Но днес живеем във време на Интернет, при наличие на православни сайтове и изобилие на православна литература, откъдето можем да научим всичко за нашата вяра. Който търси пътя към Бога, ще го намери. Въпросът е, че повечето хора се сещат за Бога и Църквата, само когато са в нужда, и то след като са ходили при врачки, екстрасенси и други служители на Лукавия и идват в храма, водени не от вяра в Бога, а от надежда за избавление от беди или изцеление по чудесен начин.

„Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар”. А ние често гледаме, „ради страха иудейскаго” да угодим на земните властници, вместо на Небесния Цар.

„Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци..., които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци”. Сигурно има сред нас хора, които и Свещеното Писание не познават добре, а камо ли творенията на светите отци. Някои обичат да цитират какво казал този или онзи съвременен лъжестарец, вместо да се вслушат в евангелските поучения. Други нехаят за църковните установления, не зачитат авторитета на свещенството, учат и пасат сами себе си.

„Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумение”. За съжаление и днес не само се възкресяват и пропангадират чрез масмедиите езически практики като кукерските игри и нестинарството, но и се налагат чужди западни и американски обичаи като Хелоуин и др. подобни, провъзгласява се за пророчица Ванга, а теософът Дънов бе въздигнат в класацията за най-великите българи на челно място, а когато православни духовници се опитват да кажат истината, за да спасят от заблуда християните, веднага разни псевдоинтелектуалци гракват в хор срещу Църквата, а телевизиите и вестниците услужливо им предоставят трибуна.

„Още много имах да ви говоря, възлюблени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум и истински Утешител - на Светия и животворящия Дух, та той сам да ви даде мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви научи и настави на всяко добро дело. Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги поменувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от [Страшния] съд и мъките, които са приготвили за грешниците като мене, и Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин”.

Така завършва заветът на преподобния рилски чудотворец. За жалост, малцина от нас, които се именуваме православни християни, се опитваме да го следваме. Повече се безпокоим и мислим за днешния, а не за съдния ден, живеем „според стихиите световни” /Кол. 2:8/, а не според Словото Божие. Нека спрем забързания си ход, да се вслушаме в заръките на светеца, да лицезрем духовната си нищета и да просим неговото молитвено застъпничество пред Бога да ни вразуми, да ни упъти, да ни утвърди в покаянието, пример, за което ни е дал св. Йоан Рилски. Амин.