ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА ЗАКХЕЯ

Версия за печат

Скъпи братя и сестри! Днес в eвангелското четиво ние с вас чухме разказа за това, как митарят Закхей приел Спасителя в своя дом. Както разказва Евангелието, Спасителят отивал в Йерихон, и по пътя, по който Той трябвало да мине, се оказал Закхей. Закхей бил митар, човек богат, но бил малък на ръст и, за да види Спасителя, му се наложило да се покачи на дърво, защото Христос винаги бил заобиколен от тълпа хора, които Го слушали и Го следвали и за човек не било така просто да Го види без затруднение, още повече човек малък на ръст.

И ето Христос виждайки човека, седящ на дървото, му казва: „Слез, защото днес трябва да бъда у дома ти”. И когато Христос бил вече у дома му, след известно време, Закхей се обръща към Христос с думите: „Господи, половината от имота си ще раздам на бедните, и когото съм ощетил, ще му възвърна четворно”. Т. е. в четири пъти повече, отколкото някога някого е ощетил този човек. Братя и сестри, митарят – това бил най-презираният човек тогава сред иудеите, защото той не само събирал данъци, но данъците се събирали в полза на ненавистната Римска империя и събирачите на данъци се считали за предатели на своя народ, но Закхей бил не просто митар, той бил началник на тези митари, най-старшитя по събиране на данъци, и, както казва Евангелието, той бил богат човек. Вероятно, се е получило така, че от събирането на тези данъци, от измамата на своите съплеменници, от предателството на своя народ, Закхей натрупал значително състояние, и трябва просто да си представим, колко ненавиждан бил той от всички наоколо.

Да се обърнем към нашия днешен живот, ние също често пъти не обичаме богатите хора, когато разберем, че това богатство е неправедно, че хората са натрупали тези пари върху сълзите и мъката на околните. Ето примерно същото това чувствали хората по отношение на Закхей. Вероятно, той нямал приятели, близки хора, само едното парично богатство му служило като душевно утешение. И ето при такъв човек пожелал отиде Христос.

Навярно хората, които били около Него, не че Го осъдили, те просто не разбрали Христос, тя навярно казвали: „Какъв праведник е той, нали той трябва да знае, що за човек е този, при когото иска да отиде, нали това е най-големият грешник, потисник на народа, за когото няма място сред иудеите. Как така, ако ти си Син Божи, ако ти си Спасител на света, защо ще отиваш в дома на този грешник?”. Но Христос вижда сърцето на този човек, влиза при него в дома му, въпреки цялото обкръжение, въпреки всички тези хора, които се съблазнили вече, защото Той видял, че Закхей е готов за покаяние, за изменение на своя живот, и действително, така и станало. И Христос казва такива думи: „Синът човечески дойде не при праведници, но при грешници”. И действително, грешниците се нуждаят от Спасителя, а не тези праведници, които съставлявали фарисейската партия и които Христос така изобличавал.

Братя и сестри, ако ние сега внимателно се вгледаме в себе си, ще видим в своето сърце, че не всеки от нас признава себе си за грешник. В своята собствена душа ние оправдаваме себе си, мислим си, едва ли не, че сме праведници, че, не сме такива като тези, хора, които ни заобикалят. Колко често слушаме за разни убийства, насилия, грабежи, пиянство, наркотици, а ние не сме такива, ние сме по-добри. И само на изповед си спомняме за своите грехове, когато трябва да получим от свещеника благословение за Причастие. Ето само в тези минути ние осъзнаваме себе си като грешници. През целия останал живот, някъде далеко, в дълбината на своята душа, в подсъзнанието си ние считаме себе си за по-добри от тези хора, които ни заобикалят.

Но, братя и сестри, Христос дошъл да спаси не праведници, Той дошъл при грешниците. И само грешният човек, осъзнаващ себе си като действително паднал, действително немощен, само този човек се нуждае от Христос, от Спасителя. Само по себе си названието „Спасител” означава, че Той от нещо или от някого ни спасява. И действително Той ни спасява нас, погиващите в това множество грехове, които ни теглят към дъното, подобно на това, както Петър потъвал във водата и викал към Спасителя: „спаси ме”, макар бездната вече, както изглеждало, го поглъщала.

Ето така и нас ни спасява Господ, хората, които осъзнават себе си като грешни, грешни дотолкова, че бездната на греховете може да ни погълне. Само такива хора, които имат нужда от Спасителя, действително ще викат към Него от дълбините на душата си и ще се опитат да се настроят за покаен живот. А за нас, често пъти, Спасителят е нужен само, за да ни спасява от нашите житейски проблеми и вълнения. Когато ни застигне някаква нужда, ето тогава ние усилено се обръщаме към Него.

Но, братя и сестри, цялото ни богословие се свежда към това, човек да осъзнае себе си такъв, какъвто той е на практика. Целият духовен живот се свежда към това, да се отворят очите на човека и той да погледне непревзето на самия себе си, да види в своята душа множеството грехове и да се опита да се измени, да се покае. Да се измени така, както се изменил този митар Закхей. Да се покае така, както се покаял разбойникът, видял в себе си множество греховни деяния. Също и ние. Да не мислим, че сме по-добри от всички, по-добри от някого, само, защото наричаме себе си християни. А да бъдем Христови ученици, гледащи честно на самите себе си и опитващи се да се изменим. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев