ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печат

Скъпи братя и сестри! Сърдечно поздравявам всички вас с големия празник Преображение Господне! Това е денят, който ни учи, че Бог, вечният и непостижимият, пребиваващ там, където ние, поради своето физическо естество, не можем да се намираме, винаги е редом с нас. На планината Тавор Господ ни е дал това виждане на Своята близост до хората. Не е случайно, че Спасителят се преобразил, явил на учениците Своята Божествена природа, указвайки им в навечерието на Своите страдания, че Той е Син Божи, за да почувстват те близостта на Самия Бог към тях. И това станало в този момент, когато техният Учител бил издигнат на кръста, посрамен, поруган, когато в очите на целия иудейски народ била смазана и унищожена Неговата мисия, та в този момент на позор и поражение да могат да видят в умрелия, безсилен Човек, в Неговото мъртво Тяло тайнственото и спасително присъствие на Бога в техния живот и в историята на човешкия род.

И още: днешният ден ни помага да разберем нещо невероятно важно за съвременния човек, а именно: колко много хора не могат да повярват в Бога! Те не могат да повярват, защото всички заобикалящи ги не говорят за Бога. Възгледът на съвременния човек е насочен натам, където се изявява човешката сила. Ние изпадаме във възторг от резултатите на човешкия разум, ние сме поразени от достиженията на техническия прогрес. Всичко това, което поразява днес нашия ум, е свързано с дейността на човека, и хората престават да виждат Бога в заобикалящия ги свят, защото съвременната безбожна цивилизация закрива пред човека тази възможност - закрива я с мнимата човешка сила и с мнимото човешко господство.

На какво се основава вярата на съвременните хора? Преди всичко - на чудото. Мнозинството хора в своя живот са се сблъсквали с чудото. Някой получил изцеление, някой спасение по молитвите - може би, не толкова по своите, колкото на родители или близки. Някой, вглеждайки се в своя житейски път, вижда Божията ръка. На това  възприемане на чудото, на това осъзнаване присъствието на Бога в живота се основава и нашата вяра. Всеки има своя среща с чудото. На някого са нужни видими, зрими, разтърсващи съзнанието знаци. За друг е достатъчно само по-внимателно да погледне на Божия свят, на околния свят, на самия себе си, за да види Божието присъствие. И, колкото повече на човека е нужно потресаващо въображението чудо, толкова по-малко този човек е готов за това - в чудото да види Бога. Даже ако родната му майка възкръсне, няма да стане вярващ този човек, който казва, че в такъв случай той ще повярва.

Но Бог не поразява нашето съзнание с чудеса, които с непреодолима сила биха ни привлекли към Него. Ако Бог би използвал такива чудеса, Той би ни лишил от свободата сами да избираме между вярата в Него и неверието. А Господ оставя тази  свобода на човека. И затова, за да повярваш, не е нужно да чакаш поразяващо съзнанието чудо, а трябва да видиш Бога в околния свят.

Удивителни думи намираме в Трета книга Царства - ветхозаветното повествувание за пророк Илия, за това как той застанал пред очите на страшния, жесток и неправеден цар Ахав. Илия произнесъл думи, които, навярно, хвърлили в недоумение и царя, и всички, които стояли около него: „Жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя” - казал пророкът (3 Цар. 17:1). Би трябвало хората да се обърнат назад, да погледнат надясно и наляво, мислейки: „Къде е Господ Саваот? За какво говори Илия? Пред Кого стои той? Той стои пред очите на страшния цар и тук го няма Бог Саваот!” Обаче пророкът знаел какво говори, защото той видял Бога, - не с физическото зрение, но той видял и почувствал Бога с цялата си природа. Колко забележително е казал свети Игнатий (Брянчанинов), „най-горещата и най-искрена и постоянна памет за Бога ни дава възможност да видим Бога”. А свети Димитрий Ростовски, размишлявайки над това, което станало с пророк Илия, казвал: „Той предстоял пред лицето на царя, но с ума си, с мисълта си, със сърцето си видял Бога”.

Това, което станало на планината Тавор, било Богоявлението за апостолите. На тях им предстояла особена мисия и те видели прославения Спасител. Разбира се, и това видение би могло да бъде недостатъчно за човека, неспособен да види Бога, - някой би могъл да каже „привидяло им се, присънило им се, халюцинация, прегрели са от слънцето” или още нещо подобно. Но апостолите съзнавали, че им била явена Божествената природа на техния Спасител.

Днес ние се нуждаем от укрепване на нашата вяра. Никакви прочетени книги, никакво образование не са способни да открият на човека Бога – те само са способни да подготвят човека за това откриване. Но ако ние, по думите на свети Игнатий (Брянчанинов), постоянно и горещо имаме памет за Бога, ако Бог става център на нашия живот, тогава се извършва и великото чудо на Богоявлението. И вече не са ни нужни никакви гръмки чудеса – ние ще виждаме Бога на всяка крачка в своя живот, във всяко действие. Нещо повече, ще виждаме Божието присъствие в историята, а следователно, ще разбираме знаците на историческите събития. Ние няма да слушаме тези, които, в угода на собствените си идеи и политически цели, по-своему трактуват историческите събития. Живеейки с Бога, ние ще съзираме духовния, същностния, онтологически смисъл на историята, което ще ни дава голяма сила, което ще ни предпазва от съблазънта на идолопоклонството, от съблазънта да приемем антихриста за Бог.

Може би съвременният човек се нуждае от Богоявление не по-малко, отколкото апостолите на планината Тавор. Нека молим Господа, на празника Преображение, да ни даде памет за Него. Не тази фрагментарна памет, когато мислим за Бога, а после забравяме и живеем така, като че ли няма Бог; но постояно предстоене пред Него, както се удостоил с това пламенният Божи пророк Илия, който, стоейки на земята пред очите на царя, виждал Бог Саваот, виждал Бога, всемогъщия Творец на света.

Опитът на светиите, на пророците и апостолите - това не е опит на небожители, това е опитът на хора, с техните грехове и проблеми. Но всеки грях и всяка човешка неправда се изпепеляват от Божията благодат, която ни се дарува тогава, когато ние, със смирение и в простота на сърцето, стоим пред Бога, имащ власт да опрощава греховете.

И нека празникът Преображение да ни помогне, скъпи мои, да разберем, как ние, живеещите в размирния XXI век, да станем способни не просто да съхраним, но и да укрепим вярата, която ни въвежда в живо съприкосновение с Всемогъщия Бог. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев