СЛОВО В НЕДЕЛЯ НА БЛУДНИЯ СИН

Версия за печат

Всечестни отци, братя и сестри! Поздравявам всички вас с неделния ден – с деня, който открива още една подготовителна седмица към великото поприще на светата Четиридесетница. Тази неделя Църквата нарича неделя на блудния син, защото, както вие знаете, именно днес се чете притчата от Евангелието от Лука за завръщането на блудния син в бащиния дом (Лк. 15:11-32).

Думата „блуд”, с която се обозначава грехът на плътската нечистота, грехът, разрушаващ целомъдрието на човека, в славянския език означава „заблуждение”; оттук и „блуждая”, т. е. лутам се, заблуждавам се. „Блуд” и „заблуждение” – това са думи от един корен. В резултат на заблуда, на загуба на житейски ориентири, на разрушаването на системата от нравствени ценности човек започва да се отнася пренебрежително към своето тяло и, встъпвайки в нечисти отношения с другите, нанася на своето тяло вреда.

В днешното, отдалечено от вярата в Бога, обществено съзнание се е утвърдило мнението, че този грях не нанася никаква вреда на човешкото тяло – с някои изключения, за които всички добре знаят. Това не е вярно. Вреда на човешкото тяло нанася не само физическата болест – вреда на човешкото тяло нанася докосването до него на тъмната сила. А чрез блуда именно тъмната и зла сила се докосва до човека, защото човешкото тяло е призвано да бъде храм, вместилище на Светия Дух (вж. 1 Кор. 6:19). И колко удивително точно и силно е казано за всичко това в посланието на апостол Павел до Коринтяни, което чухме днес! Човек наврежда на себе си с блудната страст и, в края на краищата, става неспособен да влезе в Царството Божие, затова и апостолът казва: „блудници … няма да наследят Царството Божие” (1 Кор. 6:9-10).

Какво тогава означава в светлината на тези страшни думи удивителната притча за блудния син, който, получил наследство от баща си, отишъл в далечна страна и там разпилял с блудници всичко, което му било дадено? И защо баща му не го прогонил, когато той, вече умирайки от глад, решил да се върне в бащиния дом? Нали това е така естествено, така по човешки разбираемо: предал баща си, предал семейството, предал роднини и близки, взел парите, тръгнал, разпилял всичко в блуд - така, може би, такъв човек трябва да бъде сурово наказан или въобще лишен от общение? А бащата приема блудния син, облича го в най-хубавите дрехи и поставя на ръката му пръстен, и разкървавените му боси нозе биват умити с вода и обути в обувки, и се заколва угоеното теле, та радостта от завръщането на блудния син да бъде споделена от другите... Напълно очевидно е, че бащата, приемащ блудния син, - това е Сам Бог.

Днес в нашия „прелюбодеен и грешен” род грехът блуд е разпространен дотолкова, че поразява почти всеки човек, и у мнозина може да възникне отчаяние, нали „блудници… няма да наследят Царството Божие” (1 Кор. 6:9-10). Но днешната притча ни помага да разберем тези думи на апостол Павел. Няма такъв грях, освен хулата към Светия Дух, който Бог не би простил (вж. Мат. 12:31), ако човек искрено се разкайва за този грях. А какво значи разкаяние? Разкаянието означава осъзнаване на своята неправда, на своето заблуждение. И ако човек разбира, че извършва грях, че това действително разрушава неговата душа, че това затваря пред него дверите на Царството Небесно, ако той идва при Бога и, подобно на блудния син, със сълзи моли да отворят за него вратата на родителския дом, - тогава Господ прощава на съгрешилия.

Но, за съжаление, абсолютното мнозинство от хората всячески се опитва да оправдае този грях, да го представи не като грях, а като един от моделите на поведение на съвременния човек; а обезбожената масова псевдокултура поддържа този страшен мит и го разпространява, отравяйки съзнанието, най-напред на младите хора. Ние знаем, че мнозина днес отправят хула и към Църквата – само, защото тя не престава да нарича греха грях, подлагайки се на оскърбления и в нашето, уж свободно и благополучно време.

Много е важно, човек, извървял пътеката на греха, да се окаже способен да принесе покаяние. Първата крачка на този път е отказът от всякакво оправдание на самия себе си. Макар, може би, външните обстоятелства и вътрешните чувства да предразполагат  човека към извършване на греха, той не трябва да оправдава греха при никакви обстоятелства. Даже ако той не може да скъса с този грях, ако той не може внезапно да измени своя живот, той трябва да помни, че грехът е грях. Грехът разрушава, мистически разрушава душата и тялото на човека.

Ние си припомняме притчата за блудния син в преддверието на Великия пост - особено време в живота на всеки човек. Постът ни се дава, за да преосмислим всичко, да се помолим, да оценим своя живот, своите постъпки, своите мисли, да ги подложим на безпристрастен съд – на вътрешния съд на гласа на своята съвест, и да се помолим на Господа за опрощение на своите грехове и за избавление от греховния плен. И нека за всеки от нас притчата за блудния син да стане голям източник на надежда за това, че Бог ще ни прости, ще ни изцели от греховете - и настоящи, и минали, ще ни помогне да намерим мир и житейска радост в общение с Него в дома на Отца. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев