СЛОВО НА ПРАЗНИКА СЪБОР НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

Сърдечно поздравявам всички вас, скъпи отци, братя и сестри, с втория ден на Рождество Христово. Вторият ден на Рождество е посветен на тези, които по плът са били близки до Спасителя. Ние възпоменаваме паметта на цар Давид, праведния псалмопевец, защото именно от неговия род произлязъл Йосиф Обручник, пазителят на девството на Пресвета Богородица, но който бил като земен баща за Младенеца и Отрока Иисус в Неговите детски години. Ние възпоменаваме също така апостол Иаков, който бил един от четирите синове на праведния Йосиф от първия му брак. Очевидно, личната дружба, както и роднинските чувства, укрепвали отношенията на Спасителя с този, в началото на житейския път на Господа съвсем млад човек, близък по възраст до Него. Според преданието, именно апостол Иаков бил заедно с Йосиф и Мария и Спасителя в Египет, спасявайки се от преследването на цар Ирод. Затова днешният ден - вторият ден след Рождество – ние наричаме Събор на Пресвета Богородица, т.е. събрание, в което влизали лица, лично близки на Пресвета Дева Мария, на Йосиф Обручник, а също и на Господа Иисуса Христа.

Раждането на Спасителя било от Светия Дух. Това не било обикновено раждане. Но в земния живот на Спасителя важно значение играло Неговото семейство: Неговата Пречиста Майка, Йосиф Обручник, Неговите най-близки родственици - тези, които заобикаляли Младенеца и Отрока Иисус. И затова Църквата, въздавайки особена почит за всичко това, което Господ Бог донесъл в света чрез въплощението на Своя Син, едновременно възпоменава и земния живот на Спасителя, и Неговите близки и роднини. И иначе не би могло и да бъде, защото в Църквата се съединяват Божественото и човешкото, небесното и земното, и в това съединение едното не се умалява от другото.

На Бога е било угодно, и човешката природа, човешкия живот, с неговите радости и скърби да бъде възхитена от Тайната на Света Троица, та този човешки живот да се обожестви. Това било угодно на Господа и по отношение на Неговия възлюблен Син, и след въплощението на Божия Син този Божи замисъл за прославяне на цялото творение, за прославяне на човешката природа станал съвершено очевиден, защото в Христос се съединяват небесното и земното, Божественото и човешкото.

Ето защо християнинът, устремявайки се към горното, устремявайки се към вечното спасение, никога не трябва да осъществява пътя към спасение, обиждайки своите роднини и близки, отказвайки се от добрите семейни отношения и въобще пренебрегвайки човешкото начало. На някои им се струва, че в човешкото начало е грехът. Но грехът не е в самата човешка природа, а в злата човешка воля. И всичко това, което извършва човек за слава Божия, всичко, което е резултат от неговия труд, се благословя от Бога. Това е някаква светиня, посредством която ние служим на Бога. Ето защо човешкото творчество: и най-висшето, и най-незначителното – всичко това е наш дар на Бога, това е жертва, която ние принасяме на Бога.

Ако ние имаме такова разбиране за човешкото битие, такова разбиране за човешката природа, такова разбиране за човешките отношения, то това битие, тази природа и тези отношения ще се изпълнят с Божията благодат - така, щото, по думите на апостола, небесното се съединило с земното и начело на всичко бил Бог, който и всичко изпълня, и всичко държи със Своята сила.

Рождество Христово - тайната на Божественото въплощение – ни учи на много неща, в това число и на угодното на Бога отношение на човека към своя земен живот. Да прославим Господа в душите и телата си, които са Божии, ни призовава апостолът. И днешният ден, подчертавайки родствените и човешките отношения на Спасителя с тези, които Го заобикаляли, още и още веднъж призовава всички нас към благочестив живот, към добри отношения с нашите близки и роднини, към построяване на човешките отношения по Божиите заповеди, та действително да прославяме Бога и в душите, и в телата си. Амин.

Превод: прот. Йоан Карамихалев