СЛОВО В НЕДЕЛЯ СЕДМА СЛЕД ПАСХА, НА СВЕТИТЕ ОТЦИ ОТ ПЪРВИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

Версия за печат

Днес Господ в Своята първосвещеническа молитва казва: „Аз и Отец сме едно”, и, обръщайки се към Небесния Отец: „Всичко Мое е Твое”. Светите отци свидетелстват, че тези думи са разбираеми за всеки човек, но когато Той след това добавя: „И всичко Твое е Мое”, съвършено ясно е, че никога никой от хората не е изповядвал такова единство с Бог Отец. Блажени Августин казва, че той намерил мъдростта, която изповядва християнското откровение, във всички велики религии, но никъде не намерил това, че Словото станало плът. И от това цялата мъдрост на тези религии става относителна, става лъжа. Бог станал човек, за да може човекът по благодат да стане бог, та всичко, което има Бог, да принадлежи на нас.

„В това е вечният живот, казва Господ, - да познават Тебе Единия Истинския и пратения от Тебе Иисус Христос”. Не плът и кръв откриват на човека това знание, според свидетелството на Спасителя пред апостол Петър, а Бог Отец, Който е на небесата (Мат. 16:17). Само нелъжовното, неизпадащото в прелест знание за Бога, което никой не може да даде, освен Бога, дава на Църквата вечен живот, за който са създадени всички хора и който Църквата трябва да направи достояние на всички хора. Преди Църквата да проповядва истината и да спасява хората с истината, тези, които принадлежат към нея, трябва сами да познаят истината не с ума си, но като усетят в себе си диханието на Божествения живот. И със страх и трепет, с радостна готовност да не пожалят нищо, само да не загубят този дар, да свидетелстват за присъствието на Единия Истинен Бог в своя личен живот. И ако присъствието Му в нашия личен живот е осезаемо, то Той ще стане свързан с живота на другите хора. И ние ще разберем, че смисълът на нашия живот, на пребиваването в Църквата се заключава в това да съхраним тази истина и да я донесем до всички хора, защото тя принадлежи на всички - и на тези, които са в Църквата, и които още „не са от тая кошара” (Иоан 10:16). Истината – това е любов, която се ражда от познанието за вечния живот, от познанието за Бога.

Обаче Господ се моли не за целия свят, а само за тези, които вярват в Него. „Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои”. Господ напомня за това отстъпление, което все повече ще нараства в света. И светът ще започне да се възприема вече не просто като нещо сътворено от Бога и извратено от греха, а като човешко общество, обединяващо се без Бога. И против Бога.

„Не се моля да ги вземеш от света” – говори Христос, а за да не се разтворят в този свят. Църквата Христова не е от този свят. Само тогава, когато Църквата не от света, когато тя не се слива със света, с неговия грях и заблуди, когато тя е устремена към това: да се причасти с Божествената сила и мъдрост – само тогава тя е способна да съществува в този свят. Но не за това се дава на Църквата Христова дара да не бъде от този свят, да излезе от света. Не за това e дошъл Христос на земята и пролял Кръвта Си, за да се радваме на своето благочестие и да не се тревожим, че целият останал свят, който Бог е възлюбил до смъртта на Своя Единороден Син, върви към гибел.

„Аз за тях се моля” – казва Господ и още веднъж повтаря, че Неговата молитва не е за целия свят, а само за тези, които вярват в Бога. Такива удивителни думи – „за тези, които си Ми дал”, т. е. Христос се моли само за тези, които Му принадлежат. Нима Христос ненавижда света? Нима Той не e дошъл, за спаси всички? Не, ние знаем, че Господ никога не се отвръща от света и нещо повече – не го ненавижда. Най-голямото проявление на Неговата любов е в това, че Той дошъл, за да сподели докрай скръбта, смъртта и целия ужас на човешкото съществуване.

Какво означават Неговите думи, че Той не се моли за света, а за вярващите в него? Тези думи означават, че, в края на краищата, всичко зависи само от Църквата, от тези, които вярват в Него, – дали тази вяра ще се съхрани в света или не. Съдбата на всеки народ и на цялото човечество зависи от това, защото ако Църквата се поколебае в своята вяра и загуби нейната чистота, ако Църквата се отрече от Христа, тогава ще настъпи пълна тъмнина в света, гибел за цялото човечество. И затова първосвещеническата молитва на Христа за Църквата е не само за тези, които Му е дал Небесният Отец в земния живот, но за всички, вярващи, т. е. и за всички нас.

Учениците Христови, говорят светите отци, – това е добрата земя, на която от Небесния Сеяч е посято добро семе. Ако погине това семе, целият свят ще обрасте с плевели. Затова е необходимо смирение и мъдрост: трябва да се огради отначало малко поле – това, с което започнала Църквата Христова, трябва да се спаси това малко стадо, в което присъства Сам Христос, а после вече може да се върви по-нататък.

Колко мечтатели е имало в човешката история и в Църквата, в това число, такива, които горделиво предлагали да ощастливят изведнъж целия човешки род! Христос също е дошъл да спаси всички. Но разликата е в това, че е минало немного време и от обещанията на тези мечтатели нищо не е оставало. Във всички тези лъжеучения имало една особена черта: желанието да се понравят на всички. И затова трябвало да угодят на всички. Затова трябва да създадат друго християнство. „Православието не подхожда на съвременния човек, – говорят враговете на православието, – то е твърде взискателно: какви ли не пости, дълги богослужения. Трябва всичко да се опрости, да бъде в крак със съвременните хора. Елате при нас, у нас всичко е по-разбираемо, по-приятно, по-достъпно. Въобще, дайте да се обединим, да създадем една обща религия, и веднага ще спасим всички”.

„Не за цял свят се моля” – казва Господ. Така всемирният потоп бил, въпреки изглеждащата жестокост, проява на Божията грижа за цялото човечество: за да спаси една чиста клонка, трябвало да отсече всички останали клони, които дотолкова били прогнили, че могли да заразят със смъртноносна болест и тази единствено здрава, и тогава цялото дърво на човешкия род би погинало навеки. Точно така трябва да разбираме изтреблението на нечестивите езически народи от Израил, за които четем в Ветхия Завет. Ако не се бил съхранил в човечеството този чист, непомътнен в изповядване на дадената от Бога вяра остатък, за който говори апостол Павел (Рим. 9:27), то не би се явил от него Месията Христос, Спасителят на целия човешки род.

Голяма била разпуснатостта на нравите сред допотопните хора и отстъпничеството от истината на езичниците, но благодарение на идването в света на Христос и за тях сред безпросветния ад възсияла надежда. Вие помните как апостол Петър говори за това. Христос, слизайки в ада, „проповядва и на духовете, които бяха в тъмница и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега” (1 Петр. 3:19-20). И тези от нечестивите хора, погубени от потопа или от безпощадното изтребление с богоизбрания народ, които приели проповедта за покаянието, били спасени.

Съдбата на човечеството е свързана със запазване на истината. Всичко, което става в света, всички катаклизми, сътресения, войни – всичко се свежда до нещо просто: доколкото се пази истината в човешкия род, дотолкова Господ го пази. Затова е така опасен всеки компромис с лъжата, уж заради спасението на всички, заради физическото съхранение на Църквата. И даже уж заради Господа. Словото на Писанието отговаря на такива хора: „Не казвай: заради Господа отстъпих, защото, което Той мрази, това не бива да правиш. Не казвай: „Той ме въведе в заблуда”, защото Той няма нужда от грешен човек” (Сир. 15:11-12). Докато в света има макар един човек, казват светите отци, докрай верен на истината, светът още ще има смисъл да съществува.

„Не за цял свят се моля”, – моли се Христос. Бог така е възлюбил целия свят, че пратил Своя Единороден Син, та всеки вярващ в Него да не погине, но да има живот вечен (1 Йоан 4:9). Христос се моли за света и умира за този свят. Но, преди всичко, Той се моли за тези, които приемат Неговото слово на истината и Му вярват. И Той се моли за всички вярващи в Него на всяко място и през всички векове. И ние с вас попадаме в обсега на тази молитва на Господа.

Господ вижда опасността, която идва от света за Неговата Църква. „Опази ги от света” – моли се нашият Господ. Нима Той иска да вземе Своите ученици от този свят, да прати огнени колесници, както пратил на пророк Илия, за да ги възнесе на небесата, за да бъдат избавени те от този свят? Не, Христос се моли за друго. Той не се моли за това: Неговите ученици да могат да избегнат света и неговата ненавист. Тази ненавист неизбежност се стоварва както върху Христос, така и върху Неговите ученици, защото те няма да съответствоват на разбиранията на този свят. Светът, който лежи в зло и в лъжа, и тези, които са осветени от Божията истина, винаги ще противостоят един на друг. Волята Божия, волята Христова е в това: да вземем своя кръст, а не да слезем от него. И сред нас ще има мъченици, но всеки в свой ред, докато не се изпълни свидетелството.

Не моля за това, Ти да ги избавиш от скърбите на този свят и от труда, и от кръста – моли Господ - но за това те да бъдат избавени от неприязън, та в това противостоене на света да могат да победят, за да не ги победи света. И тези, които пази Бог, ще бъдат винаги в безопасност, защото кой може да противостои на Божията сила! Под Божествения покров ще бъдат винаги всички, които извършват Божието служение, които стоят зад истина. И в този момент Спасителят се обръща към Бог Отец.

«Отче Светий» – говори Той. Той назовава Бога Свят, т. е., Този, Който ненавижда греха. И Който прави святи всички, които Му принадлежат и ги пази от греха и от всяка лъжа. «Пази ги от от злото», – казва Той. «И избави ни от лукавия», – молим се ние на Господа – защити ни от дявола изкусител, за да устои вярата ни. Спаси ни от губителя на човешките души, направи така, че да не изпадаме в смъртоносна опасна заблуда, опази ни от злото в този свят. Господ се моли, не да нямаме скърби и изкушения, а да опазим вярата си в чистота и непорочност, преминавайки през всичко.

Днес ние, може би, повече от когато и да било, се нуждаем от това да ни защити Сам Господ. Ние ще погинем, ако Ти, Господи, не ни запазиш. Но колкото по-страшно е изпитанието, толкова по-скъпоценно сияе истината, толкова по-пълна е радостта. Сам Господ се моли за нас, за да бъде радостта ни пълна. В това е смисълът на всичко, което става в човешката история, в живота на всеки от нас. В това е смисълът на Неговото идване при нас. Бог желае да имаме пълнота на радостта, тази радост да бъде у нас вовеки. Христос е нашата радост. И без Него всяка радост помръква и преминава бързо в своята противоположност.

Христос е нашата радост и затова наша радост трябва да стане всеки човек, както за Него радост е всеки човек. И затова преподобни Серафим казва на всеки идващ при него: „Радост моя, Христос воскресе!”. Всеки човек е радост за Господа и за нас в Господа всеки човек трябва да стане радост. Затова говори апостол Иоан Богослов и в това се заключава богословието на светите отци: „За мене няма по-голяма радост от тая – да чувам, че моите чеда ходят в истината” /3 Иоан 1:4/. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев