СЛОВО СЛЕД ПАСХАЛНАТА ВЕЧЕРНЯ

Версия за печат

Всечестни отци, скъпи братя и сестри! Вярата е велика сила, способна да преобрази човешката личност и човешкото общество. Току-що ние чухме Евангелието от Иоан за явяването на Христа Спасителя след възкресението от мъртвите - за това как Тома не бил сред апостолите и как той не повярвал във възкресението на Господа. Нужни му били доказателства, а доказателства нямало.

Ето тези думи: „Няма да повярвам” - заедно с думите: „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми” (вж. Марк 9:24) - съпровождат цялата човешка история. Винаги има хора, на които са нужни доказателства. Има и такива, на които не са нужни доказателства. Какъв е този механизъм, който в едни формира вярата, религиозния възглед за живота, а други оставя равнодушни по отношение на вярата? Някои смятат, че това е начин на мислене, склонност на хората към рационално мислене, която има мнозинството от хората и във връзка с развитието на науката, на образованието количеството на тези хора през цялото време се увеличава. Битува мнението, че склонността на хората към рационално мислене предполага и необходимостта от изискване на доказателства, и у мнозина се наслагва впечатлението, че образованите хора, рационално мислещите не могат да бъдат вярващи хора. Това заблуждение е особено силно в наше време. Но на практика това съвсем не е така и склонността на човека към рационално мислене съвсем не означава невъзможност да вярва.

И за да се убедим в това, достатъчно е да се приведе един прост житейски пример. И рационалните хора, и нерационалните се влюбват. Започват да обичат другия човек и всеки, навярно, който е преминал през това състояние, от свой опит знае, че никакви рационални аргументи не съществуват. Ние не обичаме човека, защото той е такъв или онакъв - ние просто обичаме човека. И най-рационално мислещи хора, и велики учени, и прагматици, обзети от това чувство, навлизат в съвършено особен свят, когато нещо важно се предава не по рационален начин, а от самото вътрешно същество на човека. И досега тези, които изследват човешкото съзнание, не могат да отговорят на въпроса: какво е това. Някои го наричат интуиция, вътрешен глас, някаква вътрешна сила, която е напълно неподвластна на рационалното мислене. И наистина това е само един пример. Но колко много други примери има - когато човек се потапя в звуците на музиката или изпада във възторг от произведения на изобразителното изкуство. И никакви аргументи не съществуват - стихията, духовната стихия завладява човешкото същество.

Вярата – това е явление от същия порядък. Може да бъдеш рационален човек и дълбоко вярващ, защото истинската вяра никога не се основава на доказателства. Там, където се изискват доказателства, там няма вяра, там няма любов, там няма жертвеност.

Вярата – това е сила, която влиза в нас тогава, когато ние ставаме способни да отстъпим своето централно място на Бога и на другия човек. Вярата преобразява личността, обществото и света. Вярата създава съвършено друга система от ценности, в рамките на които само може да бъде истинското развитие на човешкото общество. Всеки опит да се разруши тази система се превръща в трагедия за личността, обществото и държавата. И на нас с вас това не е нужно да се доказва - ние сме преживяли всичко това в своя опит. Ето защо днес задачата на Църквата се заключава в това: със слово, с пример да променяме света към по-добро. Но ние няма да го изменим, докато не се измени човешкото сърце, докато вместо „Няма да повярвам!” човек не каже „Вярвам, Господи! помогни на неверието ми”.

Защо говорим за това в деня на Светата Пасха? Ние говорим, защото със Своето Възкресение Господ утвърждава Своята власт: „даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Мат. 28:18). Той утвърждава Своето Царство, Той ясно ни говори, че Той е победил смъртта и дявола. Всичко вече е назад. И днес да се съпротивляваме на Бога, да не вярваме, да разрушаваме системата от ценности, които формира религиозното начало, значи да вървим против живота, против Божествения промисъл, против Божията воля, против всичко това, което Христос е извършил за нас. „Мъчно е за тебе да риташ против ръжен” (Деян. 9:5), казал Господ на Савел, който Му се противил. Тези думи са насочени днес към целия свят. Трудно е да вървиш против Бога - безсмислено размахване на ръцете, безсмислена загуба на енергия. Това е някаква вятърна мелница, която не произвежда нищо, а, установена неизвестно по каква причина, лови потоците на вятъра, върти се и огромна енергия се произвежда и изразходва напусто.

За да имат бъдеще светът, човечеството, вярата трябва да стане доминанта. Тогава всичко ще се получи - и хармонията в отношенията между хората, и хармонията между хората и природата. Тогава икономиката няма да смила ресурси неизвестно заради какви цели. Тогава не ще замърсяваме нашия свят ни с отвратителни постъпки, ни с последствията от икономическото развитие. Тогава ще излязат от употреба такива думи като „кризис”.

Всичко започва в дълбината на човешкото сърце. И Църквата Христова е призвана да преобразява човешките сърца. И в деня на Светото Христово Възкресение аз искам да пожелая на всички нас да пазим вярата, да я преумножаваме в сърцето си, да разделяме своя опит с другите хора, да творим дела на милосърдие и правда. И тогава нашият живот и животът на света ще бъде друг, и Христос Възкръсналият, Победилият дявола и смъртта - ще е с нас на този път. А ако Той е с нас, кой ще е против нас? (вж. Рим. 8:31). Христос Воскресе!

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев