СЛОВО НА ВЕЛИКА СРЯДА

Версия за печат

Ние достигнахме преполовението на Страстната седмица и от днешната вечер встъпваме в най-тържествените и велики дни на годината – възпоменанието на страданията, смъртта и Възкресението на Господа.

Срядата е посветена, както вие знаете, на възпоменанието за това как блудницата в дома на Симон прокажения след трапезата изляла върху Спасителя драгоценно миро (вж. Мат. 26:6-16). И Иуда, бидейки човек сребролюбив, възнегодувал и попитал Господа: „защо е това прахосване? Нали можеше това драгоценно миро да се продаде и парите да се раздадат на бедните”.

Прозирайки, че Иуда не за бедните се грижи, а неговата алчност не му дава покой, Господ казва: „Бедните винаги имате при себе си, а Мене - не. А жената Ме приготви за погребение, и където и да бъде проповядвано Евангелието, навсякъде ще бъде разправяно за това, което тя направи”. Иуда не могъл да преживее това. Именно действието на тази жена било последната капка, препълнила чашата на неговата несъвместимост с Христос и учениците. Той отива и, попитал първосвещениците колко ще му дадат за предателството, се съгласява да предаде Спасителя.

Ето блудницата и Иуда - два начина на мислене, два начина на живот. От една страна, Иуда е апостол, приближен до Спасителя, един от дванадесетте. А каква е тази паднала жена, която презирали, отхвърляли, използвали? Нещастно същество, без права, без личен живот, без всякакво бъдеще, грешница. И в сърцето на тази грешна жена става нещо, някакъв удивителен преврат. Пред лицето на Божествената святост, която била явена в Христос, тя осъзнава цялата греховност на своя живот. Всички тези пари, които тя е натрупала, навярно, в продължение на целия свой неправеден живот, тя прахосва, за да купи скъпоценно миро - особена благоуханна течност, която възливали на главите на царете, когато ги коронясвали. Това била действително най-скъпоценна течност, която струвала огромни пари. Блудницата отдава всичко – всичко, което имала. Чрез тези пари тя отдава на Бога целия свой грешен живот. И Господь приeма тази жертва. А приближеният до Спасителя Иуда, който бил редом с Него през цялото време, ял, пил от една чаша, от една маса - този човек отива и продава Спасителя, продава Го за пари.

Тук ние действително се сблъскваме с два свята, с два начина на живот, с два светогледа. От една страна, съвършено очевиден е стремежът да пожертваш, да отдадеш самия себе си на Бога. Жената отдава всичко, което имала, тя проявява жертвеност. Ние, православните християни, трябва да помним, че жертвеността е едно от най-главните религиозни понятия. В материалистическия свят жертвеността е необяснима. „Защо трябва аз да жертвам нещо от себе си за другия? Ние всички живеем един път, нашата задача е да поживеем колко е възможно по-добре, по-богато, по-весело. Защо да отдавам нещо на другия? А какво ще получа в замяна?” На тези въпроси безбожният, нерелигиозен възглед за света и за човека не дава отговори – тези отговори липсват. Дали защото така стремително изчезва жертвеността от нашия живот, все по-дълбоко прониква безбожието - и не само институционалното, както е било в съветските времена, а битовото безбожие? Даже наричайки себе си православни, ние живеем така, като че ли няма Бог, и в нашия живот господстват цели и ценности, които никак не са свързани с жертвеността.

Жертвеността е свързана с религиозния начин на живот. Ако човек е религиозен не по формални признаци, не по тези признаци, по каквито Иуда е бил близък до Спасителя, той лесно ще върви към постъпки, свързани с жертвеност. А eто другият начин на живот, нерелигиозният – това е този начин на живот, към който бил привързан Иуда, макар формално да бил приближен на Спасителя. Това е животът без Бога. „Защо да отдаваме пари? Трябва да ги получаваме, да ги взимаме. В името на какво е нужно да се отдават тези огромни средства?” Иуда представлявал безбожният свят, където човек е в центъра и всичко е само за него.

Днешният ден сякаш въвежда в съприкосновение тези два свята – светът на вярата, който представлявала тази нещастна жена, и безбожният свят, предателският, себелюбивият, егоистичният, който представлявал Иуда. Църквата прославява тази нещастна жена. Ние говорим за нея в проповеди, спомняме си за нея, макар да не знаем нейното име. Тя прославена в историята и, разбира се, тя е днес с Бога. Но Иуда със сигурност не е с Бога.

Ето такива два пътя днес лежат пред всеки от нас. Избираме ли ние живота с Бога, който е свързан винаги с готовността да пожертваме, да отдадем на ближния това, което е скъпо за нас; или избираме живота без Бога, където всичко е насочено към това – да имаме ние, самите и, по-често от всичко, за сметка на другите хора? Със своята принадлежност към Църквата ние избираме този религиозен начин на живот. И колко е важно: никакви изкушения, никакви съблазни, никакви внушения, никакви стереотипи на поведение и мислене да не разрушават нашата решимост да бъде заедно с Господа и да живеем така, както Той е заповядал, и, когато е нужно, да отдаваме себе си на другия, никога за нищо не съжалявайки, помнейки, че, когато ние отдаваме на другия човек, ние отдаваме не нанего, а на Бога. А Бог никога не ние длъжник – само ние сме Му в дълг. И колкото повече отдаваме, толкова повече получаваме.

Църквата днес трябва са дава пример за този религиозен начин на живот. Църквата трябва да дава пример за жертвеност, готовност да раздели с хората техните скърби. Ето защо днес това, което наричаме социално служение на Църквата, а по-просто казано – служение на доброто, служение на ближния – ние трябва отново да го поставим в центъра на нашето църковно битие.

Ние избираме пътя на тази жена, която изляла върху Спасителя светото миро и получила опрощение на греховете. Да даде Бог, и на нас, според нашите скромни жертви, според нашите молитви и чрез нашето покаяние, Господ да ни прости нашите грехове - не да ни прослави, както прославил тази жена, а просто да ни прости греховете и да даде покой на душите ни. Амин.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев