Последните дни от земния живот на Спасителя; християнската надежда и Христовото изкупително дело

Автор:

Олга ДАРМАНЧЕВА

"Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай“ (Йн 13:1). Иисус Христос знае часът на Своите страдания. Евреите многократно искат да Го убият, но Той остава жив, защото: „часът Му още не бе дошъл“ (Йн 7:30). И така, часът на смъртта приближава: „Ето възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне“ (Мр 10: 33-34). Но учениците на Иисус Христос „...нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното“ (Лк 18:34). Спасителят знае силата на тези предсказания: „С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това!“ (Лк 12: 50).

След възкресението на Лазар Иисус Христос тържествено влиза в Иерусалим: „И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: Осанна, благословен Идещият в име Господне! Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осанна във висините!“ (Мр 11: 9-10). Иисус Христос знае цената на възторга и възклицанията на народа: „И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти“ (Лк 19: 41-42).

От този момент (тържественото влизане в Иерусалим) до Кръстните страдания на Спасителя, душата Му е преизпълнена със скръб.

На Велики Четвъртък: „И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. А те Му рекоха: де искаш да приготвим? Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе, и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата“ (Лк 22: 7-13). Но, преди да пристъпи към пасхалните обреди, Иисус Христос умива нозете на учениците Си, включително и на Юда. Пристъпвайки към извършването на старозаветната Пасха, Спасителят казва на ученицити Си: „От сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам, понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие (Лк 22: 15-16). А след като извършва обредите на старозаветната Пасха: „...взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива“ (Лк 22: 19-20). Така Господ Иисус Христос установява тайнството Евхаристия.

Същността на съдържанието на Тайната Вечеря се състои в това, че Бог Отец изпраща Сина Си на земята за спасението на света; за славата на Отца; Също така Бог Отец обещава да изпрати Духа Утешителя в сърцата на Христовите ученици; след като Иисус Христос изпълни волята на Бог Отец. Така и учениците Му трябва да се научат да подчиняват волята си на волята на Бог Отец; Иисус Христос ги учи да обичат Бога; да се обичат един друг със саможертвената любов.

Цялата Тайна Вечеря, не само по своето съдържание, но и по начина по който се изразява Спасителят говори за това, че Той е преизпълнен от дълбока скръб: „Ето, настъпва час, и наистина вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите... Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Йн 16: 32-33). Учениците на Спасителя също са наскърбени, те осъзнават, че нещо страшно ще стане с техния Господ: „Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пък ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме“ (Йн 16: 22).

„След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля... И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти... Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля... И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи“ (Мт 26: 36, 39, 42 и 44). По такъв начин Иисус Христос отдава Себе Си на волята на Своя Небесен Отец. С това и завършва Гетсиманският подвиг на Въплътилото се Слово.

Този подвиг е велик с това, че новият Адам свободно, чисто по човешки, отклонява изкушенията на плътта и напълно се подчинява на волята на Отца, откривайки на първия Адам и на всички, които вярват в Сина Божи, Небесното Царство.

А „След това дохожда при учениците Си и им казва... Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници; ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава“ (Мт 26: 45-46).

След това идват: залавянето, съдът, издевателствата, поруганията и Кръстната смърт. „Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие... и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница; и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски! И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата. И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие“ ( Мт 27: 26; 28-31).

По нататък в Св. Писание научаваме: „И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него“ (Лк 23: 27). „И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лк 23: 33-34), т. е. Иисус Христос се моли за тези, които Го разпъват (за враговете си). И така пред очите на целият свят се изпълнява пророчеството на Моисей: „Животът ти ще виси пред тебе, ще трепереш денем и нощем и няма да бъдеш уверен за живота си“ (Вз 28: 66).

От нравствената гледна точка, изкупителното дело на Богочовека Иисус Христос се явява като отстраняване на противоречието в битието чрез възстановяване на естествения ред на ценностите в живота – подчинение на Твореца и господството над творението, или възстановяване на формалната свобода на човека и подтикване на човека за самоопределение към доброто.

Изкупителното дело на Спасителя е само обективната страна на спасението, защото е дело и заслуга на Бога и без всякакво участие и заслуга на човека.

За спасението на човека от греха е необходимо и личното участие на човека, това е субективната страна на Изкупителното дела на Иисус Христос. И това участие се състои във вярата, чрез нея се усвояват плодовете на изкупителното дело, в осъществяването на Христовото учение в живота и мистичното общение със Спасителя.

Изкуплението означава: възстановяването на Божия образ у човка; възвръщането на любовта към Бога и към хората; освобождаването от греха и победата над греха; победата над смъртта.

Нашето спасение е действително, защото Христовата саможертва обхваща всички хора, цялото човечество и се простира през всички времена, до свършека на света.

Всеки човек създава лични отношения с Бога и по свои пътища е устремен към съвършенство. Човекът се удостоява със спасение поради отношението си към Спасителя и към ближните, също и поради личното освещаване от Светия Дух. Извършеното от Иисус Христос изкупление прави възможно спасението, само когато християнинът го усвоява с вяра и благодатна обнова, чрез светите тайнства и делата на любовта.

Иисус Христос претърпява кръстните страдания по волята на Бог Отец; доброволно; за наши грехове и заслужава за нас вечните блага.

Св. ап. Павел описва нравствения и духовния живот на изкупения човек по следния начин: „Но сега като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква“ (Рм 7:6). „Понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии“ (Рм 8:14). „Аз казвам: живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта“ (Гл 5:16). „Ако се водите по дух, вие не сте под закон“ (Гл 5:18).

Тия текстова говорят за това, че християнинът живее динамичен и творчески живот; че човекът познава действията на Духа в този свят, и се ръководи в живота си според тях. В същност животът на новия човек е свързан с непосредствено призвание и с обръщането му. Духът е извор на новата нравственост и залог за нов живот във вечността.

Св. Писание нарича Иисус Христос „наша надежда“ (1Тим 1:1) и „упованието на славата“ (Кл 1:27).

В Него (Иисус Христос), ние вярващи намираме изпълнението на всички Божии обещания. Чрез изкупителната смърт на Богочовека ние получаваме опрощение на греховете; освещение и възстановяване на богосиновството; прославяне и наследяване на Царството Божие; оправдание чрез вярата под действието на Божията благодат.

Както се вижда, изкупителното дело на Богочовека е тясно свързано с предмета на християнската надежда, който е вечното спасение, вечното блаженство, живота в бъдещия век.

„Нашето спасение е в надежда“ (Рм 8:24). . Но надеждата е истинска, само когато се отнася до бъдещето. Св. ап. Павел пише: „Надежда за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда? Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме“ (Рм 8: 24-25). Става ясно, че същността на християнската надежда се състои в твърда увереност в бъдещото вечно тържество на доброто и на живота.

Съдържанието на християнската надежда - спасение и блаженство - ни се дава от Бога не по нашите заслуги, а поради безпределната Божия любов към нас.

Християнската надежда ни се дарява като „залог на Духа в сърцата ни“ (2К 1:22), предимно чрез тайнствата миропомазване и причащение.

Има разлика между надеждата на Закона и надеждата на Евангелието. В Стария Завет вярващите в Бога се надяват, че ще наследят Земята, а в Новия Завет вярващите се надяват че ще наследят Небето.

Християнската надежда отправя към вярващите следните нравствени изисквания: искрено и чисто сърце; вяра; любов; добри дела и учтиви, вежливи, отзивчиви отношения към ближните (Срв. Евр 10: 19-24).

Християнската надежда има следните свойства: тя е истинна, защото трябва да бъде съобразена с Божията воля; разумна; жива и дейна; тя трябва да бъде придружена с благоговение и чистота на сърцето.

Плодовете на християнската надежда са: смиреномъдрието – християнинът знае, че всичко, което постига в този живот, получава не по лични заслуги, а поради безпределната Божия любов; търпение и мъжество; преданост на Божията воля; спокойствието в Бога и приемането на положението си в света, защото истинският християнин знае, че всичко в живота му става по Божий промисъл.

Християнската надежда в Бога е необходимата длъжност на християнина, защото Сам Бог ни внушава надежда в Себе Си чрез обещанията Си; Иисус Христос ни внушава надежда чрез учението Си; тя е необходима за общуването с Бога; самата ни вяра в Бога изисква надежда, тъй като същността на вярата ни е вяра във въплъщението на Иисус Христос, в изкупителното дело на Иисус Христос, в спасението, в живота в бъдещия век.

В личността на Иисус Христос ние намираме изпълнението на всички Божии обещания: изкуплението на греховете; духовното прераждане; блага; наградите в бъдещия живот; възкресението на мъртвите.

Най-големите врагове на християнската надежда са смъртта и тлението. Ние християните вярваме във възкресението, което се основава върху факта за Христовото възкресение. „Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък“ (1К15:20). Суетна е вярата на този, който не вярва, че Христос възкръсна. „Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си“ (1К 6:14).

За тясната връзка между Христовото Възкресение и християнската надежда свидетелства и св. ап. Петър: „Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда, за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас, които с Божия сила чрез вярата сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време“ (1Пт 1: 3-5)

Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе, и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата“ (Лука. 22: 7-13). Но, преди да пристъпи към пасхалните обреди, Иисус Христос умива нозете на учениците Си, включително и на Юда. Пристъпвайки към извършването на старозаветната Пасха, Спасителят казва на ученицити Си: „От сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам, понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие (Лука. 22: 15-16). А след като извършва обредите на старозаветната Пасха: „...взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива“ (Лука. 22: 19-20). Така Господ Иисус Христос установява тайнството Евхаристия.

Цялата Тайна Вечеря, не само по своето съдържание, но и по начина по който се изразява Спасителят говори за това, че Той е преизпълнен от дълбока скръб: „Ето, настъпва час, и наистина вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите... Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16: 32-33). Учениците на Спасителя също са наскърбени, те осъзнават, че нещо страшно ще стане с техния Господ: „Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пък ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме“ (Йоан. 16: 22).

„След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля... И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти... Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля... И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи“ (Мат. 26: 36, 39, 42 и 44). По такъв начин Иисус Христос отдава Себе Си на волята на Своя Небесен Отец. С това и завършва Гетсиманският подвиг на Въплътилото се Слово.

След това идват: залавянето, съдът, издевателствата, поруганията и Кръстната смърт. „Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие... и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница; и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски! И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата. И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие“ ( Мат. 27: 26; 28-31). 
 По нататък в Св. Писание научаваме: „И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него“ (Лука. 23: 27). „И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лука. 23: 33-34), т. е. Иисус Христос се моли за тези, които Го разпъват (за враговете си). И така пред очите на целият свят се изпълнява пророчеството на Моисей: „Животът ти ще виси пред тебе, ще трепереш денем и нощем и няма да бъдеш уверен за живота си“ (Второз. 28: 66).
 От нравствената гледна точка, изкупителното дело на Богочовека Иисус Христос се явява като отстраняване на противоречието в битието чрез възстановяване на естествения ред на ценностите в живота – подчинение на Твореца и господството над творението, или възстановяване на формалната свобода на човека и подтикване на човека за самоопределение към доброто.
 Изкупителното дело на Спасителя е само обективната страна на спасението, защото е дело и заслуга на Бога и без всякакво участие и заслуга на човека. 
 За спасението на човека от греха е необходимо и личното участие на човека, това е субективната страна на Изкупителното дела на Иисус Христос. И това участие се състои във вярата, чрез нея се усвояват плодовете на изкупителното дело, в осъществяването на Христовото учение в живота и мистичното общение със Спасителя. 
 Изкуплението означава: възстановяването на Божия образ у човка; възвръщането на любовта към Бога и към хората; освобождаването от греха и победата над греха; победата над смъртта.
 Нашето спасение е действително, защото Христовата саможертва обхваща всички хора, цялото човечество и се простира през всички времена, до свършека на света.
 Всеки човек създава лични отношения с Бога и по свои пътища е устремен към съвършенство. Човекът се удостоява със спасение поради отношението си към Спасителя и към ближните, също и поради личното освещаване от Светия Дух. Извършеното от Иисус Христос изкупление прави възможно спасението, само когато християнинът го усвоява с вяра и благодатна обнова, чрез светите тайнства и делата на любовта. 
 Иисус Христос претърпява кръстните страдания по волята на Бог Отец; доброволно; за наши грехове и заслужава за нас вечните блага.
 Св. ап. Павел описва нравствения и духовния живот на изкупения човек по следния начин: „Но сега като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква“ (Рим. 7:6). „Понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии“ (Рим. 8:14). „Аз казвам: живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта“ (Гал. 5:16). „Ако се водите по дух, вие не сте под закон“ (Гал. 5:18). 
 Тия текстова говорят за това, че християнинът живее динамичен и творчески живот; че човекът познава действията на Духа в този свят, и се ръководи в живота си според тях. В същност животът на новия човек е свързан с непосредствено призвание и с обръщането му. Духът е извор на новата нравственост и залог за нов живот във вечността.
 Св. Писание нарича Иисус Христос „наша надежда“ (1Тим. 1:1) и „упованието на славата“ (Кол. 1:27).
 В Него (Иисус Христос), ние вярващи намираме изпълнението на всички Божии обещания. Чрез изкупителната смърт на Богочовека ние получаваме опрощение на греховете; освещение и възстановяване на богосиновството; прославяне и наследяване на Царството Божие; оправдание чрез вярата под действието на Божията благодат. 
 Както се вижда, изкупителното дело на Богочовека е тясно свързано с предмета на християнската надежда, който е вечното спасение, вечното блаженство, живота в бъдещия век. 
 „Нашето спасение е в надежда“ (Рим. 8:24). . Но надеждата е истинска, само когато се отнася до бъдещето. Св. ап. Павел пише: „Надежда за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда? Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме“ (Рим. 8: 24-25). Става ясно, че същността на християнската надежда се състои в твърда увереност в бъдещото вечно тържество на доброто и на живота. 
 Съдържанието на християнската надежда - спасение и блаженство - ни се дава от Бога не по нашите заслуги, а поради безпределната Божия любов към нас.
 Християнската надежда ни се дарява като „залог на Духа в сърцата ни“ (2Кор. 1:22), предимно чрез тайнствата миропомазване и причащение.
 Има разлика между надеждата на Закона и надеждата на Евангелието. В Стария Завет вярващите в Бога се надяват, че ще наследят Земята, а в Новия Завет вярващите се надяват че ще наследят Небето.
 Християнската надежда отправя към вярващите следните нравствени изисквания: искрено и чисто сърце; вяра; любов; добри дела и учтиви, вежливи, отзивчиви отношения към ближните (Срв. Евр. 10: 19-24).
 Християнската надежда има следните свойства: тя е истинна, защото трябва да бъде съобразена с Божията воля; разумна; жива и дейна; тя трябва да бъде придружена с благоговение и чистота на сърцето.
 Плодовете на християнската надежда са: смиреномъдрието – християнинът знае, че всичко, което постига в този живот, получава не по лични заслуги, а поради безпределната Божия любов; търпение и мъжество; преданост на Божията воля; спокойствието в Бога и приемането на положението си в света, защото истинският християнин знае, че всичко в живота му става по Божий промисъл. 
 Християнската надежда в Бога е необходимата длъжност на християнина, защото Сам Бог ни внушава надежда в Себе Си чрез обещанията Си; Иисус Христос ни внушава надежда чрез учението Си; тя е необходима за общуването с Бога; самата ни вяра в Бога изисква надежда, тъй като същността на вярата ни е вяра във въплъщението на Иисус Христос, в изкупителното дело на Иисус Христос, в спасението, в живота в бъдещия век.
 В личността на Иисус Христос ние намираме изпълнението на всички Божии обещания: изкуплението на греховете; духовното прераждане; блага; наградите в бъдещия живот; възкресението на мъртвите.
 Най-големите врагове на християнската надежда са смъртта и тлението. Ние християните вярваме във възкресението, което се основава върху факта за Христовото възкресение. „Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък“ (1Кор. 15:20). Суетна е вярата на този, който не вярва, че Христос възкръсна. „Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си“ (1Кор. 6:14). 
 За тясната връзка между Христовото Възкресение и християнската надежда свидетелства и св. ап. Петър: „Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда, за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас, които с Божия сила чрез вярата сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време“ (1Петр. 1: 3-5).

Основно меню

Вход

Последните дни от земния живот на Спасителя; християнската надежда и Христовото изкупително дело

Потребителско меню

Полезно

Търсене

Православна ли беше Ванга