Коледен сняг

Версия за печат

Снежинките с цвета са на кокичета,
а аз вървя по бялата пъртина
и те разцъфват по носа и по очите ми,
и се топят, като сълзи,
сълзите – баня за душата.

Пред мен светлее празничната хижа,

с лампички примигващи, с дърворезби,

еленови рога и пушещо коминче,

коминче – тялото, което диша топлина.

И ето ме в нощта,

нощта, която ражда - Светлината.

С акорд тържествен

от струните на всички небеса,

с акустиката цяла на вселената,

в хор пеели са ангелите радостно,

Роди се любовта, да – Любовта,

но любовта, която ни спасява

от собствените глупости, от греховете,

които гибелно ни оковават

и роби на врага ни правят.

Любов, любов до смърт,

любов – живот.

Любов

(не гъделичкане на сетивата).

Защо навън съм в тази нощ?

Навън съм, за да се избавя

от чорапчето на Дядо Мраз

и прочие търговски номера.

Подаръкът седи си пред елхата,

но никой не е влизал през комина.

О, радвайте се в тази нощ –

началото на Новия Адам.

Богат ли си? Раздай на нямащия.

(Как иначе ще минеш през иглени уши?)

Ти беден си? Бъди доволен с малко.

(Беден? Как? Роди се Царят,

дарува ни се царство!)

Роди се, как? Виж го –

в пелени, в ясли на добитък,

не на трон от слонова кост,

или във лъвска каляска.

О, Боже, дай ни твърдост

в делата на вярата

и топките лед, вместо сърца,

които тежат в гърдите ни,

нека като сняг завалят

и влизат в носа и в очите ни,

и се топят като сълзи,

сълзите – баня за душата.