Татуировката. В търсене на корените.

Та­ту­и­ров­ки са от­к­ри­ти и по еги­пет­с­ки му­мии да­ти­ра­ни на ок. 4000 г. На из­съх­на­ла­та ко­жа на му­ми­я­та на жри­ца­та Аму­нет нап­ри­мер (2160-1994 г. пр. Р. Хр.) яс­но се виж­дат сле­ди­те от ри­сун­ки на чер­ти по ръ­це­те, но­зе­те и око­ло пъ­па. На дру­га, ко­я­то е от по-къ­сен пе­ри­од (1300 г. пр. Р. Хр.) и е на­ме­ре­на в Ли­вия, би­ли от­к­ри­ти ри­сун­ки с изоб­ра­же­ния на слън­це­то, по­чи­та­но по оно­ва вре­ме в Еги­пет ка­то бо­жес­т­во.

Изоб­ра­же­ни­я­та на хищ­ни жи­вот­ни, ве­ро­ят­но то­тем­ни, и стра­хо­ви­ти де­мо­ни са ха­рак­тер­ни за ски­ти­те. Не­пос­ред­с­т­ве­но след Вто­ра­та све­тов­на вой­на при раз­коп­ки съ­вет­с­ки ар­хе­о­ло­зи от­к­ри­ват в лед­ник в Ал­тай, Южен Си­бир, дъл­га ре­ди­ца от прек­рас­но за­па­зе­ни гро­бо­ве. В гроб № 2 уче­ни­те се на­тък­ват на мно­го доб­ре за­па­зен скит­с­ки вожд, пок­рит със спе­ци­фич­ни та­ту­и­ров­ки с изоб­ра­же­ния на ми­то­ло­гич­ни пер­со­на­жи. През 1993 г. в гроб на ви­со­копла­нин­с­ко­то пла­то Укок е от­к­ри­та доб­ре за­па­зе­на му­мия на въз­раст ок. 3000 г., на скит­с­ка прин­це­са с прек­рас­но за­па­зе­но изоб­ра­же­ние на гри­фон вър­ху ра­мо­то.

Раз­лич­ни ви­до­ве та­ту­и­ра­не са прак­ти­ку­ва­ли всич­ки на­ро­ди от Ев­ро­па, Азия, Се­вер­на и Юж­на Аме­ри­ка, Аф­ри­ка и Оке­а­ния. Ма­о­ри­те от Но­ва Зе­лан­дия та­ту­и­рат ли­ца­та си с мас­ко­об­раз­на та­ту­и­ров­кана­ре­че­на “мо­ко”, ко­я­то е та­ка ин­ди­ви­ду­ал­на, че в на­ча­ло­то на ми­на­лия век те про­да­ва­ли зе­ми на ан­глийс­ки­те ми­си­о­не­ри, ка­то вмес­то под­пис изоб­ра­зя­ва­ли сво­и­те “мо­ко”.

Ав­то­ри, ка­то Хе­ро­дот, Хи­пок­рат, Ксе­но­фонт, съ­що спо­ме­на­ват та­ту­и­ров­ки­те във връз­ка с гър­ци, древ­ни­те гер­ма­ни, га­ли, тра­ки, фран­ки и древ­ни­те бри­та­ни.

Дъл­бо­ки ко­ре­ни в ези­чес­ко­то ни ми­на­ло има та­ту­и­ра­не­то и на Бал­кан­с­кия по­лу­ос­т­ров. Ис­то­ри­ци и пи­са­те­ли, ка­то Хе­ро­дот, Стра­бон, Пли­ний и др., опис­ват в сво­и­те тру­до­ве оби­ча­и­те за та­ту­и­ра­не на Бал­ка­ни­те и в съ­сед­ни­те те­ри­то­рии.

Сла­вя­ни­те за на­на­ся­не­то на та­ту­и­ров­ки­те из­пол­з­ва­ли гли­не­ни мат­ри­ци или пе­ча­ти на­ре­че­ни “пин­та­де­ра”, които би­ли край­но не­об­хо­ди­ми в ма­ги­чес­кия ри­ту­ал на кул­та към пло­до­ро­ди­е­то. Те вяр­ва­ли в ду­хо­ве, вам­пи­ри, ка­ра­кон­д­жу­ли, са­мо­ди­ви, ко­и­то жи­ве­е­ли ре­дом с тях и с ко­и­то би­ли в пре­ки от­но­ше­ния. Сред чес­то из­пол­з­ва­ни­те от древ­ни­те сла­вя­ни-езич­ни­ци изоб­ра­же­ния са дра­ко­нът, лъ­вът, ру­сал­ки­те, раз­лич­ни ми­тич­ни и ре­ал­ни жи­вот­ни. Из­вес­т­но е съ­об­ще­ни­е­то на араб­с­кия дип­ло­мат Ибн-Фад­лан, да­ти­ра­що от 921-922 г., за пъ­те­шес­т­ви­е­то му в стра­на­та на ру­си­те, на­се­ля­ва­щи по­ре­чи­е­то на Вол­га, кой­то наб­лю­да­вал у мес­т­ни­те жи­те­ли та­ту­и­ров­ки от нок­ти­те на ръ­це­те до ши­я­та с изоб­ра­же­ния на рас­ти­тел­ни и жи­во­тин­с­ки мо­ти­ви и раз­лич­ни сим­во­ли.

С раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на хрис­ти­ян­с­т­во­то оби­ча­ят на та­ту­и­ра­не­то ка­то съ­щес­т­ве­на част от ези­чес­ки­те об­ре­ди за­поч­нал да се из­ко­ре­ня­ва сред пок­ръс­те­ни­те на­ро­ди. През 787 г. то­га­ваш­ни­ят па­па Ад­ри­ан I обя­вя­ва та­ту­са за “ези­чес­ки ри­ту­ал” и стро­го го заб­ра­ня­ва. Заб­ра­на­та би­ла тол­ко­ва су­ро­ва, че та­ту­и­ра­не­то не се прак­ти­ку­ва в Ев­ро­па чак до XVIII век.

В ера­та на Ве­ли­ки­те ге­ог­раф­с­ки от­к­ри­тия се въз­ро­дил ин­те­ре­сът на ев­ро­пей­ци­те към та­ту­и­ров­ки­те. Връ­щай­ки се от пла­ва­не през 1769 г., ка­пи­тан Джеймс Кук до­не­съл от Та­и­ти не са­мо ду­ма­та “tatoo”, но и Ве­ли­кия Омаи ­ из­ця­ло та­ту­и­ран по­ли­не­зи­ец, кой­то ста­нал сен­за­ция. Ско­ро все­ки ува­жа­ващ се­бе си цирк имал в прог­ра­ма­та си та­ту­и­ра­ни ди­ва­ци, ко­и­то в края на XIX в. би­ли за­ме­не­ни от та­ту­и­ра­ни аме­ри­кан­ци и ев­ро­пей­ци.

“Ко­га­то Кор­тез и не­го­ви­те кон­к­вис­та­до­ри прис­тиг­на­ли на бре­го­ве­те на Мек­си­ко през 1519 г., те би­ли ужа­се­ни да от­к­ри­ят, че мес­т­ни­те жи­те­ли не са­мо по­чи­та­ли дя­во­ли­те, ка­то им из­ди­га­ли ста­туи и идо­ли, но и ка­то ус­пя­ва­ли някак да за­пе­ча­тат не­за­ли­чи­ми изоб­ра­же­ния на те­зи идо­ли по ко­жа­та си. Ис­пан­ци­те, ко­и­то ни­ко­га не би­ли чу­ва­ли за та­ту­и­ра­не­то, раз­поз­на­ли вед­на­га, че то­ва е де­ло на Са­та­на­та” (Стив Гил­бърт, “Tattoo history”). За­пис­ки на ев­ро­пей­ци­те опис­ват как ац­те­ки­те но­се­ли “дя­вол­с­ки сим­во­ли” вър­ху те­ла­та и ли­ца­та си в чест на сво­и­те идо­ли.

В края на XIX и на­ча­ло­то на XX в. в Ев­ро­па и Аме­ри­ка та­ту­и­ров­ки­те се свър­з­ват с най-нис­ши­те сло­е­ве на об­щес­т­во­то: мо­ря­ци, пъ­те­шес­т­ве­ни­ци, зат­вор­ни­ци, прос­ти­тут­ки, чле­но­ве на раз­лич­ни тай­ни об­щес­т­ва, а изоб­ра­же­ни­я­та са при­ми­тив­ни и гра­ни­че­щи с кич: кот­ви, ру­сал­ки, сър­ца про­бо­де­ни от стре­ли, че­ре­пи... как­то и ба­нал­ни афо­риз­ми и сим­во­ли.

През 1881 година Уел­с­ки­ят принц и бъ­дещ крал Еду­ард VII (1841-1910) при не­о­фи­ци­ал­на ви­зи­та в Япо­ния си напра­вил та­ту­и­ров­ка, за ко­е­то уз­на­ли ан­г­лийс­ки­те жур­на­лис­ти и ця­ло­то об­щес­т­во. В ре­зул­тат на то­ва ско­ро та­ту­и­ров­ка­та про­ник­ва във вис­ше­то об­щес­т­во и сред крал­с­ки­те осо­би, по­я­вя­ват се доб­ре об­за­ве­де­ни са­ло­ни за про­фе­си­о­нал­но та­ту­и­ра­не, но­ви мо­ти­ви в изоб­ра­же­ни­я­та, го­ля­мо раз­но­об­ра­зие от цве­то­ве и фор­ми, а с по­я­ва­та на елек­т­ри­чес­ка­та ма­шин­ка за та­ту­и­ра­не про­це­ду­ра­та ста­на­ла по-мал­ко тру­до­ем­ка и по-без­бо­лез­не­на.

До на­ши дни то­ва древ­но сред­с­т­во за на­на­ся­не на изоб­ра­же­ния вър­ху ко­жа­та на чо­веш­ко­то тя­ло сил­но се е из­ме­ни­ло от глед­на точ­ка на тех­но­ло­ги­я­та, ма­кар и по съ­щес­т­во тя да си ос­та­ва съ­ща­та ­ вкар­ва­не на баг­рил­но ве­щес­т­во под ко­жа­та чрез на­ра­ня­ва­не­то й, но през всич­ки ве­ко­ве без съм­не­ние та­ту­и­ров­ка­та има из­к­лю­чи­тел­но важ­но зна­че­ние за ней­ния но­си­тел, как­то във фи­зи­чес­ки, та­ка и в ду­хо­вен план.

В по­ве­че­то кул­ту­ри та­ту­и­ра­не­то е част от ма­ги­чес­ки ри­ту­ал, а та­ту­и­ров­чи­кът е и ша­ман. То е в пря­ка връз­ка с ре­ли­ги­оз­ни­те це­ре­мо­нии на пос­ве­ща­ва­не. Счи­та се, че ис­то­ри­чес­ки та­ту­и­ра­не­то е част от древ­ни­те прак­ти­ки на ска­ри­фи­ка­ция и кръ­во­пус­ка­не, свър­за­ни с ре­ли­ги­оз­ни ри­ту­а­ли, чи­я­то цел е да пос­та­вят чо­веш­ка­та ду­ша в съг­ла­сие със свръ­хес­тес­т­ве­ни­те си­ли и не­ви­ди­мия свят на де­мо­ни­те, как­то и да се оси­гу­ри при­ем­с­т­ве­ност меж­ду то­зи жи­вот и от­въд­ния (Стив Гил­бърт, “Tattoo history”). Ня­кои пле­ме­на из­пол­з­ва­ли та­ту­и­ра­не­то с те­ра­пев­тич­ни це­ли ­ за ле­че­ние на гла­во­бо­лие и зъ­бо­бол, ко­и­то смя­та­ли, че са при­чи­не­ни от зли­те ду­хо­ве. В ре­зул­тат от про­уч­ва­ни­я­та на те­рен в раз­лич­ни час­ти на све­та ста­ва яс­но, че та­ту­и­ра­не­то има за цел да из­бег­не бол­ка­та, да оси­гу­ри за­щи­та от на­ра­ня­ва­не и бе­ди от стра­на на бо­жес­т­во­то, да да­де свръх­чо­веш­ки си­ли, да за­па­зи мла­дост­та, да да­де свръ­хес­тес­т­ве­ни ма­ги­чес­ки си­ли на чо­ве­ка. То га­ран­ти­ра оце­ля­ва­не на ду­ша­та след смърт­та и ней­но­то раз­поз­на­ва­не от бо­го­ве­те (ду­хо­ве­те или де­мо­ни­те) в от­въд­но­то; та­ту­и­ров­ки­те имат за цел да оси­гу­ря­ват за­щи­та от стра­на на то­тем­ни жи­вот­ни или ду­хо­ве нас­тав­ни­ци и зак­рил­ни­ци.

В ми­то­ве­те на мно­го кул­ту­ри та­ту­и­ра­не­то е с "бо­жес­т­вен" про­из­ход и е свър­за­но с окул­т­ни вяр­ва­ния, ко­и­то са из­вес­т­ни са­мо на чле­но­ве­те на жре­чес­ка­та кас­та. Ан­т­ро­по­ло­зи­те чес­то са би­ли под­веж­да­ни в сво­и­те про­уч­ва­ния на ре­ли­ги­оз­но­то и ма­ги­чес­ко из­пол­з­ва­не на та­ту­и­ров­ка­та, за­що­то тех­ни­те ин­фор­ма­то­ри или не са зна­е­ли, или са скри­ва­ли тай­но­то зна­че­ние на та­ту­и­ров­ка­та и та­ту­и­ра­не­то. (Стив Гил­бърт, “Tattoo history”).

Та­ту­и­ров­ка­та ви­на­ги е би­ла мно­го по­ве­че от ук­ра­са за тя­ло­то. Във вся­ка кул­ту­ра до ХХ в. тя се е счи­та­ла за сред­с­т­во за при­зо­ва­ва­не и връз­ка с не­ви­ди­ми­те съ­щес­т­ва ­ ду­хо­ве, де­мо­ни, бо­го­ве ­ и до­ри днес в мно­го стра­ни, вклю­чи­тел­но и в САЩ, та­ту­и­ров­ка­та се смя­та за мост към свръхес­тес­т­ве­ния свят, све­та на под­не­бес­ни­те ду­хо­ве, а изоб­ра­же­ни­я­та са сво­е­об­ра­зен ключ към то­зи свят (Ейми Краков, “Total Tattoo Book”). Доб­ре под­б­ра­на­та та­ту­и­ров­ка са­ма по се­бе си има ма­ги­чес­ка си­ла и не прос­то ук­ра­ся­ва тя­ло­то, но и оказ­ва вли­я­ние на ду­ша­та. Та­ту­и­ров­ка­та слу­жи ка­то “пер­со­на­ли­зи­ра­не на тя­ло­то, ко­е­то го пра­ви дом и храм за ду­ха, кой­то жи­вее в не­го”, т. е. под­гот­вя тя­ло­то за оби­та­ли­ще на де­мо­на (Ми­шел Де­льо, “Tattoo: the exotic art of skin decoration”).

Та­ту­и­ра­не­то има мис­тич­но зна­че­ние, при пре­хо­да на ду­ша­та в от­въд­ния свят “та­ту­и­ров­ки­те слу­жат за уми­лос­ти­вя­ва­не на зли­те ду­хо­ве”. При­ми­тив­ни­те пле­ме­на вяр­ват, че след ка­то при смърт­та ду­хът на­пус­кал тя­ло­то, та­ту­и­ров­ки­те са зна­ци за иден­ти­фи­ка­ция пред ду­хо­ве­те в от­въд­ния свят и сво­е­об­ра­зен пас­порт за бла­жен­с­т­во там (Ро­налд Скот, “Art, Sex and Symbol”). Все­ки се­ри­о­зен и чес­тен из­с­ле­до­ва­тел на про­из­хо­да и ос­но­ви­те на та­ту­и­ров­ки­те ще из­ло­жи яс­но тях­на­та свръ­хес­тес­т­ве­на и де­мо­нич­на цел ­ да бъ­де свръз­ка с не­ви­ди­мия свят и не­го­ви­те оби­та­те­ли, не­за­ви­си­мо да­ли лу­ка­ви­те зли де­мо­ни се по­чи­тат от да­ден на­род ка­то то­те­ми, ду­хо­ве зак­рил­ни­ци или бо­го­ве.

Но зна­ят ли кли­ен­ти­те на та­ту-са­ло­ни­те как­во изоб­ра­зя­ват на те­ла­та си и ка­къв ду­хо­вен ефект вър­ху тях мо­гат да ока­жат из­б­ра­ни­те та­ту­и­ров­ки.

Ако през ве­ко­ве­те та­ту­и­ров­ки­те са би­ли сред­с­т­во за об­ще­ние със съ­щес­т­ва­та от не­ви­ди­мия свят - де­мо­ни, то­те­ми, ду­хо­ве; сред­с­тво за ма­ги­чес­ка за­щи­та; ви­зит­на кар­тич­ка, раз­к­ри­ва­ща со­ци­ал­ния ста­тус на при­те­жа­те­ля; бе­лег за раз­поз­на­ва­не на раз­лич­ни кас­ти или сред­с­т­во за бе­ля­зва­не на ро­би, прес­тъп­ни­ци, де­зер­тьо­ри, то днес ма­кар та­ту­и­ра­не­то, как­то всич­ко дру­го, все по­ве­че да се ко­мер­си­а­ли­зи­ра и да се прев­ръ­ща в част от мод­на­та ин­дус­т­рия, то ед­ва ли е за­гу­би­ло от сво­е­то ма­ги­чес­ко свойс­т­во и от си­ла­та си да про­ме­ня при­те­жа­те­ля на та­ту­и­ров­ка­та и да бъ­де част от не­го­ва­та ин­ди­ви­ду­ал­ност.

С дру­ги ду­ми: изоб­ра­зя­ва­ни­те вър­ху те­ла­та ни все­въз­мож­ни ези­чес­ки сим­во­ли, йе­рог­ли­фи и гра­фич­ни еле­мен­ти с не осо­бе­но ясен про­из­ход и окул­т­но зна­че­ние, на ми­тич­ни съ­щес­т­ва и зли ду­хо­ве, и та­ка по­пу­ляр­ни­те днес “пле­мен­ни та­ту­и­ров­ки”, чрез кър­ва­ви на­ра­ня­ва­ния на ко­жа­та, са сво­е­об­раз­ни ка­на­ли за окул­т­но де­мо­нич­но об­себ­ва­не.

Спо­ред съв­ре­мен­но про­уч­ва­не та­ту­и­ра­ни­те мла­де­жи са два пъ­ти по-склон­ни към упот­ре­ба на ал­ко­хол, нар­ко­ти­ци, без­раз­бо­рен секс и аг­ре­сив­но и дес­т­рук­тив­но по­ве­де­ние. Ве­ро­ят­но за­що­то, от ед­на стра­на, чо­век при­бяг­ва към та­ту­и­ра­не во­ден от су­е­та, ка­то из­раз на вът­ре­шен бунт, от­ри­ца­ние и же­ла­ние за ед­на но­ва и по-дръз­ка са­мо­лич­ност. И от дру­га, за­що­то са­ми­те та­ту­и­ров­ки, как­то е вид­но от ис­то­ри­чес­ки­те и кул­ту­ро­вед­с­ки­те прег­ле­ди на прак­ти­ка­та за та­ту­и­ра­не, имат свойс­т­во­то да прив­ли­чат ду­хо­ве­те и да пра­вят тя­ло­то тях­но оби­та­ли­ще.

Ня­кои пси­хо­ло­зи съ­що твър­дят, че та­ту­и­ров­ка­та мо­же да влияе на своя но­си­тел, да го про­ме­ня, че има опас­ност чо­век да за­гу­би сво­е­то “аз” и не­вол­но да за­поч­не да ко­ри­ги­ра по­ве­де­ни­е­то си под вли­я­ние на ри­сун­ка­та и да се дър­жи та­ка, как­то се очак­ва от но­си­те­ля на по­доб­но изоб­ра­же­ние. Нап­ри­мер, ако виж­да­те тих, спо­ко­ен чо­век, а на тя­ло­то му е изоб­ра­зен кръ­во­жа­ден стра­хо­вит звяр, то не би­ва де се из­не­над­ва­те, ако от­к­ри­е­те в то­зи чо­век скри­та аг­ре­сия и жес­то­кост. По­ве­че­то хо­ра не се за­до­во­ля­ват с ед­на та­ту­и­ров­ка, след­ва вто­ра, тре­та..., а пос­ле и по-ек­с­т­рем­ни фор­ми на бо­ди­арт: пи­ър­син­ги, ска­ри­фи­ка­ция, брен­динг, им­п­лан­та­ти на ме­тал­ни топ­че­та, хал­ки, рог­ца, ко­е­то ня­ма ни­що об­що с ес­те­ти­ка­та и го­во­ри за се­ри­оз­ни пси­хо­ло­ги­чес­ки проб­ле­ми, сво­е­об­раз­на фор­ма на за­ви­си­мост и ав­то­аг­ре­сия.

Нес­лу­чай­но при пок­ръс­т­ва­не­то на ези­чес­ки­те пле­ме­на хрис­ти­ян­с­ки­те ми­си­о­не­ри се стре­мят да пре­къс­нат окул­т­ни­те им прак­ти­ки и кон­так­ту­ва­не с де­мо­ни­те, ко­и­то включ­ват та­ту­и­ра­не, пи­ър­синг и ска­ри­фи­ка­ция. В съ­що­то вре­ме те­зи прак­ти­ки се за­паз­ват в под­зем­ния свят, ка­то сво­е­об­ра­зен ли­чен и ко­лек­ти­вен бунт сре­щу хрис­ти­ян­с­ки­те нрав­с­т­ве­ни нор­ми, не­по­кор­с­т­во, не­за­ви­си­мост и не­съг­ла­сие с об­щоп­ри­е­ти­те нор­ми за при­ли­чие.

И все пак, обек­тив­ност­та изис­к­ва да от­бе­ле­жим, че в ис­то­ри­я­та на хрис­ти­ян­с­т­во­то в някои случаи та­ту­и­ров­ка­та се счи­та бе­лег за при­над­леж­ност към Хрис­то­ва­та цър­к­ва.

Има­­ме ос­­­но­­ва­­ние да до­­пус­­­нем, че ня­­кои от ран­­­ни­­те хрис­­­ти­­я­­ни изоб­­­ра­­зя­­ва­­ли вър­­­ху се­­бе си ини­­ци­­а­­ли­­те Х - ­ Хрис­­­тос, ИН - ­ Иисус На­­зо­­ре­­е­­ца, ICXC NIKA - ­ Иисус Хрис­­­тос Син Бо­­жий, изоб­­­ра­­же­­ния на кръст, ри­­ба или аг­­­нец ­ сим­­­во­­ли­­зи­­ра­­щи Гос­­­под Иисус Хрис­­­тос и при­­над­­­леж­­­ност­­­та към Не­­го­­ва­­та Цър­­к­­­ва.

Спо­ред Свещ. Пре­да­ние св. Иг­на­тий Бо­го­но­сец но­си то­ва на­и­ме­нова­ние, за­що­то е оно­ва де­те, ко­е­то Гос­под вдиг­нал на ръ­це ка­то при­мер за не­вин­ност (Мат. 18:1), но и за­що­то при мъ­че­ни­чес­кия му под­виг хрис­ти­я­ни­те ви­де­ли на гър­ди­те му из­дъл­ба­но име­то на Гос­под Иисус Хрис­тос.

Хрис­­­ти­­ян­­с­­­кият ора­­тор Про­­ко­­пий от Га­­за пи­сал, че мно­­зи­­на от пър­­­ви­­те хрис­­­ти­­я­­ни же­­ла­­е­­ли да за­­пе­­ча­­тат на ръ­­це­­те си кръс­­т­­­ния знак, име­­то на Хрис­­­та, мо­­ног­­­ра­­ма ХР или зна­­ка “+” на че­­ло­­то си. По-къс­­­но то­­зи оби­­чай е за­­им­­с­­т­­­ван от кръс­­­то­­нос­­­ци­­те. На пор­­т­­­ре­­ти­­те на ри­­ца­­ри кръс­­­то­­нос­­­ци в ми­­ни­­а­­тю­­ри вър­­­ху раз­­­пя­­ти­­е­­то на ка­­тед­­­ра­­ла­­та Но­тър Дам в Сент-Омер, Фран­­­ция, те са изоб­­­ра­­зе­­ни с кръс­­­то­­ве на че­­ла­­та. Кръс­­­то­­нос­­­ци­­те счи­­та­­ли, че то­­зи знак в слу­­чай на смърт ще им га­­ран­­­ти­­ра хрис­­­ти­­ян­­с­­­ко пог­­­ре­­бе­­ние.

В Бос­на и Хер­це­го­ви­на сред ка­то­ли­чес­ко­то хрис­ти­ян­с­ко на­се­ле­ние до 19 в. труд­но мо­же­ло да се на­ме­ри же­на или мо­ми­че без та­ту­и­ров­ка с изоб­ра­же­ние на кръст вър­ху че­ло­то, гър­ди­те и ра­мо­то ­ прак­ти­ка, чи­и­то ко­ре­ни пол­с­ки­ят ет­но-граф Ч. Тру­хел­ка от­на­ся към дох­рис­ти­ян­с­кия пе­ри­од. Из­с­ле­до­ва­те­лят А. Ха­бер­ланд на­рича та­зи прак­ти­ка “пос­лед­но ехо” от из­к­лю­чи­тел­но ста­ри езич­ес­ки обичаи на Бал­ка­ни­те. То­ва се пра­ве­ло, за да се пре­дот­в­ра­ти пре­ми­на­ва­не­то им към дру­га вя­ра, по-кон­к­рет­но ­ към ис­ля­ма. Съ­щи­те под­бу­ди ­ да се съх­ра­нят ка­то хрис­ти­я­ни в нех­рис­ти­ян­с­ка сре­да ­ под­тик­ват коп­т­с­ки­те хрис­ти­я­ни в Еги­пет и до днес при кръ­ще­ни­е­то да та­ту­и­рат от вът­реш­на­та стра­на на кит­ка­та си кръст, кой­то тай­но по­каз­ват пред еди­но­вер­ци­те си, за да удос­то­ве­рят при­над­леж­ност­та си към Хрис­то­ва­та цър­к­ва, в от­ли­чие от ара­би­те мю­сюл­ма­ни, ко­и­то са мно­зин­с­т­во в стра­на­та. Съ­щи­я оби­чай ­ да си та­ту­и­рат кръс­т­ния знак, имат и ети­оп­с­ки­те хрис­ти­я­ни. Ар­мен­с­ки­те хрис­ти­я­ни за­па­зи­ли тра­ди­ци­я­та да изоб­ра­зя­ват хрис­ти­ян­с­ки сим­во­ли вър­ху те­ла­та си до Пър­ва­та све­тов­на вой­на.

Вяр­ва­щи­те хрис­ти­я­ни от из­точ­ни­те цър­к­ви имат и мно­го­ве­ков­на­та тра­ди­ция по вре­ме на Страс­т­на­та сед­ми­ца пок­лон­ни­ци­те по Све­ти­те зе­ми да та­ту­и­рат вър­ху ко­жа­та си изоб­ра­же­ния на Хрис­тос, Бо­го­ро­ди­ца или св. Кръст. Пос­ле­до­ва­те­ли­те на Си­рийс­ка­та ма­ро­нит­с­ка цър­к­ва, ми­ря­ни и све­щен­с­т­во, нап­ри­мер, та­ту­и­рат вър­ху тя­ло­то си та­ки­ва изоб­ра­же­ния с бла­гос­ло­ве­ни­е­то на са­мия пат­ри­арх, под чи­е­то ве­дом­с­т­во са хрис­ти­я­ни от Из­ра­ел, Па­лес­ти­на и Йор­да­ния. Един път в го­ди­на­та, на Пас­ха, в кра­сив храм в са­мия цен­тър на Йе­ру­са­лим, къ­де­то се счи­та, че се е със­то­я­ла Тай­на­та ве­че­ря, от сут­рин­та до ве­чер­та майс­то­ри пос­та­вят та­ту­и­ров­ки на всич­ки пок­лон­ни­ци и та­зи тра­ди­ция да­ти­ра от поч­ти 2 000 го­ди­ни. Те­зи та­ту­и­ров­ки са с изоб­ра­же­ния на Кръс­та Гос­по­ден или на св. Бо­го­ро­ди­ца, с да­та за спо­мен от свет­ли­те дни на пок­ло­не­ние в Све­ти­те зе­ми и све­тия град Йе­ру­са­лим.

Не­за­ви­си­мо от заб­ра­ни­те, и в Ев­ро­па през Сред­но­ве­ко­ви­е­то пи­лиг­ри­ми­те си пра­ве­ли та­ту­и­ров­ки на кръс­то­ве, ма­нас­ти­ри и све­ще­ни ре­лик­ви, за спо­мен и ка­то бе­лег от пок­ло­не­ни­е­то по све­ти мес­та. За от­бе­ляз­ва­не е, че та­ка­ва прак­ти­ка - ­ хрис­ти­ян­с­ки сим­во­ли да се та­ту­и­рат вър­ху тя­ло­то ­ - не е ха­рак­тер­на за пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни. Най-ве­ро­ят­но та­зи прак­ти­ка е ре­зул­тат от нас­ле­де­на­та мно­го­ве­ков­на тра­ди­ция в та­ту­и­ра­не­то у ези­чес­ки­те на­ро­ди и на­чин за раз­к­ри­ва­не със ста­ри сред­с­т­ва на но­ва­та вя­ра, след при­е­ма­не на хрис­ти­ян­с­т­во­то.

Биб­ли­я­та и та­ту­и­ров­ки­те

В Све­ще­но­то Пи­са­ние на Ста­рия За­вет Бог за­ръч­ва на Мой­сей: “За­ра­ди мър­т­вец не пра­ве­те рез­ки по сна­га­та си и не чер­тай­те по се­бе си бук­ви. Аз съм Гос­под Бог ваш” (Лев. 19:28). Мно­зи­на счи­тат то­зи стих, как­то и по­доб­ни­те ­ Ле­вит 21:5 и Вто­ро­за­ко­ние 14:1 ­ ка­то яс­но ука­за­ние, заб­ра­ня­ва­що та­ту­и­ров­ки­те и ска­ри­фи­ка­цията. В ци­ти­ра­ни­те сти­хо­ве дейс­т­ви­тел­но се заб­ра­ня­ва на­на­ся­не­то вър­ху тя­ло­то на на­ре­зи и изоб­ра­же­ния, ка­къв­то оби­чай има­ли съ­сед­ни­те на из­ра­ил­тя­ни­те ези­чес­ки на­ро­ди. Та­ту­и­ра­не­то ка­то част от кул­та към де­мо­ни­те и идо­ло­пок­лон­с­т­во­то при езич­ни­ци­те е заб­ра­не­но за из­ра­ил­с­кия на­род. Но от дру­га стра­на, и от­но­ше­ни­е­то към тя­ло­то у бо­го­из­б­ра­ния на­род, а по-къс­но и у хрис­ти­я­ни­те е прин­цип­но раз­лич­но от то­ва на езич­ни­ци­те. Тя­ло­то за­ед­но с ду­ша­та и ду­ха Бо­жий пред­с­тав­ля­ва сът­во­ре­ния по Бо­жи об­раз и по­до­бие чо­век, тя­ло­то, за­ед­но с бо­го­по­доб­на­та ду­ша е приз­ва­но да бъ­де ико­на, отоб­ра­же­ние на Бо­га “Или не зна­е­те, че тя­ло­то ви е храм на Ду­ха Све­та­го, Кой­то жи­вее във вас и Ко­го­то има­те от Бо­га, и че не при­над­ле­жи­те на се­бе си? За­що­то вие сте скъ­по ку­пе­ни. За­то­ва прос­ла­ве­те Бо­га в те­ла­та си и в ду­ши­те си, ко­и­то са Бо­жии” (1Кор. 6:19-20). За­то­ва Мой­се­е­ви­ят за­кон заб­ра­ня­ва при­е­ма­не­то на ези­чес­ки­те оби­чаи във всич­ки­те им фор­ми, в то­ва чис­ло и ос­кър­бя­ва­не­то на Бо­га чрез обе­зоб­ра­зя­ва­не­то на съз­да­де­но­то от Не­го тя­ло. И ма­кар да не се съм­ня­вам, че хрис­ти­ян­с­ки­те изоб­ра­же­ния вър­ху тя­ло­то, ко­и­то от­к­ри­ва­ме у па­со­ми­те на ня­кои кон­фе­сии, са из­раз на сил­на вя­ра в Хрис­та, же­ла­ние да от­бе­ле­жиш не­за­ли­чи­мо сво­я­та при­над­леж­ност към Не­го­ва­та Цър­к­ва и сме­ло да из­по­вяд­ваш пред све­та хрис­ти­ян­с­ка­та си вя­ра, до­ри с риск за жи­во­та, в зак­лю­че­ние ще при­пом­ня един раз­каз от Па­те­ри­ка за два­ма ино­ци, ко­и­то по­мо­ли­ли своя ду­хо­вен ста­рец за бла­гос­ло­ве­ние да из­ре­жат на тя­ло­то си кръс­та, в слу­чай, че по вре­ме на го­не­ния ги при­ну­дят да сва­лят наг­ръд­ни­те си кръс­то­ве. Ста­ре­цът от­го­во­рил: “Не на те­ла­та си изоб­ра­зя­вай­те кръс­та, а в сър­це­то си”.