СЛОВО НА ВЕЛИКА СЪБОТА

Версия за печат

Скъпи отци, братя и сестри! Литургията на Велика събота се съединява с вечерня, а според църковния обичай и Устава празникът започва от вечерта. По такъв начин, с тази Божествена литургия, която се съпровожда с преобличане в светли одежди, ние вече сме се докоснали до празника на Светата Пасха и Евангелието от Матея, което чухме, ни разказва за Възкресението. Но то разказва и за това как в съботния ден се събрали първосвещениците и старейшините и започнали да размишляват какво да правят сега. Узнали, че гробът е пуст, те не могли да оставят това без внимание и се договорили да подкупят стражата. Стражата била римска, да я подкупят било трудно, но въпреки това парите били предадени на римските войници, за да кажат, че през нощта са дошли учениците и са откраднали тялото на Спасителя. Това било много опасно, защото войниците били под клетва, а доколкото те не са изпълнили своите задължения, охранявайки гроба, могли да заплатят за това с живота си. Но видимо, големи пари били дадени на тези войници и те действително казали, че учениците похитили тялото на Спасителя.

Колко удивително светлината и тъмнината съжителстват една с друга в евангелското повествование на днешния ден: радостта и свидетелството за Възкресението - с неверието, клеветата и подкупа; радостта на учениците, видели Спасителя в Галилея, с неверието – „действително ли Той е възкръснал?...” Срещнал жените-мироносици, Възкръсналият Спасител Сам им говори, че учениците трябва да Го срещнат в Галилея. Те пребивават в радостта и страха: колко много светлина, колко много радост, колко много утвърждаваща сила в това повествование! И изведнъж - нов заговор и отново злоба, и отново лъжа, за да оклеветят Възкресението на Спасителя… А след това Господ, според думата Си, предваря учениците в Галилея, на планината, където им заповядал да отидат. И едни от тях Му се поклонили, а други се усъмнили  (вж. Мат. 28:16-17). Даже виждайки Възкръсналия, се усъмнили: не им достигали сили да повярват във Възкресението.

Понякога нашето болно сърце е наранено от неверието на този свят, от забравата на Божиите заповеди, от нечувствителността даже към такова велико събитие като Възкресение Христово. Нали мнозина се веселят даже на Велики петък, не знаейки какво вършат. И, разбира се, на вярващите хора сърцето се къса, когато виждат своите съотечественици, които даже в тези свети дни не могат да се удържат от участие в това, което никак не съответства на настроението на огромно количество хора. Така, ако ние гледаме телевизия, не виждаме никакво напомняне за Велики петък, за страданията на Спасителя, а виждаме все същото - смях, развлечения… Това наранява вярващите хора. Но нали нищо ново не се случва: в самия ден на Възкресението едни видели Възкръсналия и повярвали, а други оклеветили Възкресението; едни Го срещнали с радост и Му се поклонили на планината в Галилея, а други се усъмнили.

Господ със Своето Пришествие в света прокарва черта между светлината и тъмнината, между доброто и злото, и всеки човек, с радост посрещащ Пасхата Христова, принадлежи на тази светлина. Може би, той не знае докрай всички заповеди и не ги изпълнява докрай, но ако в сърцето му има радост за Възкръсналия, той е заедно с жените-мироносици, заедно със светите апостоли. Именно в този момент, когато те се поклонили, а другите се усъмнили, Господ казал на учениците: „вървете в този свят и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух,като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (вж. Мат. 28:19-20). Тези велики думи на Спасителя са насочени днес към Църквата, която трябва да отиде в този свят и да проповядва Евангелието на цялото творение, защото ние знаем: този, който има вяра и се кръсти, ще бъде спасен, а който няма вяра, ще бъде осъден (вж. Марк 16:16).

Мисията на Църквата е насочена към света – това не са някакви нови модни измислици. Това е голямата заръка на Спасителя, която прозвучала там, на планината в Галилея; това е най-първото призвание на Църквата и никой няма право, особено в църковната ограда, да поставя под съмнение тези думи на Господа, този призив към Църквата да отиде да свидетелства, да учи и да кръщава.

В деня на Светата Пасха ние, по особен начин, преживяваме тайната на Възкресението на Спасителя. Ние вярваме, че Христос е възкръснал, ние знаем, че Христос е възкръснал, защото толкова ярките и убедителни свидетелства за Възкресението не могат да оставят и сянка от съмнение – Той възкръснал от мъртвите; а ако Той е възкръснал, то и ние всички заедно ще възкръснем с Него за вечен живот. И както и да съжителстват светлината с тъмнината, светлината е по-силна от тъмнината и правдата е по-силна от лъжата и злото. Христовата светлина се разпространява върху цялото творение. Ние знаем за деня на Неговото велико и страшно пришествие и затова днес, със съпричастност към Христос, подготвяме себе си и света за тази среща с Възкръсналия Спасител в деня, за който никой не знае, но за който Той е казал на учениците и чрез тях – на целия свят

Нека Пасхата Христова да изпълва сърцата ни с радост, да укрепява нашата вяра, да укрепява разбирането, че пътя, по който вървят учениците на Спасителя, - това е пътят на светлината и правдата. И да ни помага Господ със силата на Своето Възкресение никога да не кривнем от този спасителен път. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев