ПРОПОВЕД ЗА ГАДАРИНСКИЯ БЕСНОВАТ - 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! С неделното четиво Светата Църква за втори път ни напомни за евангелското чудо на изцелението на гадаринския бесноват. Може да възникне въпросът: "Защо Църквата отново ни предлага този евангелски сюжет, така, както и в петата неделя след Петдесетница? Тогава се чете Евангелието от Матея, а сега това Евангелие от Лука, разказващо ни за същото?".

Покрай добрите, светлите духове, които се именуват ангели, съществуват духовете на злобата, които се наричат демони. Ние трябва твърдо да изясним, че дяволът действително съществува, той е личностен. След своето отпадане от Бога той станал Негов противник и воюва не само с Бога, но и с човека, който е "венец на божественото творение".

Днес в евангелското повествувание ние чухме за това, как Господ, преплувал в Гадаринската страна, се срещнал с бесноватия човек, обладан от множество нечисти духове. Когато Господ попитал този човек как е името му, той от името на демоните отговаря, че името му е "легион". Легионът – това е воинско формирование. В римската армия в легиона се наброявали шест хиляди човека. Може да си представим, колко демони са мъчили този човек. От евангелския текст ние знаем, че този бесноват живял не сред хората, защото сред хората той не можел да живее, а живял сред мъртъвците, на гробището. По време на неговите пристъпи не могли да го удържат не само въжетата, но и веригите, които той разкъсвал с лекота. Господ от жалост към този човек изгонил от него демоните. Нечистите духове, нямайки възможност да се разпореждат със самите себе си, се обърнали към Христа, за да им заповяда да влезат в стадото свине, което пасяло наблизо. И Господ разрешава на тези демони да влезат в свинете. И цялото стадо, след като в него се вселили демоните, в неистовост се хвърля от стръмнината и погива.

Когато жителите на град Гадара узнали за това, те пресрещнали Христа Спасителя. Но излезли, не за да Му изкажат благодарност за извършеното чудо, не за да Го поканят в своите домове, не за да Го помолят за изцеления и чудеса, от които те, разбира се, като хора се нуждаели. Те молели Христа да не влиза в техния град, защото били обзети от голям страх. А как пък се държал този, в когото доскоро се намирал легионът от нечисти духове? Той, за разлика от своите съграждани, се намирал редом с Христа, кротко седял в нозете Му и внимавал във всяка дума. Той молел Христа да му разреши да остане заедно с Него. Но Господ му заповядал да се върне в своя град и да разказва на всички за извършеното чудо.

От личен житейски опит ни е известно, че врагът на човешкия род - дяволът "като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне" (1 Петр. 5:8). Действително, тези изкушения, които се срещат в живота ни, не са нищо друго, освен дяволски капани, мрежи, които той така изтънчено поставя на нашия път. Макар Господ да е дошъл в този свят и да е извършил спасението на човешкия род, но ние трябва да осъзнаем, че злото, намиращо се в света от деня на грехопадението, окончателно не е унищожено.

Аз не случайно ви напомням за това. Господ победил злото, но окончателно не го е унищожил. Може да възникне въпросът "защо?" Ако Господ дойде на земята и извърши делото на спасението, то защо не унищожи злото? Защо злото до ден днешен не само съществува, но и тържествува в този свят? А отговорът е прост: ако Господ би унищожил злото, то каква би била нашата заслуга в това спасение, което ни е дарувал Господ? Тогава не би имало борби, благодарение, на които ние имаме възможност да закалим своята душа и своето сърце, очиствайки ги от сквернота и пороци. Тогава всички бихме станали автоматически святи. Но не този "автоматизъм" желае Бог. Господ иска, не само по заслугата на Божия Син, да станем деца Божии, но всеки от нас, като воин Христов, с упование на Господа, да положи всички усилия на своята душа за извършване на своето спасение.

При това ние добре да осъзнаем, че ние се спасяваме не по своите заслуги. Ние се спасяваме не, защото в сряда и петък спазваме пост, не защото се стараем да обичаме заобикалящите ни хора, не защото в неделните дни идваме в църквата. Разбира се, ние се спасяваме с Божията благодат – ето в какво е секретът на нашето спасение. Ние се спасяваме с Божията благодат, съпроводена с нашите лични усилия. Бог не ни спасява без нашето участие. Всеки от нас трябва много сериозно да се труди над съзиждането на своето спасение. И при това да не се бои от дявола. Някои говорят така: "Не трябва усърдно да се моля, нали дяволът ще ми отмъсти за това". Или: "Няма още нищо да правя, защото зная, че все едно ще попадна в дяволските мрежи".

Така не трябва да разсъждава православният човек. Заедно с нас е Господ и ние сме способни да преодолеем всякакви вражески нападения. Господ ни е дал всичко необходимо за тази борба. Именно борба. Ние сме призвани не просто празно да проживеем дните на нашия земен живот с надеждата, че, може би, Бог за някаква свещичка, поставена някога в църквата, ще ни дарува Царството Небесно. Всеки от нас трябва да разбере, че Царството Божие се достига с труд и само този, който се труди сериозно, упорито, с надежда на Божията помощ, само той е способен да достигне Царството Божие. Църквата отново и отново ни говори: "Човече! Помни за своето спасение. Помни за своето предназначение. Започни да се трудиш. Не се бой от нищо. Уповавай се на Бога. Господ ще ти бъде помощник и спасител не само в този живот, но и в живота в бъдещия век". Ако ние постоянно съзнавахме това и живеехме така, то много неща в нашия живот биха се променили.

Богослуженията в храма, тайнствата на Църквата (особено тайнството евхаристия), кръстното знамение, молитвите, светената вода, четенето на Свещеното Писание и светоотеческите творения, - всичко това ни помага в тази борба. Нека рационално да използваме цялото това оръжие за спасение на своята душа. Да даде Бог да нямаме страх пред врага на човешкия род, а да имаме твърда надежда и увереност в Божията помощ. Господ е готов да ни окаже помощ и ни я оказва, трябва само да отворим своето сърце, за да почувстваме тази божествена помощ. Да не се леним, а постоянно да се трудим над усвояването на благодатта на Светия Дух в сърцето си. "Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенства, да ви утвърди, укрепи и направи непоколебими" (1 Петр. 5:10). Амин.

Превод: прот. Йоан Карамихалев