СЛОВО НА ПРАЗНИКА ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ

Версия за печат

Досточтими отци, скъпи братя и сестри! Сърдечно приветствам и поздравявам всички вас с този радостен светъл пролетен празник - Вход Господен в Йерусалим. Вие вече чухте в днешното четиво от посланието до Филипяни на свети апостол Павел забележителните думи: „Радвайте се винаги..., и пак ще кажа: радвайте се” (вж. Филип. 4:4). Защо именно тези думи предлага Църквата в деня на възпоменаването на входа Господен в Йерусалим? Защото народът се радвал: хората викали „осанна”, постилали по пътя своите дрехи, отрязвали клони от дърветата и ги хвърляли под нозете на Спасителя, приветствайки Го като победител на смъртта, защото всички били чули, че Той със Своята сила възкресил четиридневния Лазар…

За каква радост ни говори апостолът? Предлага да се радваме така, както се радвали жителите на Йерусалим? Съвсем не, защото някои жители на Йерусалим били наплашени от чудото на възкресението на Лазар, други били удивени и видели в Този, Който извършил това чудо, велик, с нищо несравним Човек; затова и се радвали, че Този Човек идва в столицата, нали Той със Своята сила ще им помогне, ще им реши проблемите - от най-големите, такива като освобождаването от римляните, до най-малките, с които всеки се е сблъсквал в своя живот.

Радвали сe, веселили сe, но нали радостта и веселието могат да бъдат различни. И ние знаем, че тази радост и това веселие, които царяли сред жителите на Йерусалим, след няколко дни се сменили с викове „Разпни Го!”. Този, на Когото хората се надявали, че ще ги освободи от римляните, че ще помогне на всеки в неговия живот, се оказал след ареста толкова слаб, измъчен, пребит, оплюван... Че какво може този нещастник да направи за тях? За какво освобождаване от римляните може да става дума, ако даже в своя ежедневен живот никой не може да се опре на този слаб, измъчен, поруган, осмян и осъден на позорно разпятие Човек? И ето минала радостта, минало и веселието...

В нашия живот мнозина също така считат, че веселието е синоним на радост и че колкото повече веселие има, толкова животът е по-щастлив. Но нали ние добре знаем, колко бързо смехът се сменя от сълзи, колко веселия завършват с лош махмурлук - не само в прекия, но и в преносния смисъл на тази дума. И ето, на мястото на радостта и веселието идват скръб, пустота, неудовлетвореност - едното сменя другото. Между впрочем, нашите съвременници добре са почувствали, че след смеха, веселието, радостта много често настъпва скверно състояние на душата. Затова хората се привързват към постоянен източник на веселие като към някакъв допинг, за да съкратят времето на скърбите, а то не се съкращава…

Достатъчно е само да погледнем телевизионните програми. Е, кога такъв процент от тези предавания е бил посветен на веселието? Впечатлението е такова, че хората с нищо друго не се занимават, както само с това – да се веселят. Тази потребност за веселие свидетелства за нещо тежко и опасно, което става в душите ни. Човек, който има вътрешна радост, не се нуждае постоянно от външно веселие. Тези думи не следва да се разбират в този смисъл, че въобще не е нужно никакво човешко веселие. Нали винаги е имало - и празници, както светски, така и църковни, и добри приятелски трапези... Но ако човек постоянно се нуждае от някакви поводи за веселие, това свидетелства за духовна пустота и вътрешни скърби, и страдания.

Ето защо ние днес четем посланието на апостол Павел до Филипяни, където той казва: „радвайте се; и винаги се радвайте”. Но радвайте се не така, както се радвали в древност жителите на Йерусалим, посрещащи Господа; радвайте се не така, както ние днес се радваме и веселим, прилепнали към телевизионните екрани. А как тогава да се радваме? В същото послание апостолът казва: „Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса” (вж. Филип. 4:7).

Христос е източник на радост. Той е източник на истинско веселие, преминаващо във вечния живот и без Христос такъв източник не съществува. Ето защо апостолът казва: „винаги се радвайте”; защото, ако вие живеете с Христос, ако Христовият мир става ваш мир, във вашия живот ще дойде радостта като най-голяма ценност, като показател на богат, силен и независим от външните обстоятелства вътрешен духовен живот на човека.

А мирът Христов – това са нашите убеждения (именно затова апостолът говори за мислите) и състоянието на душата (затова апостолът говори за сърцето). Тук може още да се добави волята на човека, ориентирана към добри дела. Неслучайно, размишлявайки за днешния празник, преподобни Андрей Критски така забележително е казал: „Вместо тези дървени клонки връчи на Господа своите добродетели”. Не трябва да размахваме клонки, не трябва да се стремим към изразяването на външна, повърхностна, бързопреходна радост. Ти Му връчи своите добри дела, ти открий пред Него своето сърце, ти открий пред Него своя разум и тогава Христовият мир, който превишава целия свят, ще запази и сърцата, и мислите ни в Иисуса Христа, нашия Господ.

Днешната радост в навечерието на възпоменаването на страданията на Спасителя ни помага да разберем непреходните източници на истинска човешка радост, а значи на истинското човешко щастие, защото там, където има непреходна радост, там е и щастието, там е и блаженството, там е и Царството Божие.

Нека думите на апостола, казани днес с такава сила, да не излязат от нашата памет и да ни помагат да разберем пряката връзка между радостта и щастието и Христовия мир, който принадлежи и на сърцето, и на ума ни. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев