Като ангелите

- То­ва си бе­ше мо­я­та да­та ­ каз­ва Ан­гел, ­ за­що­то аз мно­го оби­чам всич­ко бъл­гар­с­ко и Бъл­га­рия и ви­дях в то­ва един ху­бав сим­вол.

Пи­там го откъ­де у дя­до му то­ва же­ла­ние да по­ма­га в хра­ма. Ан­гел ми раз­каз­ва, че не­гов пра­дя­до на име Кос­та е бил све­ще­ник в гр. Мел­ник. От дру­га стра­на, по май­чи­на ли­ния съ­що има дя­до све­ще­ник, име­то му не знае, но е слу­жил в Го­це­дел­чев­с­ко. Яв­но огъ­нят на вя­ра­та се е за­па­зил в то­зи род през по­ко­ле­ни­я­та, въп­ре­ки ате­ис­ти­чес­ки­те го­ди­ни по вре­ме на ко­му­нис­ти­чес­ко­то уп­рав­ле­ние. Ро­ди­те­ли­те на Ан­гел са се вен­ча­ли у до­ма, при зак­ри­ти вра­ти и про­зор­ци, за­що­то хо­ра­та в оне­зи го­ди­ни са се бо­я­ли да хо­дят в хра­ма. Ан­гел и сес­т­ра му са кръс­те­ни в ма­зе­то на тех­ния дом. От ма­лък е въз­пи­та­ван във вя­ра­та от ба­би­те си на се­ло. Има спо­мен как в не­де­лен ден ид­ва­ли да го взе­мат, за да го во­дят на цър­к­ва. Ка­то ста­нал мал­ко по-го­лям и сам за­поч­нал да ис­ка да го во­дят на ли­тур­гия. Ос­та­вял ин­те­рес­ни­те ани­ма­ци­он­ни фил­м­че­та в не­де­ля и оти­вал в хра­ма със сво­и­те ба­би.

Ко­га­то бра­тов­чед му пос­тъп­ва в Со­фийс­ка­та ду­хов­на се­ми­на­рия, ня­ма тър­пе­ние да ста­не VII клас, за да кан­ди­дат­с­т­ва и той.

Пос­тъ­пил в Се­ми­на­ри­я­та през 2003 г. Там все­ки ден за­поч­ва и свър­ш­ва с бо­гос­лу­же­ние в учеб­ния храм. Вмес­то да ску­чае и да ча­ка да свър­ши бо­гос­луж­ба­та, Ан­гел раз­лис­т­ва Ча­сос­ло­ва и се опит­ва да сле­ди пос­ле­до­ва­ни­е­то и мо­лит­ви­те, за да про­у­мее как­во се случ­ва в бо­гос­лу­же­ни­е­то, в как­ва пос­ле­до­ва­тел­ност е...

Там за­поч­нал да изу­ча­ва цър­ков­нос­ла­вян­с­ко че­те­не, му­зи­ка, ви­до­ве­те бо­гос­лу­же­ния и тях­на­та струк­ту­ра и сим­во­ли­ка, мо­лит­ви­те, пес­но­пе­ни­я­та и все по­ве­че да раз­би­ра как­во точ­но се случ­ва в хра­ма, да нав­ли­за в тай­ни­те на бо­гос­лу­же­ни­я­та. Пос­те­пен­но за­поч­ват и мал­ко по мал­ко да се включ­ват в тях с про­из­на­ся­не на “Трис­ве­тое”, че­те­не на псал­ми­те, пе­е­не на кли­ро­си­те, но­се­не на све­щи­те и по­да­ва­не на ка­дил­ни­ца­та... Приз­на­ва, че на­у­ки­те от прак­ти­чес­ко­то бо­гос­ло­вие ­ ли­тур­ги­ка­та и ти­пи­кът, ко­и­то за­поз­на­ват с бо­гос­лу­же­ни­е­то, са не­го­ва­та сла­бост. И въп­ре­ки та­зи ста­бил­на ос­но­ва, ко­га­то пос­тъп­ва в “Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки” из­вес­т­но вре­ме са­мо наб­лю­да­ва: в кой точ­но мо­мент ипо­дя­ко­ни­те из­ли­зат, къ­де точ­но зас­та­ват, как се дви­жат, с ка­къв тон и с как­ва ин­то­на­ция че­тат...

Пос­те­пен­но, за око­ло ме­сец, с по­мощ­та на дру­ги­те ипо­дя­ко­ни, ефи­ме­ри­и­те при хра­ма и дя­до На­ум, Ан­гел ус­во­ил ти­пи­ка на хра­ма, за­що­то пат­ри­ар­шес­ка­та ка­тед­ра­ла си има свой осо­бен ти­пик, спе­ци­фи­чен ред в бо­гос­лу­же­ни­я­та, раз­ли­чен от то­зи в ма­нас­ти­ри­те, ено­рийс­ки­те хра­мо­ве и Се­ми­на­ри­я­та.

­- Аз ка­то се­ми­на­рист бях свик­нал с об­шир­но­то ви­зан­тийс­ко бо­гос­лу­же­ние, а в ка­тед­ра­ла­та бо­гос­лу­же­ни­е­то има по-друг ред и то­ва в на­ча­ло­то ме зат­руд­ни ­ приз­на­ва той.

Спо­ред Ан­гел все­ки ипо­дя­кон тряб­ва да поз­на­ва в пъл­но­та бо­гос­лу­же­ни­е­то, сим­во­ли­ка­та, пос­ле­до­ва­тел­ност­та и дъл­бо­кия му сми­съл, как­во се случ­ва и как­во тряб­ва да пра­вят те във все­ки един мо­мент. И по­яс­ня­ва:

­- Нап­ри­мер, ние зна­ем не са­мо че в точ­но оп­ре­де­лен мо­мент в на­ча­ло­то на Ев­ха­рис­тий­ния ка­нон, ко­га­то сме по­ве­че, два­ма от нас тряб­ва да взе­мат ри­пи­ди­те и да ги дър­жат над­ве­се­ни над св. Прес­тол, но зна­ем и, че в древ­ност то­ва е има­ло чис­то прак­ти­чес­ки сми­съл ­ да се про­гон­ват на­се­ко­ми­те от све­та­та Тра­пе­за и све­ти­те Тай­ни, а днес, зас­та­вай­ки ка­то на стра­жа, те­зи ипо­дя­ко­ни са един вид па­зи­те­ли на све­ти­ня­та. Об­що взе­то всич­ки сме на­яс­но с бо­гос­лу­же­ни­е­то, а ако ня­кой не­що не раз­би­ра, ви­на­ги има ко­го да по­пи­та ­ ар­хи­е­ре­и­те, све­ще­ни­ци­те, доц. Ди­ми­тър Ди­мит­ров ­ глав­ния ди­ри­гент на хо­ра, дя­кон Иван Ива­нов, кой­то е пре­по­да­ва­тел по Ли­тур­ги­ка и слу­жи при нас, как­то, раз­би­ра се, и дру­ги­те ипо­дя­ко­ни.

Ви­на­ги съм се удив­ля­ва­ла кол­ко строй­но те­кат служ­би­те в “Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки”, при все че чес­то слу­жат 4, 6, а по­ня­ко­га и по­ве­че ипо­дя­ко­ни. Ня­ма су­е­те­не, бу­та­не, не­до­ра­зу­ме­ния, вся­ка стъп­ка, вся­ко тях­но дви­же­ние е ся­каш от­ре­пе­ти­ра­но, все­ки знае точ­но как­во, ко­га и как тряб­ва да нап­ра­ви... И съм се пи­та­ла как се пос­ти­га та­зи пер­фек­т­на ко­ор­ди­на­ция по­меж­ду им. Но Ан­гел спо­де­ля, че не­ви­на­ги всич­ко е би­ло бе­зуп­реч­но. Ста­ва­ли са и греш­ки, има­ло е и не­раз­би­ра­тел­с­т­во по­меж­ду им, за­що­то и те са под­в­лас­т­ни на рев­ност, су­ет­ност, не­тър­пе­ние... Но ви­на­ги са се по­ми­ря­ва­ли и са пос­ти­га­ли раз­би­ра­тел­с­т­во по­меж­ду си още пре­ди бо­гос­лу­же­ни­е­то.

­- Доц. Ди­мит­ров ид­ва в ол­та­ра по­ло­вин час пре­ди бо­гос­лу­же­ни­е­то и се уточ­ня­ва с ар­хи­е­ре­и­те и све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те на кой глас ще се слу­жи, в коя то­нал­ност, кои пес­но­пе­ния ще се из­пъл­нят. С нас, ипо­дя­ко­ни­те, уточ­ня­ва кое е че­ти­во­то от Апос­то­ла за де­ня, на­ме­ри­ли ли сме го, се­дал­ни­те, псал­ми­те... ­ въ­веж­да ме “зад ико­нос­та­са” той ­ Всич­ко се уточ­ня­ва пре­ди служ­ба­та и все­ки учас­т­ник, и най-мал­ки­ят, как­ви­то сме ние, е на­яс­но как­во се очак­ва от не­го и как точ­но тряб­ва да го нап­ра­ви.

Спо­ра­зу­мя­ват се кой ко­га да из­ле­зе, кой как­во да че­те, кой ще пос­ре­ща вла­ди­ка­та, кои ще из­ли­зат за Мал­кия вход, кои за Ве­ли­кия... Уточ­ня­ват всич­ки де­тай­ли пре­ди служ­ба­та, за да не нас­тъ­пи пос­ле ня­как­во обър­к­ва­не. А греш­ки ви­на­ги мо­гат да се слу­чат или не­що не­о­чак­ва­но, но гле­дат да ре­а­ги­рат та­ка, че да не се сму­ща­ват бо­го­мол­ци­те.

Раз­каз­ва как вед­нъж не­о­чак­ва­но по вре­ме на служ­ба бри­ке­тът из­пад­нал от ка­дил­ни­ца­та, как друг път по вре­ме на Ев­ха­рис­тий­ния ка­нон, най-сак­рал­ния мо­мент от св. Ли­тур­гия, ко­га­то вни­ма­ни­е­то на слу­же­щи­те е из­ця­ло със­ре­до­то­че­но в Тайн­с­т­во­то, един мъж из­не­над­ва­що се ка­чил на со­лея и се на­со­чил към Цар­с­ки­те две­ри (от­къ­де­то мо­гат да ми­на­ват са­мо све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те), за да вле­зе в ол­та­ра. Гри­жа на ипо­дя­ко­ни­те е да вни­ма­ват и при та­ки­ва не­о­чак­ва­ни слу­чаи да ре­а­ги­рат сво­ев­ре­мен­но и адек­ват­но.

­- След един та­къв ин­ци­дент дя­до На­ум ни съб­ра и ни ка­за, че ние не сме в хра­ма, за да ук­ра­ся­ва­ме служ­ба­та и да из­па­да­ме в пре­лест с кра­си­ви­те си одеж­ди, а да сме в ус­лу­га и по­мощ на све­щен­с­т­во­то във все­ки един мо­мент.

Чу­ва­ла съм, че има ня­кой, кой­то да “ди­ри­жи­ра” бо­гос­лу­же­ни­е­то, ко­га­то в не­го има по­ве­че учас­т­ни­ци, за да про­ти­ча то глад­ко. Ан­гел ми изяс­ня­ва, че за све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те то­ва обик­но­ве­но е ог­ла­вя­ва­щи­ят бо­гос­лу­же­ни­е­то, а за ипо­дя­ко­ни­те ­ най-стар­ши­ят меж­ду тях по пос­т­ри­же­ние. Най-стар­ши­ят има ду­ма­та да им раз­п­ре­де­ли за­да­чи­те и да им каз­ва кой как­во ще пра­ви, кой как­во ще взе­ме. Все­ки си има пос­та­ве­ни за­да­чи и от­го­вор­нос­ти, за ко­и­то да сле­ди, та във все­ки един мо­мент да са в ус­лу­га на дя­ко­ни­те, све­ще­ни­ци­те и ар­хи­е­ре­и­те.

­- Аз съм най-млад­ши и най-чес­то от­го­ва­рям за ка­дил­ни­ца­та ­ да е с раз­па­лен въг­лен, с та­мян, да я по­дам нав­ре­ме... ­ ус­мих­ва се той.

Пи­там го, ако ня­кое мом­че по­же­лае да ста­не ипо­дя­кон ка­то тях, как­во тряб­ва да нап­ра­ви. Как­ви са стъп­ки­те, ко­и­то тряб­ва да пред­п­ри­е­ме, ако не е уче­ник в Се­ми­на­ри­я­та?

­- Не­за­ви­си­мо да­ли има бо­гос­лов­с­ко об­ра­зо­ва­ние, или не, пър­во тряб­ва в пъл­но­та да жи­вее спо­ред изис­к­ва­ни­я­та за чи­на “ми­ря­нин”: да пос­ти, да хо­ди ре­дов­но на бо­гос­лу­же­ния, да учас­т­ва в тайн­с­т­ва­та на Цър­к­ва­та, да се из­по­вяд­ва, да се при­час­тя­ва ­ изоб­що да жи­вее в ри­тъ­ма на цър­ков­ния ка­лен­дар. Ако има то­зи жар да по­ма­га в све­тия ол­тар ­ тряб­ва да по­ло­жи уси­лия и да се на­у­чи да раз­би­ра бо­гос­лу­же­ни­я­та и сми­съ­ла на цър­ков­ния жи­вот. Ос­вен то­ва да бъ­де до­бър хрис­ти­я­нин и из­вън сте­ни­те на хра­ма, да во­ди мо­лит­вен жи­вот, да се стре­ми да се ос­во­бож­да­ва от страс­ти­те си и да при­до­би­ва доб­ро­де­те­ли, да има рев­ност по Бо­га и лю­бов към ближ­ни­те. То­га­ва да се обър­не към ено­рийс­кия све­ще­ник в своя храм, кой­то има най-пря­ко наб­лю­де­ние вър­ху не­го­ва­та лич­ност, вър­ху ду­хов­но­то му раз­ви­тие, и да спо­де­ли за то­ва свое сък­ро­ве­но же­ла­ние. Све­ще­ни­кът, ако пре­це­ни, че в не­го е на­ли­це нуж­на­та под­го­тов­ка и рев­ност, ще се обър­не към епар­хийс­кия ар­хи­е­рей, кой­то в под­хо­дя­що вре­ме ще из­вър­ши хи­ро­те­си­я­та.

Що се от­на­ся до то­ва как­ва част от ипо­дя­ко­ни­те ста­ват све­ще­нос­лу­жи­те­ли и да­ли ипо­дя­кон­с­ки­ят чин обик­но­ве­но е стъ­па­ло към пре­ми­на­ва­не в по-ви­со­ка сте­пен на слу­же­ние или то­ва не е за­дъл­жи­тел­но, Ан­гел ми каз­ва след­но­то:

­- В по­ве­че­то слу­чаи от­ра­но се на­соч­ват към слу­же­ние в све­тия ол­тар те­зи мом­че­та, ко­и­то на­ис­ти­на имат го­ля­ма рев­ност към слу­же­ни­е­то Бо­гу и ис­кат да ста­нат све­ще­ни­ци. Впос­лед­с­т­вие слу­же­ни­е­то око­ло св. Прес­тол, все по-го­ля­мо­то нав­ли­за­не в тай­ни­те на бо­гос­лу­же­ни­е­то, ко­е­то пред­по­ла­га ипо­дя­кон­с­ко­то слу­же­ние, об­щу­ва­не­то от­б­ли­зо със све­щен­с­т­во­то, с ар­хи­е­ре­и­те, още по­ве­че усил­ват и ук­реп­ват то­ва же­ла­ние у тях. Же­ла­ни­е­то да бъ­деш ипо­дя­кон, всъщ­ност е же­ла­ние да слу­жиш на Бо­га в све­тия ол­тар, та­ка че съв­сем ес­тес­т­ве­но е, ко­га­то му дой­де вре­ме­то и при­е­мат мо­на­шес­т­во, или се оже­нят, по­ве­че от ипо­дя­ко­ни­те да при­е­мат дя­кон­с­ко и све­ще­ни­чес­ко ръ­ко­по­ло­же­ние, за да мо­гат да слу­жат в пъл­но­та.

Раз­де­лям се с Ан­гел с на­деж­да­та, че и за­нап­ред през по­ко­ле­ни­я­та ня­ма да угас­не то­зи мла­деж­ки плам за слу­же­ние Бо­гу, кой­то во­ди мом­че­та­та от ран­на въз­раст в хра­ма и в све­тия ол­тар. Мис­ля си за не­го, за не­го­ви­те съб­ра­тя ипо­дя­ко­ни и за то­ва ця­ло но­во по­ко­ле­ние мом­че­та и мо­ми­че­та ­ ви­со­ко­об­ра­зо­ва­ни, с раз­лич­ни спе­ци­ал­нос­ти, изу­ми­тел­но се­ри­оз­ни и от­го­вор­ни за тях­на­та въз­раст ­ нав­лез­ли през пос­лед­ни­те ня­кол­ко го­ди­ни в хра­мо­ве­те и в цър­ков­ния жи­вот, ня­кои от ко­и­то имам щас­ти­е­то да поз­на­вам от­б­ли­зо. Мис­ля си, как въп­ре­ки ши­ре­ща­та се свет­с­кост Бог, по го­ля­ма­та Си ми­лост, се гри­жи вя­ра­та да не ос­къ­дя­ва и по Своя тих не­нат­рап­чив на­чин да при­зо­ва­ва Сво­и­те из­б­ра­ни че­да към хра­ма. И се из­пъл­вам с оп­ти­ми­зъм: за Бъл­га­рия и за све­то­то Пра­вос­ла­вие.