ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ЧЕТВЪРТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние сега чухме евангелското повествувание за изцелението на слугата на стотника. Когато Господ влязъл в град Капернаум, към Него се приближил стотник, молейки Го и казвайки: „Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда”. Иисус му казал: „Ще дойда и ще го излекувам”. Стотникът пък, отговаряйки, казва: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее” (Мат. 8:6-8). След тези думи Господ се почудил и казал: „истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра”(Мат. 8:10:13). Господ се изненадал от тази среща, от тази беседа със стотника. И действително слугата му оздравял. Ние виждаме, че стотникът помолил и получил просимото веднага.

Това евангелско повествувание, братя и сестри, е много важно, назидателно и полезно за нас. Най-напред, ние виждаме тук стотника и добрите, милосърдни качества на този човек. Той идва при Господа и проси изцеление за своя слуга. Обърнете внимание на това, че стотникът просил не за себе си, не за своите деца или внуци, той просил даже не за подчинен войник, той просил за слугата, за ординареца, който му чистил обувките, гладил дрехите, почиствал от прах мундира. Такава просба е много рядко явление. Нима често виждаме в нашия живот началник  да отиде някъде и да започне да иска нещо за своя слуга? Обикновено началството въобще не мисли за своите слуги, а тук виждаме милосърдното сърце на този стотник.

По-нататък виждаме още други черти на този човек - когато Господ казва, че ще отиде и ще изцели слугата му, стотникът отговаря, че е недостоен за това. Нас също ни поразяват тези думи. Какъв бил стотникът в Капернаум? Той бил военен комендант на този град, висше административно лице. И този човек можел да изпрати своите войници със заповед да доведат при него Христос. Но той отива сам, сам моли. Кого моли той? Пред него е неизвестен проповедник. При това Христос е целият прашен, Той е много беден, няма даже собствен дом, Той не знае къде ще подслони собствената Си глава, Той получава милостиня от другите, с една дума, пред стотника стои бедняк. И ето, стотникът казва, че той е недостоен Христос да влезе под неговия покрив. Ние виждаме тук най-дълбокото смирение на коменданта. Той, като представител на държавната, на военната власт, вижда пред себе си друга власт, власт Божествена и прекланя пред нея своята военна власт. Той разбира, че пред тази Божествена власт цялата негова земна власт е едно нищо. И по-нататък, ние виждаме следващите черти на неговия характер. Той казва на Господ, че ако Той каже само една дума и слугата му ще оздравее. В тези думи се проявява най-дълбока вяра в Божествения Учител. Той не казва, че Господ ще направи едно или друго, той Го моли да каже само една дума. Разбира се, Господ изпълнява неговата молба и в този миг слугата му е изцелен.

Тук ние, братя и сестри, разглеждайки само първите щрихи от това евангелско повествувание, виждаме това, което и за нас е полезно, когато се молим за някой болен. Но нашата молитва далеч не винаги, а, най-често, никога не се увенчава с такъв успех, както молбата на стотника. Стотникът помолил и слугата оздравял. Ние също записваме имена за Литургията, молим се в своите домашни молитви или по време на богослужение, но не винаги става изцеление на болните, за които ние сме се молили.

И стотникът се явява за нас тук учител. На какво ни учи той? Той ни учи какво ни е необходимо, когато се молим: дълбока вяра, милосърдие, любов към ближните и смирение. Смирението – това е състояние на духа, когато ние считаме себе си за по-ниско и по-лоши от всички, и, когато нашият дух никак не се възмущава, не само, когато някой ни безпокои, но даже и тогава, когато ни изобличават. Ние считаме, че трябва да спрем този човек, който говори против нас клевети, лъжи, който ни дразни, ние считаме, че трябва да го възпитаме, трябва да му поставим някакви рамки. Много малка е вероятността той да ни чуе и изведнъж да стане друг.

Има тук друг голям въпрос: ще бъде ли полезно за нас изпълнението на нашите прошения, за което ние се молим? Не, то ще бъде вредно. Много често така и става, че ние се молим за нещо, а Господ не ни го дава веднага. Така че ние сме принудени, понякога, да ходим по началства, по кабинети, да тропаме по врати много-много дълго. Господ специално допуска това за нас, за да разберем необходимостта от търпение и от такава висша добродетел като смирението. Затова Господ иска преди да получим просимото, да получим най-високия дар – дара на смирението и търпението.

Също така Господ не винаги ни дава просимото, когато се молим за болен човек, тъй като ние нямаме такава твърда вяра. У нас липсва увереност във всяка дума от Евангелието, която вече е произнесъл Господ. А стотникът молел Христос да каже само една дума! Вижте, колко думи са събрани в Евангелието, а ние не четем тези Божествени думи, не считаме това за нужно за нас. А ако пък ги четем, нямаме такава дълбока, безпрекословна вяра в това, че ако Господ е казал всички тези слова, следва и да ги изпълняваме и върху тях да строим своя живот.

Действително, ако ние погледнем своя живот, ще се ужасим, нашето сърце просто няма да издържи и ще се пръсне на парчета, защото нашият живот не само не съответства на Евангелието, но даже и на никоя друга религиозна концепция, в която може би е пълно с всякакви грешки, ереси, заблуждения. Просто ние сме привикнали сами себе си да оправдаваме и не забелязваме своите собствени грехове и недостатъци. А когато виждаме тези недостатъци в другите, това много ни възмущава и шокира.

Това става, братя и сестри, не само по отношение на някакви дреболии, в битовия живот, а даже по отношение на много страшни неща. Например, Господ казва: „Не убивай” и ние разбираме, че да убиваш е страшно. Но, погледнете, жена прави аборт и убива своето детенце, или към това я тласка съпругът й, и после тя идва в храма, и иска да й прочетат молитва, а след месец тя отива и пак убива. У нас липсва такава вяра в думите на Спасителя, както у този стотник.

По-нататък, ние от вярата преминаваме към милосърдието, към състраданието, които проявил стотникът и които недостигат у нас. Дайте да бъдем честни. Когато ние се молим за оздравяване на някой болен, ние, като правило, се молим за своето себелюбие, за своето собствено спокойствие, защото този болен, който е у нас, ни дотяга, тежко ни е да се грижим за него, да губим пари, сили. И ето ние молим, Господ да му даде здраве, а на практика се молим за себе си, за да ни стане по-леко и по-лесно. У нас липсва истинско милосърдие и любов към ближните. И даже, ако се върнем към случая с абортите, нека всяка майка или баща на дете, които са решени на аборт, помислят за това, че ако утре тяхното тяло го разчленят на парчета и го хвърлят в кофа, нима не ще ги боли? Така изпитва болки това дете, което е в утробата и само себе си не може да защити. Ние нямаме любов към ближния, не можем да си представим, че нашият ближен също нещо преживява, страда и ние не сме се научили още да разглеждаме неговата болка като своя собствена болка.

Именно на това ни учи и Господ, когато казва: „Възлюби ближния си като себе си”(Мат. 22:39). И докато не възлюбим ближния, когото виждаме, няма да можем да възлюбим и Бога, Когото не виждаме, и, затова много трудно ще придобием спасение. В това също има огромен Божи промисъл. Той се заключава в това, че Господ знае свойствата на нашата природа: ако нещо трудно ни се дава, тогава го ценим. Например, майката обича повече от всичко това дете, с което тя повече от всичко се е занимавала, страдала, мъчила се, защото тя в него е вложила повече сили. Или художникът: ако някаква картина много дълго не му се удава, когато я завърши, той я цени повече от всичко. Точно така и Господ.

Пътят на спасението е по-труден за нас от всичко на света, за да ценим рая, Царството Божие, да ценим тази благодат, която ни дава Господ. Затова придобиването на тази Божествена благодат в нашия живот става много трудно, тежко действие. Ето такъв урок ни предлага днес евангелското четиво за Капернаумския стотник. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев