ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 12-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днешното евангелско четиво ни разказва притча, добре известна на всички. Действително, тази среща на Спасителя с богатия юноша станала много назидателна за мнозина негови съвременници, а, следователно, и за мнозина от нас. Станала е притча за смисъла на богатството в този свят.

При Спасителя дошъл богат юноша. А богатството в тези времена от мнозина се смятало за особено благословение от Бога. И богатите хора считали, че щом са богати, значи те живеят праведен живот.

Но, очевидно, този юноша бил различен. В душата му живеело усещането, че той в нещо е несъвършен. И ето, той, богатият добродетелен юноша, дошъл при Спасителя, за да чуе от Него какво не му достига за спасението. Спасителят, говорейки с него, говори и с мнозина идващи при Него хора, с удивително познаване на най- съкровените кътчета на сърцата им. Говори така, сякаш знае съкровените помисли на всеки човек и, преди всичко, на този богат юноша.

Знаейки, че пред Него стои юноша, изпълняващ целия ветхозаветен закон, Господ му казва, че за съвършенството, за спасението е необходимо да се спазват всички тези заповеди, на които се основава Ветхият Завет, който Господ открил още на Мойсей. Спасителят знае, че юношата изпълнява всички тези заповеди, но, говорейки му за това, Той иска да покаже на всички заобикалящи много ясно и конкретно какъв е пътят на спасението. С него започва пътя на спасението.

Юношата честно, най-искрено Му казва, че той изпълнява всички тези заповеди. Изглеждало, че той вече е извършил главното дело в своя живот. Той живял и живее в съответствие с дадените от Бога заповеди за праведен живот. И ето тук, именно на това място, ние трябва да се спрем и да се замислим.

А ние с вас, бидейки членове не на ветхозаветната, а на новозаветната църква, бидейки християни, живеем ли поне в съответствие със заповедите на Ветхия Завет? И всеки от нас, ако бъде искрен, все пак, ще бъде принуден да признае, че ние даже ветхозаветните заповеди далеч не винаги ги изпълняваме.

А между другото, даже изпълнението на ветхозаветните заповеди още не означава гаранция за съвършенство, гаранция за спасение. Иисус Христос казва на юношата, че единственото, което не му достига, това е способността да се откаже от своето богатство. Той го призовава да отдаде цялото свое богатство на бедните и да тръгне след Него, след Христос по незнайния още за никого път, по кръстния път.

И юношата, който току-що бил изпълнен с голяма радост от това, че Сам Спасителят, посочил му пътя на праведността в изпълнение на заповедите, изглежда, потвърдил неговите най-съкровени мисли, изведнъж се почувства дълбоко нещастен, защото той бил много богат и му било тежко да се откаже от своето богатство.

И по-нататък Спасителят вече се обръща не само и не толкова към юношата, Той се обръща към всички, стоящи пред Него. Той говори, че е трудно за богатия да влезе в Царството Небесно. Както за камилата е трудно да премине през най-тесните Йерусалимски порти, които се наричали иглено ухо.

За юношата това звучи почти като присъда. Макар на нас да ни е дадено да знаем какво по-нататък е станало в неговия живот. Може би той намерил в себе си сили да се откаже от своето богатство. Но Спасителят, като казва именно на този юноша, че богатството за него е станало съблазън, обезценяваща цялото изпълнение от него на ветхозаветните заповеди, говори, че действително не само за този юноша, но и за всички хора богатството може да стане много сериозно препятствие в делото на спасението.

Когато се замисляме над тези думи на Спасителя, ни се струва, че за мнозинството от нас наличието на богатство не е сериозно изкушение. Защото в мнозинството си ние не сме богати. Ние нямаме такова голямо имущество, каквото имал юношата. Но нали притежаването на богатство предполага не само притежание на конкретно видимо осезаемо богатство.

Много често хората се отдават на користолюбие, без да имат богатство, но, постоянно пребивавайки в желание да придобият това богатство. И в съвременното общество голяма част от хората действително са бедни, но за голяма част от хората мисълта за богатството става натрапчива идея. Те за нищо друго не мислят, освен за това колко добре е да станат богати.

Тяхната бедност става основание за раздразнение и ненавист от тяхна страна към богатите хора. Тяхната бедност ги заставя да се възгордяват от мисълта, че ако те нямат богатство, значи са праведни. И те считат, че да си беден е по-добре, отколкото да си богат. Щом бедният няма богатство, той вече е праведник.

А между другото много често такива хора са истински користолюбци. Защото всички техни помисли са устремени или върху мисълта за придобиване на богатство, или върху мисълта колко по-добре са тези, които имат богатство. И се получава, може би, най-изкусителното, най-трудно изобличаваното състояние на греховната душа. Човек няма реално богатство, но мисли само за това колко добре би било да има богатство и ненавижда тези, които имат богатство, и не може да мисли вече за нищо друго.

И ето именно това богатство и тези богати в значителна степен имал предвид Спасителят, когато говорил за това, че за богатия е трудно да се спаси. Трудно е да се спаси именно този богат, за когото материалното богатство, което притежава, или още неполучено от него, става цел и смисъл на живота му.

За съжаление, ние живеем в такова общество, в такъв свят, в който действително богатството се разглежда като най-главната ценност. И твърде много хора идват в храма с мисълта не да усъвършенстват себе си, а нали юношата се стремил към съвършенство, а те идват с единствената мисъл: да придобият това богатство, което засега не притежават. И, без да притежават богатство, вече се оказват грешни с този грях, с който, изглежда, могат да грешат само богатите.

Как да преодолеем в себе си този дух на завист, този дух на корист, който превръща и бедняците същите такива грешници, като богатите? Ето за какво трябва да се замислим днес.

На нас действително не ни е дадено да знаем по-нататъшната съдба на богатия юноша Повтарям, възможно е той да е преосмислил своя живот, да е оставил своето богатство и да е тръгнал след Христос. Но ние с вас живеем собствен живот и независимо от това, дали сме богати или бедни, ние трябва да помним другите думи на Спасителя, че където е съкровището ни, там ще бъде и сърцето ни. Думи за това, че само придобиването на Светия Дух е основата за истинското спасение.

Светият Дух е невидим и незрим, невъзможно е да Го купиш. Той се дава само поради Божието милосърдие към нас. И последните думи от днешното евангелско четиво са за това, че за хората сами по себе е невъзможно да се спасят, но по Божията милост да се спаси може всеки, който стане достоен за тази милост; тези думи трябва да ни вдъхновят да устроим своя живот именно в съответствие с главния завет на Спасителя. Заветът да не събираме своето съкровище тук на земята, а на небесата. Заветът за това, че в този живот Христос не ни обещава лекота, доволство, ситост и покой. Той иска от нас да жадуваме не материални блага, а духовни блага, да жадуваме това съвършенство, което жадувал юношата, на когото било така трудно да утоли своята жажда.

Нека именно тази жажда за духовно усъвършенстване, а не жаждата за материални блага, да ни води по пътя на нашия живот. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев