ЗА БЪЛГАРСКАТА СВЯТОСТ И ПАМЕТТА

Версия за печат

". . . почитаме Неговите светци със слова, с писания, с чествувания, с жертви, с храмове, с изображения, като се покланяме Нему и Го почитаме като Бог, а тях почитаме като Негови истински служители."

Из "Съборно определение на Православието" на VII Вселенски

Събор: Първите мъченически жития се раждали от паметните бележки, които изпращали християните от поместните църкви до свои братя и сестри от други градове на Римската църква. В тях те известявали подвизите на мъчениците във вярата и вдъхвали сили на своите братя и сестри в предстоящите изпитания. Живите се удивлявали на търпението на мъчениците и го имали за пример.

Подобни послания отправят някои от българските възрожденски календари, около 90 на брой. Когато ние търсим истината за българската святост, всички текстове имат стойност, включително и те.

Например, Христо Ботев издава и разпространява "Календар за година 1875", който представлява лист за окачване на стената с образа на Хаджи Димитър и Ботевата песен за него.

Под ограничителната рамка пише: "Цената му е 1/2 франгъ" и "Издателъ Хр. Ботйовь". Календарът е поместен като особена ценност в неговите "Съчинения", издадени в София през 1907 г. под редакцията на дъщерята на поета Иванка Хр. Ботева.

В него, наравно с общоправославните и известните български светии, са включени от Ботев имена на пострадали християни oт турското робство, които вече са забравени. Това са българи, вероятно съвременници на поета, които с живота си са отстоявали своята християнска вяра и българска народност.

Обидно е, че техните потомци са ги забравили. Кой днес знае за:

1.II. (нов стил) "Ангелъ воинь бълг." (правописът е както в оригинала)

25.II. "Иванъ, постр, отъ турците"

17.III. "Иванъ Лозенски"

19.III "Димитрий Нови, пострадалъ от турците"

30.III "Св Никола Габровски, който пострада за народъть си" 30.IV. "Памятъта на Свищовските мъченици, които са пострадали за народъть си"

27.V. “Стоянь изь Етрополе”

8.VI “Мъч. Нешо изь Троянь” (Християните от Троян и околността отдавна трябваше да са проучили този мъченик. Така те поне малко ще отмият от позора на дедите си, описани от Захари Стоянов в “Записки по българските въстания” като предатели.) В околностите на Троян има местност ,наречена Нешковци ?!

15 VI “Св. Мъченикь Краль Георги Шишмань”

8. VII “Манасия Габровски”

27 .VII До Св. Седмочисленици е записано име, което трудно се разчита “Павму тийКалоферски”.Moже би това йеромонах Павмо,калоферски книжовник.

9 .VIII “Мъч. Цвятко и Никола”

19 .VIII “Боянь Велешки”

3.ІХ “мъч. Павле Видински”

8.ІХ“мъч. Атанась Дудинь”

28.ІХ “Марко Български”

29.ІХ. “Райна Българска”

5.Х “дядо Триндафиль мъч. Бъл.” Очевидно не е известният Св. Трендафил Старозагорски, който е умрял 18-годишен. 4.ІХ. “Ивань Девенски”

13.ХІ. “Клименть Велешки”

16.ХІІ. “15000 бълг. мъч., ослепени от гръците”

В Ботевия календар са включени някои известни имена на борци за народна свобода:

17.ІІ. “памятьта на умрелите в Деарь Бекирь”

5. III. Ангел Кънчовь

9.ІІІ. “св. 40 мъченици и Васил Левски мъч.”

25.ІІІ. Благовещение, “братия К. И Д. Миладиновци, родомь изь Струга”

24.ІV. “память за бълг. спасение оть гръците”

30 VII “Великомъч. Стефань Караджа”

5 VIII. “Великомъч. Хаджи Димитарь Асенйовь” (изписано е с главни букви)

30.ІХ “Св. Ангель Воевода”

На 25.І. в Ботевия календар се чества – заедно със св. Григорий Богослов – паметта на Марко, архимандрит Преславски, средновековен български епископ. Под турско владичество народът ни е развил почит към него и през ХІХ в. Св. Марко Преславски е чествуван почти навсякъде по българската земя, включително и с изображения. В “История Славянобългарска” св. Паисий Хилендарски го е записал под номер 23 в Списъка на българските светии: “Св. Марко, Преславски митрополит. Той пренесъл мощите на преподобната наша майка Параскева от Епиват в Търново. Бил велик със светия си живот и усърдие и починал на своя престол в Преслав.”

От отпечатването на Календара на Ботев до днес са се сменили около 4 поколения. Споменът за изписаните в него мъченици е избледнял, но е възможно в нечия родова памет той да е още жив. “Блажени са гонените заради правда, защото тяхно е Царството небесно”. На безразличните ще бъде ли простено?