СЛОВО ЗА БОЛЕСТИТЕ НА ТЯЛОТО И ДУШАТА - в деня на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян Асийски - 1 ноември

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи в Христа братя и сестри! Христос на земята се уподобил на Небесен Лекар; както предвъзвестило древното пророчество, „Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи” (Ис. 53:4). Ако се замислим, в множеството извършени от Господа Спасител чудесни изцеления няма нищо удивително – разбира се, че Всемогъщият Творец е властен да се издигне над законите на природата, установени от Него Самия. Чудесата Христови са знак за Божието милосърдие, свидетелство за Божествената сила, призив към намиране на Господнята вечност чрез вяра, надежда и любов към Христа - Подателя на живота. Господ не само Сам е проявил дара на чудотворство, но и верните, последвали Го в чистота и святост, надарил с благодатни дарования. Христос заповядал на Своите апостоли в свидетелство за истинноста на тяхната проповед да творят чудеса: „Болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте” (Мат. 10: 8). Впоследствие много Божии угодници с висотата на помислите и чистотата на житието достигнали святост, също се удостоявали от Всевишния с дара чудесно лекуване. Такива били светите целители Козма и Дамян, подвизаващи се в III век след Рождество Христово в малоазийския град Фереман.

Божествената любов е главната животворяща, изцеляваща, лекуваща сила. Божиите подвижници, в това число светите Козма и Дамян, придобили способност да побеждават злото и страданието с любов. Тази добродетел е всемогъща, тя не само възвръща на болните здравето за временния живот, но и тържествува над смъртта, донасяйки на верните безкраен живот в Небесните чертози. И разумният човек трябва повече да се грижи за безсмъртната душа, отколкото за смъртното тяло, трябва повече да мисли за вечността, отколкото за бързотечащите десятилетия, които са ни отредени в смъртния свят.

За светите изцелители Козма и Дамян, както и въобще за Небесната помощ, ние по-често от всичко се сещаме и започваме да викаме към нея, когато ни постигне болест или друга беда. Здравето, както и самият живот, е дар Божи, да не го пазиш е грешно, а да се стремиш да го възвърнеш за себе си е естествено. В болеста не само може, но и трябва да прибягваме към помощта на лекари. Само не трябва да забравяме за Небесния Лекар – Всемогъщия Господ, Който е властен да изцелява и тогава, когато медицината е безсилна, и може да възвърне не само телесното здраве, но преди всичко душевното. По думите на св. Василий Велики, „както не трябва въобще да избягваме лекарското изкуство, така е несъобразно да възлагаме на него цялата си надежда. Но както се ползваме от изкуството на земеделието, а плодовете просим от Господа, – така, ходейки при лекар, да не отстъпваме от упованието на Бога”.

Първите хора до своето грехопадение живели в рая Божи, където нямало ни болка, ни страдание, ни смърт. Коренът на болестите, както и на всяко зло в падналия свят, е един – това е грехът. В много случаи тази причинно-следствена връзка е очевидна. Пияниците бързо се превръщат в дегенерати с мътен поглед и треперещи ръце. Наркоманът приживе гори в ада, обричайки се на бърза и страшна гибел. След венерическите болести в наше време се появи СПИН – явен бич Господен за содомитите, развратниците, продажните жени. Чревоугодието (лакомията) води към цял спектър недъзи: лошо храносмилане, затлъстяване на сърцето, астма, захарен диабет. Тези, които са обладани от тщеславие или користолюбие, в тяхното гонене на за кариера или лесна печалба нерядко ги настига инфаркт или инсулт. Разплата за гнева и завистта, злопаметството и ненавистта нерядко стават раковите заболявания. А греховете униние и отчаяние могат да доведат до самоубийство.

Вселюбящият Бог не твори зло, Той само го търпи до време. В Библията, особено в Ветхия Завет, нерядко се говори за Божия гняв, за изхождащите от Всевишния възмездия и наказания. Целият този гняв и всички такива наказания са само в това, че Всевишният сякаш забравя грешниците, а там, където няма Божия защита, незабавно се възцаряват силите на злото, наслаждаващи се на човешките страдания. Извършвайки грях, човек сам се отрича от Божествената любов, излиза из-под спасителния Божи Покров – и става играчка на злите сили, сам на себе си навлича недъзи и беди. Обаче Всемогъщият Небесен Отец не би търпял козните на вселенската злоба, ако, по Премъдростта на Божия Промисъл, от видимото зло не би произлязло понякога по-висше добро.

Духовно слепият човек, когато го застига болест, обикновено започва да роптае: защо е това за мен? Той може да достигне до безумна хула срещу Самия Бог, обвинявайки Правосъдния в несправедливост. Но ако се отворят духовните му очи, той ще види своите грехове „безчислени, като морския пясък”, ще види колко зло е донесъл на своите ближни, с колко непотребни дела и скверни помисли е опетнил душата си. Едничък Безгрешен в този свят е бил само Богочовекът Христос, а душите даже на светите хора не са свободни от греховна прах и изискват очистване.

За мъдрия човек болестта, страданията на смъртното тяло са призив към покаяние, очистващо и спасяващо неговата беэсмъртна душа. Преподобни Иоан Лествичник казва: „Виждал съм тежко страдащи, които с телесния недъг, сякаш с някаква епитимия, са се избавяли от душевните пороци... Болестите се изпращат за очистване от съгрешенията, а понякога, за да смирят възнасянето”.

Болестта – това е не само естествено наказание, което ние сами си навличаме със своите грехове. Това е още и спирка сред житейската суета, необходима ни, за да си спомним за Бога, да се замислим над своята душа и нейната съдба във вечността. Действително, какво вършим обикновено, докато сме здрави? Нима не убиваме времето в преследване на развлечения, нерядко греховни, на удоволствия, често непотребни?

Недъгът е подобен на окови за нашите ненаситни въжделения: този, който е прикован към постелята от болестта, няма да се затича ни към компанията на пияни приятели, ни към свърталище на разврат. А ако даже и да нямаме твърде груби пристрастия, нима не прекарваме дни в суетни грижи и безпокойства, които, като сива паяжина, обвиват нашите души, затъмнявайки за нас Небето Божие? Болестта, особено тежката, убедително ни напомня за тленността на тялото ни, за временността на земния живот, за неизбежността на смъртта и Страшния Съд Божи, зад които следва вечно щастие за спасените и вечни мъки за нечестивите.

За да се избавим от временните страдания, донесени от болестта, ние пием горчиви сиропи и таблетки, готови сме да подложим тялото си на скалпела на хирурга, макар да знаем, че това ще ни причини най-жестока болка. Ние благодарим на лекарите за назначените от тях препарати, за хирургическите операции, ако след тях се чувстваме по-добре. Но нали самата телесна болест по Божия Промисъл може да стане горчиво, но благодатно лекарство, избавяващо ни от несвършващите страдания в огъня на преизподнята. И за такова спасително лекарство ние трябва да умеем да благодарим на Небесния Лекар – Бога Промислителя.

Свети Тихон Задонски казва: „Каква полза да имаш здраво тяло, но разслаблена и немощна душа?.. Болестта, макар и да разслабва тялото, но укрепва душата; умъртвява тялото, но душата животвори; външния човек отслабва, но вътрешния обновява. „Макар външният ни човек да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява” (2 Кор. 4:16). Как се обновява? Научава се на смирение, търпение, памет за смъртта, от нея на усърдно покаяние, молитва, презрение към света и светската суета. Кой ще поиска да се гордее по време на болест? Кой, виждайки приближаващия се поради недъга край, ще пожелае чест, слава, богатство? Кой безстрашно ще дръзне да греши, виждайки настъпващия страх от Божия Съд? Кога по-усърдно се моли човек, отколкото по време на болест?

О, болест, горчиво, но целебно лекарство! Както солта предовратява гнилостта на месото и рибата и не допуска да се зародят в нея червеи в тях, така и всяка болест съхранява нашия дух от гнилост и духовно тление, и не допуска страстите, като душевни червеи, да се зародят в нас... Лекарите намират различни причини за различните болести или недъзи. Но няма болест без Божи Промисъл и има бащинско Божие наказание, с което Той ни смирява. Утешавай се с това, че твоята болест е за тебе бащинско Божие наказание, с което Той бие твоето тяло, за да оздравее душата ти и да се спаси. Ако с благодарност търпиш болестта си, тя ще се обърне в благо за тебе...

Никой от земнородните не може да избегне смъртта. Често ние виждаме, как умират хора даже в разцвета на силите и младостта. Рядко на някого се отдава да доживее до сто години. А ако и да е проживял някой девет века, като древният Матусаил, то и тези столетия биха изглеждали мигове пред лицето на вечността. Какво очаква човека зад гроба? Земният живот – това е само изпитателен срок за проверка на качествата на душата: способна ли е тя да се издигне в Небесата Божии или е годна само за подпалка на адските пещи. Не е ли безумие навеки да погубиш своята безсмъртна душа в преследване на призрачни блага на временния, обречен на унищжение свят? Преподобният Исаия Нитрийски поучава: „Ако почувстваш, че душата ти се смущава от болестта, то й кажи: нима тази болест не е по-лека от геената, в която ще паднеш, ако не бъдеш твърд и постоянен в търпението?”

Уви, често виждаме закоравели грешници, които са пропиляли младостта си в пороци, преврърнали се в ходещи развалини, но така и нищо не са се разбрали. Единственото убеждение на тези нещастиници е, че здравето е по-скъпо от всичко. Пита се: за какво им е здраве? За да се „наслаждават отново на живота”, т. е. да блудстват, да гуляят и прочее подобни. Заради възвръщане на здравето те са готови на всичко, готови са в буквалния смисъл да продадат душата си на дявола. Безбожници и суеверци, не доверяващи се на Небесния Отец, се доверяват на слугите на сатаната – магьосници и вещици, днес прикриващи се с названието „екстрасенси”. От такива псевдоцелители очакват чудеса духовните невежи. Но истински чудеса се вършат само от Божествената благодат, а силите на злото са способни да произвеждат само лъжливи фокуси. Болният след магьосническия „сеанс” може да почувства временно облекчение, да получи илюзия за здраве, но после същата болест да се възвръща с удесеторена сила. А сделката със сатаната вече е сключена толкова здраво, както в древността при подписване с кръв на договора за продажба на душата, защото обръщащият се към екстрасенс сам разкрива своята душа за проникване в нея на злите духове.

Упоритите грешници не желаят да слушат и знаят за вечните страдания, затова пък много се боят от временните страдания. Чудовищно явление на нашето време е евтаназията, така наричаната лека смърт. Например, в Холандия вече е легализирано самоубийството на тежкоболни с помощта на медици; кампания за легализация на това върви и в други страни. Адепти на евтаназията заявяват: ако животът не доставя на човека удоволствие, защо да продължава неговото мъчение? Да умъртвиш такъв – това е „милосърдие”. Но това е „милосърдието” на сатаната, довело до самоубийство Иуда Искариот. Най-страшният грях на Иуда не е в това, че той предал и продал Божествения Учител, ако нещастникът би се покаял, даже такова нечувано злодейство би се разтворило в океана на Божията милост. Най-лошото от извършеното от Иуда било това, че той в отчаяние свършил със себе си. За Всевишния няма по-голямо оскърбление от самоволното разрушаване на дарувания от Него живот, – след такова не може да има покаяние и прошка, мястото на самоубийците е в дълбините на геената огнена. А земните страдания, неизлечимите болести могат да бъдат най-висше Божие милосърдие към погиващия грешник.

„Имайки някаква телесна болест, ние с всички сили се стараем да се освободим от нея, а бидейки заразени от тежки душевни болести, бавим се и се отказваме от лечение. Затова ние не се избавяме и от телесните болести, защото необходимото за нас считаме за маловажно, а маловажното за необходимо и, съхранявайки самият източник на злото, искаме да се очистим от изливащите се от него потоци”, – казва свети Иоан Златоуст. Хората, надарени с духовна мъдрост, понякога не само не се плашели от телесните недъзи, но даже се радвали на тяхното идване. В Древния Патерик се разказва за свят старец, който много често боледувал. Но ето веднъж му се случило да не боледува от нищо в продължение на цяла година. Старецът се опечалил от това и горко плакал, казвайки: „Съвсем ме е забравил Господ и не ме посещава със Своето наказание”.

Не винаги болестите поразяват тези, които много и тежко грешат. Някои недоумяват: защо, казват, ето този добър човек е болен, а ето този подлец е здрав и весел? Подобни запитвания са частен случай, подвид на общия въпрос, именуван „проклет”: защо в този свят ние така често виждаме преуспяващи злодеи и страдащи праведници? Такива празномъдри стигат до богохулство и безбожие: „Ако Бог търпи на земята несправедливост, то Той или Сам е зъл, или въобще не съществува”..

Безумните хулители не разбират и не искат да разберат, че доброто тържествува не в падналия свят, обречен на изчезване, а във вечността Божия, в сравнение с която земният век е подобен на призрачно видение.

Какво е по-леко – да търпиш болката от опарения палец или с цялото си същество да гориш в ада во веки веков? Какво е по-добре – да преминеш през много страдания на

земята или да се мъчиш без край и без надежда?

Истинският християнин се доверява на благостта и премъдростта на своя Небесен Отец, затова благодарно приема всичко случващо му се в този живот: сладко и горчиво, здраве и болест, благоденствие и бедствие. „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса” (1 Сол. 5:16–18), – заповядва на верните свети апостол Павел. Евтино струва вярата на този, който е способен да благодари на Всевишния само за своето земно благополучие. При това – плачевен е парадоксът на нашата изкривена природа, – когато нашите работи вървят добре, ние рядко си спомняме за Дарителя на всички блага - Всещедрия Бог.

Но когато ни застигне болест, ние вместо да се каем и да благодарим на Бога за вразумлението, често изпадаме в униние, малодушие, ропот. Да, не е лесно да се радваме на изцеляващата ни болка, да благодарим на Небесния Отец за спасителното за нас страдание – за това са нужни мъдрост и мъжество, но такава наука е необходима за християнина.

Смисълът на болестта е не само в наказанието за грехове и призив към покаяние. Болестта е изпитание за нашата вярност на Бога Спасителя, средство за възвисяване на душата. Страданието, прието с търпение и благодарност, става християнски подвиг. Според светоотеческото учение, „ако ти си подобен на желязо, то огънят на страданията ще те очисти от ръждата; ако пък ти си злато, то този огън ще придаде повече блясък на твоите добродетели”. Всеруският молитвеник преподобни Серафим Саровски казва: „Който понася болестта с търпение и благодарност, тя ще му се вмени вместо подвиг и даже повече”.

Възлюбени в Господа братя и сестри! На всички е известно изречението: „Здрав дух в здраво тяло”. Тази пословица е наложена от езичници, блуждаещи в духовна тъмнина; за просветения от Христовата светлина разум тя далеч не е безспорна. Мнозина свети подвижници, закаляващи се с пост и молитвени бдения, се отличавали с несъкрушимо здраве и удивително дълголетие.

Здравето, както и талантът, умствените способности, външната красота, се отнасят към категорията на такива дарове Божии, които човек може да употреби по своя произвол – както за добро, така и за зло, в последния случай – по-добре ли било за него да лежи парализиран, отколко от излишък на телесни сили да вреди на ближните и да погуби собствената си душа. Здравото тяло е добре за здравия дух, употребяващ Божия дар за душеспасително благочестие, за добри дела, за благото на хората и за слава Божия. И в болестта - преди да молим Всевишния и Неговите свети угодници за изцеление, ние трябва да се запитаме: а защо ни е възвръщането на здравето? Ако за това, за да влизаме по-често в храма, усърдно да се трудим над своята душа в молитва и пост, да служим на ближните, можем да се надяваме, че, според вярата ни, прошението ни ще се изпълни. Ако пък искаме да оздравеем само за предишната греховна суета, няма защо да се учудваме, когато Небето остава глухо към нашите молби.

Християнинът трябва да възприема болестта като вразумление Свише. В молитвите към Небесния Отец не следва да се уподобяваме на глупавите деца, които хленчат на родителите си за вредни за тях лакомства. Ние трябва да преразгледаме този начин на живот, който сме водили, когато ни е спряла болестта, с какви нечисти дела и мисли сме отравяли себе си, – и да се покаем. А покаянието – това не е просто преброяване на извършените грехове, това е отвращение към тях и твърда решимост да изправим своя живот, да очистим своята душа, да преминем от зло – към добро, от нечестие – към благочестие. Господ е Всезнаещ, Той вижда до дълбините на нашите души, да Го измамим е невъзможно. Само искрените, излизащи от сърцето покайни сълзи могат да привлекат към нас милостта на Всевишния, тогава можем да се надяваме, че заедно с великия дар на опрощаване на греховете Господ ще ни направи и малък подарък – ще възстанови телесното ни здраве.

А ако бъдат чути нашите молитви и здравето се завърне при нас, то горко ни, ако позабравим дадените в болестта обети на Всевишния, ако отново се потопим в предишната греховна суета. Нека помним думите на Христа, казани на един от изцелените от Неговата животворяща сила: „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо” (Ин. 5:14).

Ние не знаем, когато ще ни застигне краят. Всяка болест може да свърши за нас със смърт, зад която е Страшният Съд, вечното спасение или вечното страдание. Изцелили се по Божията милост, от все сърце да възблагодарим на Всевишния за дадената ни отсрочка – време, което ние можем още да използваме за очистване на своите души с молитва, с благочестие, с добри дела, за да не станем плячка на геената, а да влезем в Небесната радост.

Въззовайки към Бога Вседържителя, ние се обръщаме и към Неговите свети угодници. Тези Небожители са ни близки: на земята те са били такива като нас, хора от плът и кръв, чувствали са болка и страдание. Човеколюбивите святи застъпници приближават към нас Божието милосърдие: придобили пълнота на добродетелите със своите подвизи, те са станали приятели на Пречистия Творец, – и когато те просят за снизхождение към нашите нужди, Господ ги чува, също, както човек слуша своите сърдечни приятели. Всеки свят подвижник на земята бил надарен с особени благодатни дарования, и същите тези дарованиями притежава в Царството Небесно. Светите безсребреници Козма и Дамян на земята имали дара на чудесно изцеление от болести, и днес в нашите недъзи ги молим за Небесната лекуваща помощ, защото вмогъщо е застъпничеството за нас на светите братя пред Престола Господен.

А за да ни станат по-близки светите Козма и Дамян, за да намерим тук тяхната помощ, и да се срещнем с тях в Горните обители, нека според степента на силите си да подражаваме на техните добродетели. Високо било тяхното боголюбие – нека благодарната любов към Господа Спасителя да съгрее и нашите сърца. Велико било тяхното човеколюбие – нека да станем и ние милосърдни към нашите ближни. Те били безсребреници – така и нашите сърца да не бъдат помрачени от страстта към бърза печалба. Нека молим светите чудотворци Козма и Дамян за излекуване от душевни и телесни немощи, за изгонване от нас на злите ратници – мрачните демони и греховните съблазни: „Приели благодат на изцерения, лекари и чудотворци преславни,
предавате здраве на нуждаещите се и с вашето посещение дързостта на ратниците събаряте, като изцерявате с чудеса света”. Амин.

Превод със съкращения: прот. Йоан Карамихалев