ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! С богослужението в този ден Църквата встъпва в подготовителните седмици за Великия пост. Днешната неделя на езика на църковния Устав се нарича Неделя на митаря и фарисея.

Ние току-що чухме Евангелието от Лука, в което се излага добре известната притча за митаря и фарисея. Двама човека дошли в храма: митар, събирач на данъци, човек грешен, както сега биха казали, корумпиран, човек, който бил ненавиждан от съплеменниците си поради неговата длъжност; и фарисей, представител на религиозно-политическа партия, която обединявала хора, ревнители на благочестието. И фарисеят, обръщайки се към Бога, Му поблагодарил за това, че той не е такъв, като всички останали хора, т. е. не такъв, като тези, които не принадлежали към неговата партия. Нещо повече, фарисеят започнал да изброява своите достойнства: че той и се моли, и пости; и благодарил на Господа за това, че той не е такъв, като митаря, който стоял редом с него.

А митарят, не смеейки да погледне към небето, биейки се в гърдите, се обръщал към Господа, казвайки: „Боже, бъди милостив към мене, грешника” (Лк. 18:13). И притчата завършва с думите, че всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а този, който унижава себе си, ще бъде въздигнат (Лк. 18:14). Обръщайки се към учениците Си, Господ казва, че митарят излязъл от храма оправдан повече, отколкото фарисея.

Тази забележителна притча ни помага да разберем, какво е добро пред Бога в сферата на нашия вътрешен, съкровен духовен живот. За Бога е безразлично, на какви политически партии симпазираме. На Бога е безразлично, за колко праведни се смятаме, защото Божият съд - това не е човешки съд и оценката на Бога за нашия живот - това не е нашата собствена оценка. Външното благочестие на фарисея, към което той скрупульозно се придържал, считайки себе си за човек, достоен за Божието снизхождение, се оказало погрешно. Господ погледнал благосклонно на митаря, човек несъмнено по-грешен, отколкото фарисея, неблагочестив и, както вече бе казано, корумпиран; при това той работел за чуждоземните окупатори, събирайки данъци от своя народ – какво по-лошо. Господ ненапразно избира образа на митаря, нали това е притча, а не повествование за реален факт.

Господ избира образа на митаря като пример за паднал човек. За такъв днес бихме казали: голям грешник, а, може би, даже престъпник. Но във вътрешния живот на този паднал, греховен човек, който застанал пред Божието лице в храма, станало нещо, което го възвисило над благочестивите и добри съграждани. От съзнанието за своята греховност в неговата душа става преврат. Той се прониква от най-дълбоко смирение, без да е в състояние да вдигне очи към небето. И този вътрешен преврат, това осъзнаване на своята греховност, този стремеж към Бога бил толкова скъпоценен, че отличил в Божиите очи този грешен човек от стоящия редом с него „праведник”, както фарисеят сам се наричал.

Неслучайно подготовителните недели за Великия пост започват с тази неделя, с четенето на тази притча. Ние трябва да разберем, какво е най-главното в нашия духовен живот. Струва ни се, че е важно да достигнеш някаква определена висота, някакво определено положение, дали външно положение в обществото, в семейството, висок сан или звание. Мнозина свързват с успеха интелектуалното развитие, получаването на добро образование. Мнозина считат, че заедно с тях идва и културата, а, значи, някакво ниво на нравственност. Но за Бога не е важно статическото положение на личността, която е удовлетворена от своето вътрешно състояние, на Бога са нужни динамика, развитие, усъвършенстване. И ако тази динамика започва от бездната на падението, толкова по-скъпоценно е такова движение на човешката душа.

Как не съвпада всичко това с нашите човешки оценки! Как бихме погледнали ние на разбойника, който би се молил заедно с нас, ако знаехме точно, че той е разбойник, престъпник, безнравствен човек. Може би, не бихме го осъдили, както го осъдил фарисеят, но не бихме дошли близко до него, не бихме му подали ръка. А някой би казал: „Ето, и в храма е дошъл; храмът не е за такива”. И, навярно, вътрешно бихме осъдили човека, както нерядко осъждаме малоцърковните хора, които идват в храма, не знаейки как да се държат.

Никой не знае, на никого не е дадено да знае, какво става в дълбината на човешката душа. Затова първата заповед, която ние научаваме от днешното четиво, това е заповедта „не осъждай, не съди другите, мисли за това, което става вътре в тебе”. И втората заповед: „движи се към Бога, не стой на място, подлагай своя вътрешен живот на старателен вътрешен анализ, на самосъд, разкайвайки се за своите грехове, върви към Бога. И нека никакво, даже най-страшното, падение да не погубва в душата ти твоята надежда на Божието милосърдие”.

Всеки от нас трябва да премине през този път на самоунижение, на мъжествен съд над себе си, на трезва оценка на своето духовно и нравствено състояние, та, подобно на евангелския митар, да каже дивните думи: „Боже, бъди милостив към мене, грешника”. И да вярваме, че тези думи, станали дела, са способни да преобразят нашия живот според Божия закон. Амин.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев