ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ПРЕД БОГОЯВЛЕНИЕ

Версия за печат

„Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му” /Мк. 12:3/

Тези думи от Свещеното Писание ни говорят за това как великият Пророк и Кръстител Господен приготвял народа за приемане на Христос Спасителя. Този велик Божи избраник бил определен да приготви пътя на Единородния Син Божи, идващ в света, за да предразположи и приготви хората за приемане на Иисус Христос със своята проповед за покаянието. Той подканял всички идващи при него, в пустинята към разкаяние за греховете и към промяна начина им на живот. И Сам Спасителят, след встъпването в обществено служение на човешкия род, преди всичко се обръщал към хората със слово за покаяние. „Покайте се, - призовавал Той, - и вярвайте в Евангелието” (Мк. 1:15).

Под покаяние, за което проповядвал в пустинята свети Йоан Предтеча и което изисквал от хората Сам Спасителят, се разбира не само временното изповядване на греховете, а покаянието като добродетел, като постоянно разположение, постоянно старание да осъзнаваш своята греховност, да очистваш своето сърце със съкрушение и стремеж към добродетели. Ние трябва да гледаме на покаянието като на наш съществен дълг, който трябва да бъде постоянен и непрекъснат подвиг през целия наш земен живот.

Няма човек, който би могъл да избегне греховете. Такава е участта на падналия човек. За това говори свети апостол Йоан Богослов: „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не в нас” (1 Ин. 1:8). Апостол Павел говори за себе си, че той е „пръв от грешниците” (1 Тим. 1:15) и „окаян” (Рим. 7: 24). Що се отнася до нас, трудно е и да се изкаже колко голямо, колко тежко е бремето на нашите грехове.

Ние грешим всеки ден, всеки час, грешим с мисли, думи и дела. Грехът ни преследва по всички пътища на живота ни, съпътства ни във всички поприща на нашата дейност. Някои от нас безстрашно продължават да се предават на греховете и тънат в тях, което може да ни дове до пълно духовно умъртвяване.

Човек не може да бъде съвършено безгрешен, но той трябва да очиства себе си от извършените от него грехове с искрено покаяние и съкрушение. Ако човек е паднал в някакъв грях, той трябва незабавно да стане от своето падение, т. е. да мобилизира всички духовни сили и и да встъпи с помощта на Божията благодат в борба с греха, а това изисква голям подвиг. И всеки, който иска да се подвизава с добрия подвиг, на когото е скъпо спасението, не може да не счита за свой дълг покаянието като постоянен подвиг.

Ние все още често грешим, защото в нас е твърде силна наклонността към греховете, наследена от нас от прародителите. Наклонността към греховете, взета със всичките й видове, се нарича в словото Божие „ветхия човек”. Ветхият наш човек така силно, така дълбоко се е вкоренил в нас, че сами себе си ние никак не можем да се освободим от него, да го изкореним и умъртвим в себе си. И само нашият Господ Иисус Христос, идвайки на земята, ни е посочил всички начини, дарувал ни е всички сили, посредством които ние бихме могли да се освободим от ветхия човек, да го умъртвим в себе си и да се облечем в новия човек, т. е. да украсим своята душа с вярата, правдата, любовта и другите добродетели. След това борбата с ветхия човек и победата над него станали напълно възможни. И първото оръжие против ветхия човек – това е покаянието. Ако ние пък сме чужди на това спасително тайнство, ако, допускайки грехове, не се разкайваме за тях, ветхият човек все повече и повече ще се утвърждава и развива в нас, овладявайки цялото ни същество, покорявайки на себе си и ума, и сърцето, и волята ни. Тогава спасителното пришествие на Иисус Христос на земята ще остане безплодно за нас. Освен това, ние можем да се лишим от вечното блаженство в Царството на Небесния Отец.

Нашият Господ Иисус Христос в Своето учение съединява дълга на вярата с дълга на покаянието. „Покайте се, - вика Той към нас, - и вярвайте в Евангелието”. За получаване на вечния живот едното покаяние още не е достатъчно за нас, нужна е още вяра в Този, Който Сам в Себе Си има живот и блаженство. Вярата е най-голямата духовна сила, дарувана ни от Господа. Тя ни облича по заслугите на Иисус Христос, съединява ни с Него, оправдава ни, прави ни чада и наследници Божии. Вярата – това е семето и коренът на всички добродетели. Който е придобил истинска и крепка вяра, той благоуспешно възхожда по-високо и по-високо по лествицата на християнските добродетели. Но всички тези плодове произрастват от вярата само тогава, когато я предшества и се съединява с нея покаянието като подвиг на духовния живот. Без покаяние няма в душата ни подходяща почва за вярата. Без него са немислими чудните й за нас действия. Само покаянието, състоящо се в дълбоко осъзнаване на грехове ни, в сърдечно съкрушение за тях и старание да ги избягваме, дава възможност на семената на вярата да се вкоренят в душата ни, да произрастат и благоухаят с добродетели. Ако ние сме чужди на духа на покаянието, греховете се умножават, усилват се в нас и заглушават семената на вярата, както плевелите на нивата заглушават пшеницата.

Така необходим за нас е постоянният подвиг на покаянието. Ние трябва постояно да следим за себе си, за своите мисли, дела и пожелания и всячески да избягваме всичко това, което оскърбява Бога и Го отстранява от нашето сърце. Нашето самолюбие обикновено ни нашепва, че не сме по-лоши от другите хора, и се опитва по различни начини да извини, да оправдае нашите греховни дела. Под влиянието на самолюбието някои хора, ако забелязват в себе си някакви добри разположения, вече считат себе си за благочестиви и добродетелни, макар в душата им да се крият и действат различни похоти и страсти. Поради всички тези причини много християни напълно забравят за подвига на покаянието.

Ние, братя и сестри, следва да помним, че Бог, като присъстващ навсякъде, винаги се намира с нас, взира се в нас, вижда всички наши помисли и дела, че Той някога ще ни съди на Страшния съд, където ще се открият всички наши мисли и дела, за които ние ще трябва да дадем отчет. И, както казва Свещеното Писание, едни ще отидат във вечния живот, а други – във вечната мъка (Мат. 25:46).

Да се постараем, братя и сестри, всячески да избягваме греха, да се борим с него, а ако попаднем под негово влияние, да не се отчайваме, но да побързаме отново да станем от падението и да принесем истинско разкаяние пред свещенослужителите. И това искрено разкаяние ще ни помогне да възстановим в душата си мира, спокойствието и единението с Бога. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев