СЛОВО В НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ

Версия за печат

Днес ние прославяме всички светии. И всички ние с вас сме призвани към святост. За това сме кръстени в името на Отца и Сина и Светия Дух, за това се приобщаваме със светите Христови Тайни, където преди самото причастие чуваме: Святая святим. Който не е свят, казва по този повод свети Кирил Йерусалимски - да не пристъпва. Светите отци-монаси от своите пустини, които били полета на тяхната духовна битка, заедно с мъчениците говорят на всеки от нас за едната-единствена тайна на живота: „Отдай кръв и приеми Дух”. Откъде да вземем тази сила за самоотдаване? Само от Господа. Ние трябва да приемем в Евхаристията кръвта на П ървомъченика, Първосветията, единия свят Господ наш Иисус Христос, чрез Него да се приобщим с Божествения Дух, с това да станем способни да отдаваме себе си и да бъдем святи, Христови.

Всеки, който Ме изповяда пред човеците - говори ни днес в Евангелието Спасителят – Аз ще го изповядам пред Моя Отец Небесен, и всеки, който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Ето тази верност пред лицето на страданията, пред лицето на смъртта – това е, което определя светиите. Да бъдеш вярващ - значи да бъдеш верен и само с това Църквата е жива. Ние трябва днес да чуем тези думи на Спасителя за това, че ако се отречем от нашия Христос, ще се окажем лишени от Царството на светостта, от Божествения живот. Как се отричаме? Ние се отричаме от Христа с думи, когато казваме, че не Го познаваме. Нима можем да кажем нещо такова? Както разказвала една жена, с покаяние разказвала, че когато по времето на комунизма имало преброяване на населението, там, където в анкетата стоял въпрос за вероизповеданието, тя написала: „невярваща”. И милиони се отрекли в тези страшни години от своя Господ. Това отричане може да бъде не пряко.

В „Древния патерик” се разказва за един монах, който по послушание, отишъл в града, за да купи нещо за манастира. Там той срещнал един иудеин, много красноречив, който започнал да му разказва за своята вяра. Той го слушал и казал някакси много отвлечено, отсъстващо: „Може и да има истина, в това, което казваш”. Когато той се върнал в манастира, неговият духовен отец му казал: „Ти повече не си християнин. Ти си се отрекъл от Господа. Какъв мрак виждам в душата ти!” Това отричане може да бъде и такова, каквото било у един много учен, твърде образован богословски човек. Веднъж го попитали, как той, толкова просветен, такъв образован човек, може да вярва в Бога: „Нима наистина вие вярвате в Христа?” Да, отговорил той, - но не фанатично. Това означавало, че неговата вяра е сама за себе си, а светът – сам за себе си, едното с другото нямат отношение, светът може да не се безпокои – той няма да причини никакви неприятности със своята вяра на този свят.

Ние трябва съвсем ясно да видим, че само тогава сме вярващи, когато се отличаваме от света. Самата дума свят означава различен от света, свят е този, който е посветен на Бога. Ние знаем, че храмът е свят, той се отличава от всички други здания, защото той е посветен на Бога. Съботата вът Ветхия Завет била свята – тя се отличавала от всички други дни, защото тя била посветена на Бога. Християнинът – това е човек, който е посветен на Бога и затова той трябва да се отличава от другите хора. Най-ужасното е, когато ние с нищо не се отличаваме от тях.

В близкото минало много християни спокойно могли да отдават своите деца за пионери, комсомолци, без да се замислят даже, че това е- участие в организации, които официално и задължително изповядат атеизъм, т. е. косвено отричане от Бога. Точно както сега мнозина от нас са готови да отдадат своите деца на каквито искате програми, телевизионни и други, още повече на глобалните програми за възпитание на човека, имащи за цел пълното изтребление на най-главното, което е в човека - разума, срама и съвестта. И при това ние сякаш сме вярващи. Ние живеем в света, но сме призвани да не се сливаме с този свят, да не се смесваме с него. Ние можем да победим света само с това, с което се отличаваме от света, т. е. с Божието присъствие в нас.

От Христа може да се отречеш не само с думи, а просто с мълчание. Животът отново и отново ни дава възможност да се застъпим за нашия Господ, когато Той отново е поруган, когато наоколо отново цари безчестие, кощунство, богохулство и имаме възможност да излезем срещу злото, което вече е открито, нагло, в което е явно присъствието на дявола, на човекоубиеца, на бащата на лъжата. А ние отново и отново пазим мълчание.

Но има още отричане от Христа с целия си живот. Ние живеем така, че непрестанно се отричаме от Христа. Твърде често ние се оказваме само слушатели на Словото Божие, а не негови изпълнители. Заради вас, както казва апостол Павел, именно за такова отричане, - Името Божие се хули, подхвърля се на поругание от езичниците. И, разбира се, ако всички думи за правда, за чистота, за любов, които ние произнасяме, не се осъществяват в нашия живот, ние ставама подозрителни за тези, които ни слушат. И Името Божие, и Църквата Христова отвоно се подхвърлят на безчестие.

Това изповядване, тази верност на Христа струват скъпо. Както в Евангелията Христос казва: „Който иска да бъде Мой ученик, трябва да вземе кръста Си”. Това означава, че ние винаги сме изправени пред избор, винаги трябва да принесем в жертва или Христос, Неговите заповеди, или себе си и своето благополучие. Не става така, че да можем да съхраним и едното, и другото. И дотогава, докато в нашия живот липсва решимост: „Да бъде Твоята воля!” - не само във всички обстоятелства, в най-страшните и скръбни, които ни изпраща Господ, но във всичко, което ние изпълняваме в живота, казвайки: „Да се изпълнят с Твоята помощ и сила, Господи, заповедите, които Ти Си ми дал!" - дотогава нашето изповядване на вярата не ще бъде истинско. И Господ ни предупреждава, че който иска да запази живота си, душата си в този свят, той ще ги погуби. И ние знаем, че именно така става винаги, и в страшните години на гонения твърде много искали да запазят живота си, затова и се и отрекли от Христа, и затова са погубили своя живот.

Сега светът счита за най-главен принцип на живота именно това: как да съхраниш своя живот, да го запазиш и да придобиеш всичко, което е необходимо за този живот (както светът го разбира). Но при това е невозможно да не видиш, че се загубва единственото, което прави този живот скъпоценен, това, благодарение на което действително си струва да живееш, защото без Христа, без любовта към Него животът е безсмислен и пуст, и само чрез живота според вярата, чрез безкористната любов към Господа и към хората, чрез себеотдаване, чрез загуба на своя живот заради това, ние Го придобиваме.

Ние сме много немощни и слаби и никой от нас не може да каже, че той е по-силен от Петър, който заради едната дума на слугинята се отрекъл от своя Спасител. И трябва днес да видим всеки от нас колко пъти се е отричал от Христа или с дума, или мълчание, или със своя живот. И трябва всички да се обърнем към нашите светии, които също били немощни и крехки, които също имали понякога колебания във вярата, които понякога се отричали от Господа, но които знаели, че Господ, ако действително с целия си живот се обърнем към Него, може всичко да направи.

Да си припомним как се молила блажената Фелицатата, млада слугиня, когато била в тъмницата. С тази молитва тя се обръща към нас с утешението да помним, че макар да сме крехки и безсилни, и да не можем някакси със своето естество да противостоим на тези скърби и страшни изкушения, но когато дойде най-важното изпитание, тогава с нас ще бъде Христос. Господ със Светия Дух ще даде утешение на всяко страдание, което преживява човек и ще даде сила на всяка човешка немощ. Той ни казва: „Не бой се, малко стадо!” Той ни говори: „Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират. И вашия Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие мнвого по-ценни от ях?” Не бойте се от тези, които убиват тялото, а на душата не могат да навредят. Нима меч, или гонения, - говори ни цялата Църква на светиите, - или някаква мъка, или каквато и да е скръб може да надделее над любовта на Бога, която Той изпитва към всеки от нас. Ние трябва само да бъдем причастни на тази любов на дело, с живота и смъртта си.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев